Големина на текста:
Карен Хорни
Карен Хорни е родена в Хамбург на 16 септември 1885 като второ дете в
семейството на капитан от норвежки произход. Майка й е холандка и доста по-
млада от своя съпруг. Край Карен расте и 4 години по-големия й брат, към
когото момичето е силно привързано. Капитан Вакелс е труден, патриархално
настроен човек. Бракът страда от променливите му настроения и майката се
разделя с бащата през 1904.
С много мъки Карен успява да изтръгне от бащата разрешение да продължи
своето образование; тя се записва за студентка по медицина и започва
следването си през 1906 във Фрайбург. През 1909 се омъжва за икономиста
Оскар Хорни; после двойката се преселва в Берлин. От брака се раждат три
дъщери, една от които (Бригите) става прочута филмова актриса. Друга от
дъщерите става психоаналитичка като своята майка.
Преди още да завърши своето следване (1911) Карен започва
психоаналитичната се подготовка; завършва учебна анализа при К. Абрахам, от
чийто резултат обаче не е доволна. Става анализаторка при Ханс Закс. През
1915 Карен вече е секретарка на бързо разрастващата се берлинска група
психоаналитици и помага при изграждането на нейните поликлиника и институт
за специализация. Бързо става доцент, учебна и контролираща аналитичка.
През 1917 публикува първото си психоаналитично съчинение, а скоро следва и
продължителен спор с теорията на Фройд за женкостта.
От 1915 семейство Хорни живее в собствена къща в Даалем. Оскар Хорни е
директор при индустриалния магнат Хуго Щинес, който изключително много
забогатява преди и след Първата световна война. Хорни също припечелва от
успехите на предприемача, но по време на инфлацията през 1923 изгубва
своето състояние и тежко се разболява. Още преди това двамата не живеят
заедно. Те се разделят през 1926, като Карен наема с дъщерите си жилище в
центъра на Берлин.
Най-важните студии върху психологията на жената са: „Приноси към женския
кастрационен комплекс” (1912); „За генезиса на женския кастрационен
комплекс” (1923); „Комплексът на жената за мъжкост” (1927). В тези съчинения
Хорни се опитва леко да се еманципира от правоверната психоанализа.
През 1932 Хорни напуска Германия и работи първоначално в Чикаго заедно
с Франц Александер. Скоро след това се присъединява към нюйоркските
психоаналитици. Сред тях са й особено близки Х. С. Съливан, Клара Томпсън,
У. Силверберг, Ерих Фром. Още през 1937 излиза първата й основополагаща
книга със заглавието „Невротичният човек на нашето време”. През 1939 следва
„Нови пътища в психоанализата”.
Верните на правата линия Фройдови ученици се чувстват неловко при
съвместната работа с Хорни. Стига се до драматично отцепване на крилото на
Хорни; през 1941 заедно с Фром, Съливан, Клара Томпсън и други тя основава
„Дружество за напредък на психоанализата”. Към кръга нейни приятели тогава
спадат, освен вече споменатите, още Маргарет Мийд, Рут Бенедикт, А.
Кардинър, А. Маслоу и Паул Тилих. Тази асоциация преживява две
продуктивни години, но се разпада поради съпернически борби. Фром, Съливан
и Томпсън поемат по свои пътища; Хорни, вече една от най-известните
американски психоаналитички, създава собствен институт, който работи изцяло
по нейните правила.
През 1942 тя издава книгата „Самоанализа”. Преподава в Американския
институт за психоанализа и обучава много млади психоаналитици. През 1945
се появява „ Нашите вътрешни конфликти”. Но в нейната собствена група
ученици също назряват конфликти.
От 1950 Хорни започва да боледува, без да може да се установи конкретна
болест. През същата година се появява нейната книга „Невроза и човешко
израстване”, която мнозина смятат за нейния шедьовър. Но по онова време
Хорни е вече вътрешно самотна и уморена; симптом за това е вероятно също
отдаването на дзен-будизма. Едно пътуване до Япония през лятото на 1952 е
свидетелство в тази посока. Няколко месеца след това й поставят диагнозата
рак на жлъчните пътища в черния дроб. Тя умира от тази болест на 4 декември
1952 в Ню Йорк.
В „Невротичният човек на нашето време” Карен Хорни предлага блестящо
формулирано общо учение за неврозите. Специалното учение за неврозите се
занимава със своеобразията на отделните видове неврози: хистерия,
натраплива невроза, страхова невроза и депресии; за разлика от него общото
учение се абстрахира от различията между тези психически заболявания и
описва невротичния тип човек изобщо.
Подобно на Адлер, Хорни се насочва към „невротичния характер”, който за
нея стои в центъра на трактовките. Който е невротичен, има сериозни
деформации на характера; от тях произтича цялото множество симптоми. Но
симптомите не са необходими за една невроза; има бедни на симптоми
неврози и неврози без симптоми, които могат да се задълбочат. Затова
характеровия анализ на невротика теоретично и практически е от огромно
значение.
Хорни подчертава, че преходът между „нормално” и „невротично” е размит.
При душевно здрави и при болни хора се наблюдават сходни нагласи и
държане; невротичното се характеризира обаче със закостенялост на
реакциите и с това, че сериозно възпрепятства разгръщането на човека. Хорни
смята, че сексуалното съставлява винаги само част от неврозата, но никога не
и нейн фундамент. Хорни констатира, че при невротика е съществено засилен
„основен страх”. Страхът обаче идва отвътре, той е ирационален и води до
мъчително чувство за изоставеност. Поради нещастни преживявания в
детството, невротиците имат твърде малко опит за защитеност в своя свят.
Всички възникващи при това симптоми са или пряк израз на страх, или опит за
защита от страха. При липса на необходимата защитеност, детето остава
бездомно и изпитва страх от света и ближните. Често се развива враждебност
като компенсаторна защита от страха. Така обикновено се стига до омагьосан
кръг: засиленият страх ни прави агресивни, а собствената ни враждебност
създава очакване, че другите също ще реагират отрицателно към нас, което
поражда допълнителни страхове. Хорни класифицира в четири групи
душевните феномени, които трябва да защитават индивида от афекта на
страха; те са следните: настойчиво търсене на любов, форми на подчинение,
властолюбие и дистанциране.
При почти всички неврози се намира пъстра смесица от тези четири защитни
тенденции. От тях произтичат страданията на невротика по отношение на него
самия и на околния свят. Подобно на Адлер, и Хорни разяснява, че човек
изявява точно онзи сексуален модус, които обслужва прокарването на
характеровите основни стремежи; либидото не е фактически дадена естествена
сила, на която може да се разчита, а разпалвана и задушавана потребност,
която може да се проявява и прикрива според жизнените план и ситуация.
Изобщо при неврозите става дума не толкова за добиване на удоволствие,
колкото за сигурност. Който се страхува, преди всичко не иска да бъде победен
или унищожен. Затова потребността от сигурност е изключително силна във
всяко патопсихологично състояние. Може дори да се каже, че тя обуславя
любовното отношение, подчиняването, властолюбието и бягството от хората и
проблемите. За да се чувства сигурен, невротикът трябва да избере
специфични „правила на играта”, които са му близки и му позволяват да държи
под контрол своя живот.
Хорни диагностицира при невротичния човек повишена потребност от
конкуренция, която го кара всякога и всякъде да се сравнява с другите. Това
честолюбие произлиза от разглезващо възпитание. Щението за богоподобие на
такива характери едва ли може да бъде по-голямо. Чрез това измислено
съперничество пациентът може да съботира своето оздравяване.
Невротичната потребност от конкуренция прониква също във връзките между
половете, като възпрепятства любовната кооперация и комуникация.
Хорни, също като Адлер, отбелязва „трептящото честолюбие” на невротика,
който често осуетява своя успех, защото по принцип се оттегля още преди
състезанието. Такива хора по някакъв начин винаги сами си препречват пътя:
от една страна, те искат да надминат останалите, но от друга, се страхуват от
изолацията на победителите, които привличат върху себе си завист и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 мар 2019 в 20:36 потребител
 
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
151
1
1 мин
25.11.2016
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
508
1
13.08.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Психоанализата според Карен Хорни

Материал № 664450, от 14 апр 2011
Свален: 97 пъти
Прегледан: 139 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 21
Брой думи: 7,111
Брой символи: 45,478

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психоанализата според Карен Хорни"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Психология
в град Сандански
с опит от  12 години
167

Боряна Огнянова
преподава по Психология
в град Варна
с опит от  8 години
445 58

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения