Големина на текста:
Съвременни аспекти на фолклора
и влиянието му върху децата и
учениците
І. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ПОЯВАТА
И ИЗУЧАВАНЕТО НА ФОЛКЛОРА У НАС
1.Какво означава „фолклор”?
Терминът „фолклор”за първи път е употребен през 1846 година в
една статия на Вилиам Джон Томс, поместена в английско списание. В
нея става дума за традиционните вярвания, легенди и обичаи, запазени
от народа, които са се предавали от поколение на поколение.
Думата произлиза от английските думи Folk(дума) и Lore(знание),
т.е. знанието на народа .
Фолклор по определението на проф.Ив.Шишманов е „само това , което
знае или вярва народът за себе си , за ближните си или за природата,
която го обкръжава.”
В наши дни думата „фолклор” доби световно езиково гражданство.
У нас интересът към него започва във втората половина на 18 век,
макар корените му да са свързани още с най-старото население у нас -
траките. Системният интерес към културата на българския народ датира
от началото на XIX в. и първоначално е насочен към българското устно
народно-поетично творчество.
По това време влиянието на немските романтици Хердер и братя Грим
прониква в България, като оказва своето влияние върху наченките на
проучването на българската народна култура.
Днес, за да разберем и осмислим дълбоките корени на фолклора
трябва да познаваме неговата история, личностите, които с дълбока
емоция и страст са пътували във времето, за да открият, изучат,
систематизират и ни оставят едно от най-големите наши богатства, на
което днес ние не само се наслаждаваме, но трябва да имаме и
отговорността да го предадем на нашите деца, ако искаме да останем
българи.
Приносът на Юрий Венелин и Васил Априлов за фолклора
Като човек, който е израснал и учил в Първото светско училище съм
пристрастена към Габрово и към личностите, които са били невероятни
духовни личности и не са жалели нито ум, нито имане и са направили
много мечтите им да се сбъднат въпреки всичко. Затова и ще започна с
1
две емблематични личности за всеки българин, които никой не бива да
забравя-габровеца Васил Априлов и украинеца Юрий Венелин, които
живота среща чрез българския фолклор.
В рамките на изложението ми ще спра внимание само на онези
народни будители, които са оставили голяма и светла диря в развитието
на етнорафията и фолклора.
Посредник в приобщаването към идеите на Запад и главен инициатор
на фолклорните издирвания в България се явява украинецът Юрий Ив.
Венелин. През 1824 г. той се установява в Кишинев, където се запознава
с живота на българските преселници в Бесарабия. Установява, че науката
нищо не знае за българите и се заема да събере сведения за езика,
историята и културата им. В Москва през 1829 г. излиза трудът му
„Древные и нынешние болгаре”, в който той сравнява българската и
руската култура, възвишава качествата и миналото на българите като
класически славянски народ. За да се запознае непосредствено с живота
на българите, Венелин през 1830 г. успява да посети Добруджа и
събира около 50 народни песни и историко-етнографски материали. През
1835г. издава книгата „О характере народных песен у славян задунайских”,
където описва народното творчество на сърби и българи.Тези две книги
намират широк отзвук сред тогавашната българска интелигенция и
изиграват важна роля за повдигане на нейното национално самочувствие.
Показателен за това е примерът с Васил Априлов, който започва да търси
връзка с автора на книгата. В писмо до Васил Априлов,Ю.Венелин описва
пътуванията си в България през 1830 г. и се обръща с молба и съвет,
препоръчвайки българите да започнат както гърците и сърбите да събират
песни, исторически и етнографски материали, чрез които да запознават
чужденците със своето минало и да ги заинтригуват за своята зла участ.В
писмото на Ю. Венелин е написана и една програма за фолклорни и
етнографски проучвания, която се състои от няколко точки:
1) да се събират народни песни;
2) да се събират народни носии, предимно женски с техните названия;
3) да се събират разнообразни обреди, съчетани с годишните празници
(календарни празници);
4) да се събират обреди, характерни за различните възрасти на човешкия
живот;
Това е първата програма за етнографски проучвания. В. Априлов я
препраща до видни български възрожденци и просветители и така се
поставя началото на организирана събирателска дейност.
Дейността на Венелин има романтична основа. Идеализацията на
миналото, на народното творчество, сравняването на българските
народни песни с произведенията на Омир „Илиада” и „Одисея” целели
да повдигнат духа, самочувствието на българите и особено на
2
българската интелигенция. Идеите му събуждат патриотизма, родолюби-
ето на много българи, подтикват много български учители към
събирателска дейност.
Ю. Венелин издава и съчиненията си „О зародише новой болгарской
литературы” и „Критические исследования об истории болгар”, които също
имат значение за развитието на българския фолклор, поставяйки
началото на организирано събиране на теренни материали.
Значение на видни народни будители за развитието на фолклора през
Възраждането
Към народното творчество се създава значителен интерес. Плеяда
учители и възрожденски дейци като Ив. Богоров, Н. Геров, П. Р.
Славейков, Г. С. Раковски и др. се отдават на събирателска дейност.
П.Р.Славейков(1827—1895) като виден български поет, учител,
журналист и общественик, проявява изключителна любов към фолклора.
Още от ранни младини започва да събира пословици и поговорки, а по-
късно и народни песни. През 1858 г. Славейков вече е във връзка с Г. С.
Раковски и събира материали за готвения от Раковски „Показалец. . .”.
През 1890 г. и 1897 г. Славейков издава т. I и т. II на „Български
народни притчи или пословици и характерни думи”, съдържащи 18 000
пословици.
Статиите му върху шопите и рупците, наблюденията му върху нестина-
рските игри го очертават като един от първите наши етнографи.Като фолк-
лорист има правилно виждане за стойността на народното творчество
като езиков материал, неговото историческо отражение и художествената
му стойност.
Найден Геров също записва много народни песни, пословици и погово-
рки. Прави описание на годишни обичаи и поверия, но само една част от
тях успява да види бял свят в неговия „Речник на болгарский язык”,
излязъл през периода 1895—1901 година.
Между плеядата дейци на нашето Възраждане видно място заема Г.
С. Раковски (1821—1867), както по широтата на своите интереси, така и по
страстната си любов към отечеството.
В своите научни дирения Раковски отделя особено внимание на
фолклора и етнографията. Той е най-яркият и представител на романти-
чно-патриотичното течение в нашата етнография и фолклористика. В
романтично-патриотичната насоченост се открива влиянието и възгледите
както на Ю. Венелин, така също и на Я. Грим, М. Мюлер и др. Своите
възгледи и доказателства относно етногенезиса на българския народ и
характера на народната култура, Раковски излага обстойно в трудове си
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Съвременни аспекти на фолклора и влиянието му върху децата и учениците

Терминът „фолклор” за първи път е употребен през 1846 година в една статия на Вилиам Джон Томс, поместена в английско списание. В нея става дума за традиционните вярвания, легенди и обичаи, запазени от народа...
Изпратен от:
GERBER061044
на 2011-04-09
Добавен в:
Курсови работи
по Фолклористика
Статистика:
235 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Търся по конкретно - Митически песни и балади по подробно разяснени и да има поне 1,2 примера :)
добавена от ledeno.syrce 23.02.2013
1
20
 

Съвременни аспекти на фолклора и влиянието му върху децата и учениците

Материал № 660336, от 09 апр 2011
Свален: 235 пъти
Прегледан: 412 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 3,386
Брой символи: 21,382

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съвременни аспекти на фолклора и влиянието му  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала