Големина на текста:
Социална работа с хора с девиантно поведение
І. Тема: Форми на отклонение в поведението.
1. Аномално поведение – произхожда от гръцки anomalos – неправилен. Отнася
се до особеностите на психо-социалното развитие на индивида при което са налице
наследствени, вродени или придобити в детството присофизически недостатъци.
1.1. Аномалното развитие е процес на специфично психо-социално съзряване
който протича в условията на недоразвити или изгубени био-функционални процеси и
качества на човека.
1.2. Специфика на аномалното поведение –
- Първо - наличие на първична вреда или нарушение в отделни органи и
системи, които пряко кореспондират с функциите на централната нервна система и
имат траен характер на изява.
- Второ – отсъствие на биологична, автоматична или целенасочено
организирана компенсация на първичния недостатък която снижава ефекта на
липсващите функции.
- Трето – според обстоятелството че аномалните деца са в отклонение от
нормалния онтогензис на човека, трябва да се отбележат наблюдаваните в тяхното
поведение промени или тенденции на несъответствие с обществените норми.
Онтогенезис – индивидуално развитие на човека.
- Четвърто – аномалното поведение носи различни белези, но като цяло
неговите особености са в пряко следствие както от първично изразения недостатък на
индивида така и от отношението към собствената ни пълноценност и оценката на
околните.
2. Девиантно поведение – произхожда от латинското deviare и означава
буквално отклонение от социалните норми това е поведение нарушаващо
действащите в дадена социална общност правни, морални, политически, религиозни и
други социални норми, не включва дължащите се на психо-физически отклонения и
патология на личността действия.
Теории за девиантното поведение:
- Теория за социалната регулация
- Теория за социалното противоречие
- Теория за културата – културна теория.
2.1. Съдържание на понятието девиантно поведение – науката девиацията се
определя като тип поведение който излиза от рамките на действащите норми в дадено
общество. С други думи отхвърляното, нежеланото, неодобряемото, опасното за
отделния индивид иза обществото като цяло поведение.
2.2. Терминът девиация означава отклонение, нарушение и се прилага при
оценка натеези събития ифаки от ежедневието които се отнасят към явленията
престъпност, психо-патоподобни изяви на личността. (наркомании, камикадзе,
алкохолизъм, самообийства, скитничество и др.) в този смисъл терминът е приложим
при описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид или
социалната група, които по една или друга причина и във всички случаи се
противопоставят на общоутвърдените правила ии норми на съжителство между
хората.
2.3. Девиацията се отнася както до характера на протичане така и до
последствията от индивидуалното или групово поведение. С това се очертават
границите на нейното присъствие и се регламентират някои водещи нейни критерии.
Девиацията като правило е форма на социалните отклонения и се регистрира като
нарушение на институционализираните норми на дадено общество. Това са
социалните норми притежаващи своя културно-етническа, религиозна и управленческа
валидност и приети като рамки които варира различния тип поведение на гражданите
на това общество.
Всяко поведение в своята същност отразява стремежите на индивида към
социално признание (асертивност) и социална оценка. Така е и при девиантното
поведение но в своята реализация то пренебрегва макрообществените норми и
традиции и зачита само индивидуалните норми или нормите на отделна субкултура.
2.4. Характеристики на девиантното поведение
a) Девиантното поведение е закономерно следствие от разнообразно
отклонение в личностното формиране у децата и подрастващите.
b) Девиантното поведение е възрастово-психологически детерминирано,
обикновенно се наблюдава в периодите на ускорена социализация и социална
индивидуализация на децата и юношите в кризисните периоди от психо-социалното
формиране на личността когато индивидът навлиза в нови по сложни социални
отношения. Изискванията към него растът и в редица случаи това са водещите
предпоставки за възникването на конфликти, неблагополучия и нарушения в
равновесието на отношенията между него и средата. (Социалната психология, Мирчев)
c) Субекти на девиантното поведение са както психически здравите деца и
юноши, така и тези които се отличават с различни по характер и изразеност физически
или психо-физически аномалии.
3. Социално поведение и социална действителност.
Девиантното подведение е своеобразен тип социална аномалия която обединява
широк кръг явления разпространени както в педагогическата практика така и в
широката социална действителност.
4. Видове отклонение в социално поведение
-скитничество, бягство от вкъщи и училище, аморален начин на живот;
-склонност към употреба на алкохол, наркотични и токсични вещества;
-педагогическа занемареност, изоставане и отпадане от училище;
-нарушение във взаимоотношенията между деца и възрастни, между
връстници, побоиища между деца, връстници;
-вкл. В противообществени групи (за участия в кражби, обири,
организирани групови престъпления);
-склонност към суицидални действия, самоубийства;
-психопато подобни форми на поведение които създават условия за
трудна; приспособимост на индивида към средата и трудно съжителство с другите
хора;
-стремеж към социална изолация.
Девиантното поведение на юношите не е отделен акт или действие а е
своеобразен формиращ се стериотип на поведение.
5. Деликвентно поведение (delinquance)
5.1. Определение - крайна степен на девиантност когато на лице е регистрирано
престъпно деяние по смисъла на наказателния кодекс НК се нарича деликвентно
поведениие.
5.2. Съдържателно качествени характеристики на деликвентното поведение
- деликвентността означава престъпност, в тесен смисъл носи и детска
престъпност. Терминът отразява цялото многообразие като противообществени и
аморални действия, посигателство над личността, които се извършват от категорията
малометни и непълнолетно правонарушители.
- Деликвентността е социален феномен и се среща във всяко общество.
Нейният интензитет на разпространение се свързва с влиянието на следните фактори:
+ взаимоотношенията в „нездравото семейство”
+ неблагополучията в отношенията между учители и ученици
+ безнадзорност, педагогическа и социална занемареност ;
+ политико-икономически сривове-наблюдава се в периоди на преход, изразява
се в спад на производството увеличаванена безработица.
5.3. Деликвентността е своеобразен социален симптом за наличие на трудности
във формирането и изграждането на личността. В определени случаи тя е провокирана
от невротичните и психотичните характеристики на личността и задължително изисква
прилагане на средства за въздействие, обучение и поведенческа терапия.
5.4. Деликвентното поведение се отличава от девиантното най-вече по своите
последствия. Деликвентното поведение е определена фаза в хода на формирането на
готовност на индивида за изпълнение на социален акт. То е нарушение на
гражданските и юридическите предписания и закони което означава че във всички
случаи подлежи на санкция или наказание.
ІІ. Тема: Причини за отклоняващо поведение.
І. Емоционални разтройства –
1. Определение – емоционалните разстройства са прекомерна тревожност
породена от действително или потенциално отделяне на лицето от значими за него
лица и обекти. Това състояние е особено характерно за децата.
2. Теории за емоционалните разстройства:
- Фройдиска теория – според нея тревожността е резултат от несъзнаван
вътрешен конфликт, който е следствие на сексуалните и агресивни влечения проявена
по-късно през живота тя отразява конфликти в детството.
- Поведенческа теория – според нея тревожността е резултат на свързване на
индиферентни стимули със стимули предизвикващи вродени реакции на опасност.
Например: отделянето на майката от детето (бихевиоризъм).
- Теория на привързаността (Ериксън) – според тази теория от загуба на
майката или друг обект на Процесът има инстинктивен характер
3. Видове емоционални разтройства:
3.1. Тревога от раздяла – нормалната и поява и протичане от 1 до 3 год. след
което отшумява, отклонение е от нормата ако продължи до училищна възраст и по-
късно.
Симптомите са определено психо-соматични като болки в стомаха, гадене,
повишаване на температурата при опит за насилие – гняв, плач, депресивна реакция.
3.2. Обсесивно-компулсивно разтройство – то се изразява в нежелание,
натрапливи мисли, представи и импулси които детето не може да контролира но
преживява като собствени. Компулсията е действие в отговор на осещане на вътрешно
задължение да се следва определено правило или ритуал чиято цел е да отблъснат
определена обсесивна мисъл или представа.
Най-чести обсесии:
- 85 % - за чистота и миене
- 51 % - повтаряне на стериотипни движения
- 46 % - проверяване (лампи, домашни....)
- 18 % - броене.
Характеристики на обсесивно-компулсивното разстройство:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социална работа с хора с девиантно поведение

Аномално поведение – произхожда от гръцки anomalos – неправилен. Отнася се до особеностите на психо-социалното развитие на индивида при което са налице наследствени, вродени или придобити в детството психофизически недостатъци...
Изпратен от:
Жаклин
на 2011-04-22
Добавен в:
Лекции
по Социална психология
Статистика:
253 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Социална работа с хора с девиантно поведение

Материал № 670659, от 22 апр 2011
Свален: 253 пъти
Прегледан: 389 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 13
Брой думи: 3,416
Брой символи: 23,247

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална работа с хора с девиантно поведение"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения