Големина на текста:
Димитър Талев
(1898 – 1966)
Романът „Железният Светилник”
Големите белетристични постижения във времето на т.нар. „романова вълна” (50
-те
и 60
-те
години на
XX век) са на историческа тема. Темата е разгърната и в личен, и в обществен план – търси се
съотношението между индивид и общество, между индивидуално и обществено време. Историческият
сюжет изразява оношението на твореца към промените в социалня ред на неговата съвременност (в случая –
40-те години на XX век).
Историческата тема в съдбата на родината е основна в Талевата проза: романът трилогия „Усилни
години” – за Илинденско-Преображенското въстание през 1903г.; романът „Нов завой” – за годините след
Първата световна война; тетралогията „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден”.
„Гласовете ви чувам”; трилогията „Самуил”; романът „Хилендарският монах”(за Паисий Хилендарски);
повестите „Кипровец въстана” и „Братята на Струга”; сборници с разкази; биографичен очерк за Гоце
Делчев (такъв очерк пише и Яворов); краеведчески труд за град Прилеп.
Тетралогията представлява предосвобожденската ситуация в Македония, проследява процесите към
ново обществено устройство на най-късно освободените от робството на Османската империя краища на
България. Подготовката, избухването и последствията от Илинденското въстание са подтемите, които
определят обсега на 4
-те
книги, издавани от 1952 до 1966г. „Железният светилник” се появява най-напред
като отделни разкази във в.”Зора” в началото на 40
-те
години. „Железният светилник” и „Преспанските
камбани” проследяват ставането на новия тип социално и национално мислене – всенародната възрожденска
пробуда – в малкото македонско градче Преспа (прототип е родният град на Димитър Талев – Прилеп).
„Илинден”, както говори заглавието, откроява събитията, непосредствено предхождащи бунта, и самия
развой на бунта. „Гласовета ви чувам” е незавършеният отглас на следващите години за смисъла и
безсмислието не жертвите, дадени в името на националния идеал. Върху широкото епическо платно са
обхванати десетилетия, проследени косвено чрез съдбите на героите – от голямата чума през 1833г. до
1913г. – края на революционните борби. Сюжетът отразява значителни събития от българската история в
този период: борбите за църковна независимост, Руско-турката война, Илинденско въстание и четническите
борби в Македония. Тетралогията е епос за една родина, художествено въплъщение на националния
характер и националните ценности. В истината за историческата съдба на Македония се оглежда истината за
българската историческа съдба.
За Димитър Талев отношението към рода и родината има основополагащо значение за цялата
ценностна система на човека. Обръщайки се към миналото, писателят търси онези устойчеви начала и
изпитани ценности, без които пътят на общостта към бъдещето е невъзможен. Родовият свят е свързан с
идеята за устойчивост – сред преходността на нещата родът оцелява, защото събира в себе си трайните
основополагащи ценности. Родовият свят е убежище, съкровен емоционален престан. Извън родовата
общност човек губи своите опори, става бездомник, бродник, който е близо до смъртта. Родът и родината са
сакрализирани и са отъждествени с Дома и Майката, към които човекът има нравствени отговорности – към
паметта на рода и родовите традиции, към опазване на родовия свят от посегателствата на чуждото. Човекът
на Талев е човек на действието – готов е да отстоява своя свят и да се жертва за него. Спасяването на
родината – Дом – се превръща в проблемен център на тетралогията. Родът и родината определят трайно
човешкия живот и очертават моралните норми на съществуването, преплитат ведно любовта и дълга. По
този начин Талев продължава възрожденската линия на изображение, свързана с родолюбивия дълг и
саможертвата за родовия свят и родината.
Интерпретирайки проблематиката на националното в контекста на историческото, търсейки
философията на националния път през вековете в сблъсъка на индивидуално, национално и родово,
Талевият роман разкрива и вътрешното сходство с Вазовата концепция за литература. В своята логика на
развитие четирилогията почти дословно повтаря Вазовия сюжетен модел от романите „Под игото” и „Нова
земя”. Романовата традиция на Талев осмисля националното историческо битие чрез Вазовите метафори,
иградили сюжета на романа „Под игото” – „надигане”, „пробуждане”. Сходен е замисълът на двамата автори
– да се прозре философията на националното развитие, на неговата специфика: духовният подем от
1
националното пробуждане и последвалият крах на идеализма. Други общи моменти: Преспа – образ на
българксото пространство в ситуация на духовен и идеен прелом (в „Под игото” – Бяла Черква); наличие на
обществено-историческа и на битова сюжетна линия; възгледът, че истинската история не са фактите, а
намеренията, емоциите, възторзите и разочарованията на историческите деятели – Вазов и Талев (както и
Вапцаров) са убедени, че дотоверно е онова историческо повествование, което не е лишено от
субективността на поезията, на емоционалната и нравствената оценка; общи за двамата повествователи са
носталгичните интонации, ретроспективната нагласа и известната идеализация на миналото. Както Вазов,
така и Талев осмисля историческите фарки чрез бита и народопсихологията; историческото битие на народа
е видяно като неразривна свързаност между индивидуална и национална съдба, между личност и народ,
личност и род – проследена е историческата съдба на народа като просветление и пробуждане на
националната историческа самоличност. За ралика от Вазов, историческият хоризонт на тетралогията
вмества съдбата на три поколения от един род и това прави историзма на Талев по-всеобхватен, по-мащабен.
Талев е и по-задълбочен психолог – той разкрива дълбоко интимните мотиви на човешкото поведение.
Прозата на Талев се доближава и до тази на Йовков с романтичната идеализация на българските
национални добродетели, с култа към българската народопсихология; с преклонението пред женската
хубост, стигащо до идеализация; с тълкуването на същността и ролята на изкуството и на човека – творец
(налице е близост и с естетическата концепция на Пенчо Славейков).
Тетралогията притежава черти на историческия, битовия, семейния, епическия, психологическия
роман (същите характеристики важат и за първата част на романа – „Железният светилник”). Жанрово се
определя като епически роман, роман епопея – в основата му лежи историческо събитие, което е решаващо
за съдбата на народа и е осъществено с неоспоримата му воля. Съществува епическа дистанция, която
позволява на автора да види събитието в неговата завършеност, крайност и непроменимост; епическият
герой е герой идеал на времето. Националните борби и социалните сблъсъци са в центъра на изображението
– те определят характера на героите и спецификата на конфликтите. Темата е разгърната и в личен, и в
обществен план – кръстопътната историческа епоха драматично пресича надеждите на отделния човек и
изпитанията на времето, поставя проблема за мястото на личността в историята; конструира в основата на
сюжета си историята на семейството и рода като начало на народностното осъзнаване от една относително
голяма общност. Темата за освободителната борба в Македония се преплита и осмисля с темата за
Глаушевия род – затова тетралогията може да се определи и като родова хроника, семейна сега, сага за
трагичното в българската съдба. Националната история се проектира върху родовата, обществените
тенденции рефлектират върху частния живот. Тетралогията е разказа за живота на поколенията и диалога
между тях, за противоречията между старо и ново, за диалектиката на лично, родово и национално.
Като проследява процеса на историческото осъзнаване на българския човек, романът „Железният
светилник” (като първа част на четирилогията) пресътворява пътищата, духовните брожения и конфликти
на Българското възраждане, осъществява влизането в граничната ситуация между мрака на робството и
светлината на новия исторически хоризонт. В „тъмните” времена е пламнал светилникът на новия духовен
порив, на страстното общо желание – построяването на църква, утвърждаването на българско училище,
постигането на националното освобождение чрез революционна борба и саможертва. Тази граничност се
задава още в избора на заглавната формула: определението „железният” внушава устойчивост, твърдост,
несломимост на традицията, но в известен смисъл и непроменимост на стария свят, консервативност;
определяемото „светилник” – освен усещане за старинност, за съхранени устои на дома светилище, за силата
и устойчивостта на рода и родовите традиции, носи и значение на светлина, прозрение в мрака на робството,
нова видимост на уж познатите неща. Така романът обещава случването на нещо, свързано с традицията, но
и оттласкващо се от нея. Доказателство за тази промяна в плана на предметните символи е газената лампа,
която младата снаха Ния донася вкъщи (началото на „Преспански камбани”). В „забравения от бога край”,
където се развива романовото действие, това е голяма крачка към новия ред.
Художественото време е епическо – обединява обществената и семейно-битовата проблематика,
историческото и родовото време. Историческото време обхваща периода 1833-1865г., като обществено-
историческите процеси на националното самоосъзнаване (борба за независима църква, за създаване на
читалища и българско светско училище) са пречупени през индивидуалните съдби на персонажите – от
бягството на Стоян до сватбата на неговия син Лазар. Анонимният жител на битовото същестуване в
„тъмните” времена на робството осъзнава принадлежността си към „българския свят” и приема тази
принадлежност като морална отговорност – с готовност за борба и саможертва. Така човекът отстоява
своята самоличност и влиза в историята. Възроденото чувство към родината и осъзнатият дълг към нея
са важно историческо и екзистенциално събитие.
2
Художественото пространство е поделено между личностното и общественото, историческото.
Личното винаги е историческо. Затова човешкото присъствие в романа е предопределено от участието на
личността в историческият процес, от усета и за промяна, за движение по нов път, който ще я отведе в
бъдещето. Духовното възкресение на личността и обществото е проследено в традиционни за Българското
възраждане топоси. Времето е разширено, а пространството е максимално стеснено около Султана и нейния
род.
- Градът е фикционално пространство на фабулата (последователност от случки), той е символ на
по-съвършена социална организация, на отностително по-поносими икономически условия на живот. В него
остротата на противопоставянето „поробители-поробени” не достига крайни проявления. Градът осигурява
и по-висок цивилизационен модел (особено в робско време), по-висока степен на духовно проглеждане и
осъзнаване (и в личностен, и в социален план), по-високо равнище на прогрес в различни аспекти – битов,
икономически, духовен, националноисторически; прогрес, който е достижим от робите в рамките на
Османската империя. Макар и затънтено, малкото градче Преспа е един доста по-оживен социален център в
сравнение с българкото село, което обикновено служи като образ на патриархалния бит. Преспа се намира
на пътя на пътуващите търговци към Ориента и обратно. Името на града се свързва с първичността,
белотата, чистотата на снега, а това отвежда до най-дълбоките и съхранени родови корени на българското;
тук са земите, от които Братя Миладинови са почерпили песните на своя фолклорен сборник, където
българският език звучи с неповторима мелодика, уловена и стилизирана в речта на героите.
- Домът (семейството, родът) е изходната точка на историята, домът е ценностен топос на
човешкото съществуване, първата институция от българското обществено пространство, с която читателят
се среща в началото на романа. Домът е продължение на рода и личностно себеосъществяване. Неслучайно
условията, подготвящи промяната в съзнанието на хората от този район в епохата на Ранното възраждане, се
очертават чрез съдбата на едно семейство, на един род. Семейството е основен компонент на рода, носител
на традициите и залог за продължението им. В този смисъл семейството, родът и домът на Глаушеви са
модел на българското пространство, на българския род. Историческото време се изживява чрез родовото,
личното, а личните съдби проектират себе си на фона на големите обществени-политичеки промени. Чрез
бунта личността започва да се изгражда и развива – да се себеосъществява и достига до желаното
благополучие. Сходен е и мотивът за дюкяна, свързан с образа на Стоян.
- Църквата (вярата) – пространство на национално самоосъзнаване, домът на вярата за
християнина. Вярата е определител на българската етническа идентификация в условията на робство, но и
нравствен кодекс за будния човешки дух, упование в дни на изпитание. Темата за градежа на автономна
българска църква, независима от гръцката, е една от основните в романа и обхваща значителна част от
фабулата. Благодарение на нея се разгръщат повечето герои, постига се динамика на действието,
размишлява се за същността на вярата и за начина, по който тя се преживява от преспанци; въвежда се
фундаменталният проблем за българското минало – робството.
- Училището, читалището като топоси също разгръщат мотива за анационалното самоосъзнаване
чрез необходимостта от автономна просвета и култура – от светско образовнаие, с европейски измерения,
осъществено на български език (а не на гръцки или турски), от български учители. Вярата, езикът,
народността и историческата памет за българския род са ценностни ориентири на националното
самосъзнание.
Романът дава нози значения на понятието Дом:
1) Като дом започват да се осъзнават и места, в които хората откриват, че ги свързва не само родовото, но и
етническото, културното. Говорейки за своя манастир, рилският монах го нарича „дом народен, за целия
славянски род”. Лазар Глаушев призовава за построяване на храма с думите „наша си църква, наш общ
народен дом”. Процесът на разгръщане на основното значение на дома е драматичен, наситен с много
противоречия и съмнения. Вековете на насилие и потисничество са утвърдили в националното съзнание
образа на затворения към света дом като гаранция за съхранението на живота. Тази идеология гради малки
затворени общности върху кръвната връзка. Такава е представата и на Султана за дом. Повествованието
изтъква и необходимостта от общности, изградени на основата на етническата принадлежност, чието
осъзнаване изисква по-висок културен хоризонт. Освен дом и „челяд”, изтъква рилският монах, „имаме и
свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно, братя по кръв и вяра”.
2) С метафората „дом” е свързана и тази на „градежа”. Любовта и грижата, с която преспанци строят и
благоустройват църквата, свидетелстват, че мислят за нея като за свой дом в публичното пространство.
Осмислянето на храма като дом за духовния живот на общостта е знак за самоосъзнаването на общостта, за
амбицията и да бъде, полагайки се между земното и небесното; знак е за волята да се надмогне дивото,
нецивилизованото – осветена е с „името на светаго великомученика Георгия”. Новоизграденият храм бележи
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Железният светилник

„Железният светилник” жанрово се определя като епически роман, роман епопея – в основата му лежи историческо събитие, което е решаващо за съдбата на народа и е осъществено с неоспоримата му воля...
Изпратен от:
Александрина
на 2011-04-11
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
284 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Илинден от Димитър Талев
добавена от panda1976 26.03.2019
0
5
трета глава една българка 7 клас спешно
добавена от thevioorchid 08.02.2018
0
8
Бел Ами- женските образи
добавена от tuti.fruti.7777 05.04.2017
0
8
трета глава една българка 7 клас спешно
добавена от thevioorchid 08.02.2018
1
18
Ама ние сме били тия мъченици..... -теза
добавена от zlatina_1357 28.03.2015
2
199
Подобни материали
 

Димитър Талев-Образна система в железния светилник

24 окт 2006
·
3,487
·
2
·
638
·
670
·
2
·
2

Когато четем "Железният светилник" или някой друг роман от тетралогията на Димитър Талев, се потапяме в атмосферата на една от най-интересните епохи на Българската история - Възраждането. Интигуващо и със завидни майсторство писателят успява чрез
 

Героите в простронството и времето на „Железният светилник” на Димитър Талев

19 яну 2008
·
1,067
·
4
·
1,160
·
460
·
1
·
1

В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – „Тютюн” на Д.Димов/1951г.
 

Образът на Лазар в “Железния светилник” на Димитър Талев

05 авг 2008
·
1,254
·
2
·
558
·
856
·
2
·
6

Близкият приятел на Д. Талев, другото голямо име в българската историческа проза – Емилиян Станев нарича Д. Талев “последния възрожденец” – заради дълбоката и непосредствена връзка на вътрешния живот на Талев с битието на народа и родината. Самият Димитъ
 

Димитър Талев - Железният светилник

24 окт 2006
·
7,087
·
1
·
395
·
1,447
·
2
·
3

“Железният светилник” е не само роман на преломни за народа ни години на отстояване на българщината, но и съкровищница на богати и запомнящи се образи. В него Димитър Талев като че ли съсредоточава цялата си любов и познание за женската дума....
 

Родът, личността и историята в романа "Железния светилник"

28 ное 2007
·
1,409
·
3
·
710
·
661
·
3

Димитър Талев на пръв поглед физически слаб човек, но в него се крият големи войнствени сили. Той носи нещо от коравината на българина, живял дълго в непригодни условия. Притежава морала и духовната здравина с старото българско семейство, което...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
29
1
08.10.2019
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
20
2
1
3 мин
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Железният светилник

Материал № 662084, от 11 апр 2011
Свален: 284 пъти
Прегледан: 748 пъти
Предмет: Литература
Автор: Димитър Талев
Тип: ЛИС
Брой страници: 10
Брой думи: 6,771
Брой символи: 42,578

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Железният светилник"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марчелина Теодосиева
преподава по Литература
в град Долна баня
с опит от  15 години
6

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
393 29

виж още преподаватели...
Последно видяха материала