Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
Големина на текста:
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ ПАИСИЙ
ХИЛЕНДАРСКИ ”
Есе на тема:
Вярата и мястото й в съвременния свят.
Пловдив
2011
Вярата е съпътствала хората почти от началото на тяхното съществуване. В
дълбока древност, са се почитали множество и най-различни богове, като почти всяка
държава или племе, са имали свои богове, в чиито сили и благодатно влияние те са
вярвали. Религията като цяло коренно се променя с появата на християнството и
исляма, две от основните религии в днешно време. Те изцяло заместват множеството
езически богове и учат хората да вярват в божественото, което има човешки лик, и
което е изпратено на земята за да избави и пречисти човечеството от греховете му.
Хората безспорно са имали, а и все още имат нужда от вяра и религия. Те са помагали
на нашите предци да си обяснят света, давали са отговор, на въпроси, на които науката
тогава не е може да отговори еднозначно. Те са били в състояние да обяснят това,
което обикновения човек наричал „чудо”. Такива чудеса са: сътворението на света,
създаването на първия човек, зачеването и много други.
Религията ни казва, че Бог е сътворил света от хаоса и всяка частица от този свят
носи в себе си божественото. При това сътворение, на човек се е отредила ролята на
зависим от божията воля, което дава основание на много хора да смятат, че техния
живот е предначертан от Бог, още от самото раждане. Но ако това в действителност е
така, не се ли обезсмисля човешкото съществуване, ако всъщност нищо в живота ни не
зависи от самите нас?
Като цяло, вярата може да се разглежда като упование на някаква по-висша сила,
нещо неестествено и велико, което дава надежда и смисъл на нашето съществуване. Аз
я виждам като силата, която ни отличава от животните, тя ни кара да мислим, че ние не
сме на земята само за да оставим поколение след себе си, а има и нещо по-висше, нещо
към което да се стремим през целия си съзнателен живот, а това са ценности като:
милосърдието, състраданието, любовта и всички други положителни качества, които
проповядва религията. Горепосоченото ни дава основание да смятаме, че въпросът за
вярващия човек може да се разглежда като въпрос за човека изобщо. Това е един от
онези въпроси, които са вълнували и философи, и обикновени хора, и на който и до
днес никой не е могъл да даде ясен и еднозначен отговор, отговор, с който да
„разрешим” себе си като хора и да дадем мир, на търсещите смисъла на нашето
съществуване.
В християнството, на божественото се дава реален облик. Божият син е
Богочовек, заченат от Бог и смъртна, чрез това си въплъщение, той се доближава до
хората, приема облик, който не им е чужд, и въпреки че е различен от
простосмъртните, той ни показва, че човешките страдания не са му чужди.
Неспособността или нежеланието на самозабравилия се човек да повярва в по-висшата
сила е причината за смъртта му, а възкръсването идва за да покаже, че Бог е сила и
вечност, които и ние можем да постигнем, ако повярваме.
За жалост, много по-различни са времената, в които ние живеем. Науките са
успели да дадат отговор на много от загадките, които хората си обясняваха с
религията, а това се е превърнало в причина много хора да се разколебани в своята
вяра към Бога. Друга причина за уронените устои на вярата се крие в самозабравянето
и главозамайването на човека. Днес хората са със самочувствието на господари на
всичко и всички, владеенето на нови технологии и знания дава увереност и чувство за
2
недосегаемост, но това може да ни изиграе лоша шега. Човека започна все повече да се
намесва в материи, които не са привични за него, като създаването на изкуствен живот,
клонирането и прочие, което допълнително усилва лъжливото чувство за господство
над нещата от живота.
Тази все по-осезаема отдалеченост от религията в чистия и вид разделя хората и е
причина всеки да търси собствено обяснение на смисъла на живота, в зависимост от
собствените си виждания за: важното и маловажното, полезното и вредното,
възможното и невъзможното. Именно това разделение между хората, както и
самостоятелното тълкуване на религията, което в повечето случаи е грешно, ни прави
уязвими и податливи на еретични учения. Тези учения, от своя страна, стоят в основата
на един от най-наболелите проблеми, с които човечеството се сблъсква, а именно
тероризмът. В наши дни ставаме свидетели на едно изкуствено противопоставяне на
две по принцип миролюбиви религии като християнството и исляма, което е взело, а и
вероятно ще продължи да взема много жертви. Това съперничество е продукт на
неправилно разбраните религиозни догми и самостоятелното тълкуване на религията,
от хора с власт и пари, а и с ораторски възможности, които им помагат да привлекат и
други хора към своята мисия. Една война между две религии може да бъде нещо много
опасно, защото религията обединява цели нации, което е предпоставка за евентуален
конфликт със световно отражение и глобални последици.
Може много да се говори и по въпроса доколко днешните вярващи са такива
наистина или просто се правят на такива, заради традицията. Всички ние сме
свидетели, как на празници като Великден или Коледа, храмовете са пълни с хора, а
през останалото време посещаемостта им е изключително слаба. Самият факт, че в
общественото пространство се появи термин като „празничен християнин”, говори
достатъчно за отношението на преобладаващата част от населението на нашата страна
към религията ни. За много хора е гордост да се нарекат християни, но колко са в
действителност тези, които живеят съобразно божиите закони, колко от тях постят през
определеното за това време, колко от тях спазват Божите заповеди? Има ли човек
право да се нарече истински вярващ, ако всъщност не спазва волята на Бога и не е ли
това вид самозалъгване, с което да успокоим самите себе си, че живеем праведен
живот? Жалко е също, че много от нас се обръщат към Бога само в моменти на
трудност и безизходица, а в случаите на успех, той сякаш не съществува. Вярата и
молитвата трябва да се превърнат в част от живота на всички ни, ако искаме в
действителност да станем по-добри и поне малко да се опазим от вредното влияние на
съвременния начин на живот. Няма нищо по-хубаво от това, да знаеш, че във всеки
един момент можеш да споделиш проблема си, да се изповядаш, дори и да смяташ, че
това няма да ти помогне да го решиш. Вярата в Бога е вяра във висша сила, вяра във
възможността да се случват чудеса, вяра в един по-добър начин на живот. На нея може
да се гледа като на една възможност да се получи познание, да се открият нови светове,
възможност за докосване до логоса и подреждане на вътрешния хаос в човека. Тя е
нашата духовна връзка с останалите и най-обединяващият фактор за населението
живеещо на дадена територия. Тя може да се разглежда като източник на надеждата,
надежда за по-добър живот, за осъществяване на мечтите ни, за опрощаване на
греховете ни.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 ное 2021 в 21:44 ученик на 18 години от Бяла Слатина - СОУ "Васил Левски", випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
Есе на тематика Справедливостта и силата-две зависими една от друга концепции.
добавена от dani_02235 05.12.2018
0
6
Есе за утре !!!!!!!!!
добавена от Xmaster1 17.03.2013
1
18
 
Онлайн тестове по Етика
Етика и право
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е предназначен за изходяща диагностика на учениците и обхваща целия учебен материал по етика и право. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
12
5
1
1 мин
18.08.2020
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
784
1
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Вярата и мястото й в съвременния свят

Материал № 663410, от 13 апр 2011
Свален: 86 пъти
Прегледан: 227 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 1,484
Брой символи: 8,129

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Вярата и мястото й в съвременния свят"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
488

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
436

виж още преподаватели...
Последно видяха материала