Големина на текста:
Пловдивски университет „Паисий 
Хилендарски
Философско­исторически факултет
Курсова работа
ТемаЦърковна дърворезба
Изготвил
Проверил:
Виктория Казакова 
ДоцНТенева
Етнология Ікурс
Фак.: 0609431015
Дърворезбата е съществена част от българското изкуствоНа някои 
места тя се развива успоредно с иконопиството и дори се преплита с него – 
така е в началотокогато работата по църквите е оскъдна и един човек 
трябва да разбира едновременно  от  иконописрезбарство и дърводелство.
Резбарската работаили професия започва да се нарича „марангозлък” – 
художествено обработване на дървоВ началото резбарите украсяват 
църквиджамииконацибейски домове.
През Хвекпо време на Османското владичестворезбарството продължава 
да се развива по традиционен начинхарактеризиращ се с по­проста и бедна 
формаЗа сметка на това Българското възраждане дава нов тласъккойто 
издига това изкуство на нова висота.
Дълго време в науката се смятаче нашата църковна дърворезба е пренесена 
от Света гораТова твърдение е неоснователнозащото така се отрича 
изобщо един цялостен художествен процесразвил се на българска почва
Разбира се Атонкато голям художествен центъркъдето се изработват 
предмети за източноправославния религиозен култупражнява огромно 
влияние върху всички балкански странисред които е и БългарияНо като 
цяло резбарството е много старо и изконно творчество за нашия народкакто 
и за много другитака че нямаме право да твърдимче обработката на дърво 
е чуждо достижение.
Не малка е ролята на църковната дърворезба за културно­
политическото противопоставяне на мюсюлманствотоСилно влияние в случая 
имат фолклорното мислене и  низшата народна митологиякоито преработват 
всички външни заемкисамо и самоза да запазят традициятаСамо така 
българските майстори са могли да се противопоставят на поробителя – затова 
и в дърворезбата от този период се наблюдава известен консерватизъм.
Европеизирането” също е форма на отстояване срещу мюсюлманството – 
чрез буквално копиранеподражаване или трансформиранеТака 
българската възрожденска дърворезба попада в доста интересно положение 
– между фолклорното мислене и идеитенавлизащи от Европа.
Марангозите са зачитали традициитено те са се предавали устно
придружавани  от онаследените теркове – нямало е конкретни изисквания
което  предполага  относителна  творческа  свобода  на  майсторите
Същевременно няма и каноничниофициално регламентирани правила за 
изработката на високия резбен иконостаскойто дълго време е само „рамка” 
за иконите и се наблюдава разнообразие при използваните мотиви.
Историческият преглед показваче от времето на Първото българско 
царство (681­1018) няма запазени паметници от дървоно това не означаваче 
тогава не се използва резбарската украсаНе е логично да се твърди , че 
тогава се използва само метал и камък.  
През Второто българско царство (1187­1396) се развива резбата на дървоно 
според нова декоративна система,  разпространена тогава у  нас – 
плетеницатаВратата на Хрельовата църква е забележителен паметник от 
този   периодима  още   такива   врати   от   охридската   църква   Св.   Никола 
Болнички”, в манастира Трескавец и две в Слепчанския манастир.
От ХІвек е и Хрельовият тронкойто е доказателствоче дърводелците по 
това време разполагат с добри инструментиа очевидно боравят и със струг
Подобен трон има и в църквата „СвКлимент” в Охрид
Логично е резбарска украса да има в дворцитецърквите и къщите на 
боляритеа те са първите обекти за ограбване и унищожаване от турските 
нашественици – затова броя на паметниците е толкова оскъден.
През 1396гБългария окончателно пада под османско владичество и въпреки 
трудностите  художествените  традиции,   установени   от   поколения   не 
изчезватЯрък пример за това е орнаментът на вратата на църквата „Св
Петкав Търново от ХвекПри нея продължава да се използва плетеницата
но това е по­скоро  механично повтаряне  на стар елементотколкото 
оригинално творчество.
През ХVІІ век се наблюдава раздвижване на населението и турските власти 
разрешават да се възстановяват  някои стари църквикакто иконостаси
амвони,   стенописи   и  икони.   Художествената   обработка  на   дърво   също 
започва да се променя – изчезва плетеницата и се появяват нови формипри 
които растителните мотиви са близки до атонскитеСтарите символни образи 
постепенно са изместени от раздвижени декоративни мотивиПример за тези 
промени е иконостаса на църквата в Бачковския манастир.
От ХVІІІ век за по­голям визуален ефект резбарите започват да оцветява 
фона и орнаментаТова преминава в бронзиране и позлатяване на формите
идващо от западните стилове барокрококоампир.
В Атон по това време се обучават български майсторикоито дават собствен 
идеен и художествен приноскойто обогатява този религиозен и културен 
център.
През ХІХ век се избистря едно оригинално виждане на българските майстори 
за лично отношение и собствено вижданемакар и в по­прости формиПрез 
90­те години у нас се поставя основният камък на една нова естетикакоято 
не успява да се наложино дълго време присъства в изкуството.
Иконостасът   става   най­важният  централен   художествен   обект  в 
помещението на църквата и дава необходимата среда за разполагане на 
иконите.   През   ХVІІІ   век   той   достига   до   своята   завършена   форма   като 

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
04 мар 2020 в 18:36 родител
 
 

Църковна дърворезба

Материал № 659911, от 09 апр 2011
Свален: 43 пъти
Прегледан: 94 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 2,362
Брой символи: 14,765

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Църковна дърворезба"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала