Големина на текста:
Михаил Юриевич Лермонтов е роден в Москва през 1814 год.Той е отгледан от баба
си, защото майка му умира отрано и когато е едва 3-годишен го пращат в Юнкерската
школа (военно училище), където служи в гарнизон.Убит е от приятел и съученик от
Юнкерската школа.
Лермонтов задълбочава философската проблематика в руската литература.Той
подражава в началото на Пушкин и Байрон.Лермонтовото творчество е наследник и
продължител на Пушкиновата демократична и хуманистична традиция, но представлява
нов етап в развитието на руската литература.Родено в атмосферата на една мрачна и
тревоцна епоха, пропито от духа на нейните трагични конфликти и противоречия,
изкючително сложно с дълбоките си философски и психологически прозрения, с идейната
си концептуалност и нравствена извисеност, по думите на Белински то е ново звено в
общата верига на руското обществено-историческо развитие.Върху цялото му творчество
тегнат силната обществена депресия и трагизмът на социалния и интелектуален живот в
Русия след разгрома на Декабристкото въстание (1825г.), тревожните рамисли на поета
гражданин за съдбата на съвременното поколение и за смисъла на човешкото битие,
мъчителното търсене на пътя към истината, съчетани с дръското бунтарско
противодействие и предизвикателството към жестокостта и насилието над личността в
кошмарната епоха на Николай I.
Появата на “Герой на нашето време” не само бележи върха на Лермонтовата проза, но
е и нов етап в историческия развой на руския класически роман.Последният и единствено
завършен роман на великия поет е изкючително художествено явление в руската
литература.Белински определя новата новаторска същност и историческо значение
така:”Дълбоко чуство за действителността, верен инстинкт за истината, простотата,
художествената обрисовка на характерите, богатство на съдържанието, неотразима
прелест на изложението, поетичен език, дълбоко познаване на човешкото сърце и
съвременното общество, широта и смелост на перото, сила и могъщество на духа,
разкошна фантазия, неизчерпаемо изобилие от естетически живот, самобитност и
оригиналност – ето качествата на това произведение, представляващо съвършено нов
свят на изкуството.”
Творческата история на “Герой на нашето време” е почти неизвестна и
недокументирана.Не се знае със сигурност кога възниква замисълът на романа и не
разполагаме с точни сведения за началото и края на работата над произведението.Три от
вкючените в “Герой на нашето време” повести излизат предварително в списание
“Отечественньiе записки”:”Бела”, “Фаталист” и “Таман”.Последователността на
издаванвто им обаче не определя реда на тяхното създаване.Приема се, че романът на
Лермонтов е замислен и започнат през лятото и есента на 1837 год., т.е. малко преди
първото му самостоятелно издание.По-късно, във второто му издание от май 1841 г., е
вкючено допълнително само общото предисловие към целия роман.Този предговор е
отговор на обвиненията на реакционната и консервативна критика срещу Лермонтов за
субективност и несамостоятелност, за нетипичност и автобиограгичност на централния
герой.
Жанровата концепция на “Герой на нашето време” е извънредно сложна и отдавна
предизвиква спорове в литературната наука.Самият Лермонтов не дава определение на
своето “съчинение”.Единствено в “Бела” го сближава с пътните записки: “аз пиша не
повест, а пътни бележки…”Жанровото своеобразие на Лермонтовия роман създава
сериозни затруднения на съвременните изледователи и поражда съдържателни и
терминологични разногласия.Едни го определят като “социалнопсихологически роман”,
други – като “философскироман”, трети – като “свободен роман”, четвърти – като
“психологически роман”, пети – като “лиричен роман”.Според Б.М.Ейхенбаум “Герой на
нашето време” е пъвият в руската проза “личен” или “аналитичен” роман, в който “идеен и
сюжетен център не е външна биография (“живота и приключенията”), а личността на
човека – неговият духовен и умствен живот, взет отвътре като процес.”Жанровата
поетика на романа на Лермонтов е много сложна и необикнивена.Основание за подобно
заключение е фактът, че тя включва синтез ана различни жанрови традиции и
модификации.Акад. В.В.Виноградов пръв отбелязва сливането на жанровете в “Бела”:
“новостта на хибридния жанр – пътен очерк с вмъкната драматична новела.”Всъщност
тази “хибридност” по своеобразен начин се проявява и в другите повести. По-късно
Б.М.Ейхенбаум основателно свързва жанра на “Герой на нашето време” с характерния за
руската проза от 30-те години процес на жанрова циклизация.Според него Лермонтов
съединява в своето “съчинение” жанрове като пътния очерк, “разказа на бивак”,
“светската”повест, кавказката новела, дневника изповед, но “Герой на наюето време” вече
е “излизане извън границите на тези малки жанрове – по пътя към обединяващия ги жанр
на романа.”
Лермонтов наистина създава нов тип на романовия жанр, който въпреки вътрешната
фрагментарност на своята форма притежава органично вътрешно единство.Всички
негови микроелементи са обединени в единна сюжетно-композиционна и жанрова
структура, построена не толкова върху събитието (“приключението”), колкото върху
изследването на “важния съвременен въпрос за вътрешния човек” (Белински), върху
“историята на душата” на централния герой и сложната противоречивост на неговия
характер.Този остър и напрегнат интерес на автора кън “вътрешния човек” превръща
психологическия анализ и самоанализ в жанрова доминанта на романа, придава
единство и цялостност на художествената му структура.Поради това “Дневникът на
Печорин” заема окло
2
/
3
от общия обем на произведението и вклюва три от общо петте
повести (“Таман”, “Княжна Мери” и “Фаталист”).Изповедта на Печорин е не само
покъртителен документ за безпощадното му душевно саморазкриване, тя изпълнява и
важна жанрово образуваща функция.Но въпреки силно развитото изповедно начало
“Герой на нашето време” не е роман изповед, а забележителен образец на
психологически роман.
В центара на повествованието стои раздвоената и мятаща се личност на съвременния
интелектуален герой (“героят на времето”), с нейните гранични контрасти и противоречия,
а психологизмът определя облика на наративния модел.Но у Лермонтов
психологическата колизияне е така строго локализирана и се съчетава със остротата и
злободневността на социалната проблематика, с драматичната напрегнатост и
динамиката на сюжетното развитие.В по-общ историко-типологически план неговият
роман мойе да бъде отнесен към забележителните образци на руския класически
социално-психологически роман, като в художествената му структура акцентът е
поставен върху психологическото начало.Наистина това е първият руски прозаически
социалнопсихологически роман.Това е произведение с огромна философска наситеност,
с изключително остър интерес към нравствено-философския живот на личността и
обществото.И самият Печорин е един от най-сложните философски герои на руската
класика, показан предимно в сферата на напрегнатата духовна дейност и
интелектуалните търсения, като трагично въплъщение на раздвоеното
индивидуалистично съзнание.
Философската идея за свободата и необходимостта, за съдбата на индивидуализма
заедно с психологически принцип определя сюжетното и композиционнто изграждане на
романа.Заключителната повест “Фаталист”, в която се разглеждат нееднозначното
отношение на Печорин към “съдбата” и “предопределеността” астрологическите му
разсъждения под купола на “небесните светила”, е тъжно философско обобщение на
личната драматична съдба на “героя на времето” и на неговото поколение, за всички
онези съвременни “жалки потомци”, който се скитат по земята “без убеждения и гордост,
без наслаждение и страх”, “неспособни за велики жертви нито за благото на
човечеството, нито дори за собственото щастие…”Печорин не приема сляпата вяра в
предопределението, защото според него идеята трябва преди всичко да премине
проверката на действието.Той противопоставя на тази вяра съмнението и убедеността си
в силата на човешкия разум и воля.Неговите философски “казуси” засягат не само
индивидуалната му съдба, но и съдбата на цялото съвременно поколение.Нещо повече –
те засягат същностни общочовешки измерения на битието, и то в контекста на
общочовешкото развитие.Следователно “Герой на нашето време” е не само
психологически, но и философски роман.Проверката на философската идея се извършва
чрез естетическото осмисляне и изображение на човешките характери и съдби.В
основата на неговата концепция за човека и света лежат философки категории и
поетични образи като “ вечност”, “вселена”, “време”, “земя”, “небе”, “природа”, “бог”,
“човек”, “ангел”, “демон”, “добро”, “зло”, “свобода” и т.н.
Сюжетно-композиционната структура на “Герой на нашето време” е твърде сложна и
необичайна.Лермонтов се отказва от традиционната биография на персонажа, на
авторовото повествование и хронологията на събитията.Неговото “съчинение” има
фрагментарна конструкция, изградена според собственото му определение като “верига
от повести”.Тази “верига” включва 5 самостоятелни повести и 2 предисловия, които
сюжетно не са свързани помежду си и се водят от името на различни повествователи, но
са обединени от личността на централния герой и от единството на основната социално-
философска и нравствено-психологическа колизия.Според Б.Ейхенбаум Лермонтовия
роман отразява генетично общия процес на циклизация на “малките жанрове”,
характерен за руската проза от 30-те години на XIXв.
Построена едно или няколко необикновени събития и приключения, всяка “глава”
притежава относителна автономност и вътрешна сюжетна завършеност, както и свое
жанрово своеобразие – от “пътните записки” и авантюрната новела до дневника изповед
и философската повест.Всяка повест има свое тематично поле, свой сюжет и свои герои,
които са не само “самостоятелни”, но и взаимно съотнесени и съподчинени в духа на
традицията на новелистичния роман.Отделните глави епизоди, а дори и предисловията,
имат аналогичен вътрешен композиционен строеж (експозиция, завръзка, кулминация,
развръзка), но в рамките на общата вертикална схема на романа всички тези сегменти на
текста загубват своята “независимост “ и са подчинени на изясняването на общият
сюжетен и идеен замисъл на произведението и на общата тематична макроструктура, на
нарушавайки сюжетната си “затвореност”.
Сюжетът на Лермонтовия роман няма епичен характер и обхваща само един (“най-
щастливият”) период от живота на главния герой – неговото пребиваване в Кавказ.В този
смисъл произведението наистина разработва “кавказката тема” в руската литература,
широко популярна през 30-те години на XIXв.Тук не е дадена цялата “история” на
Печорин, а са взети само отделни епизоди от “приключенията” му, които са смесени в
темпорално отношение и разкриват същността на сложния му характер.Липсва подробен
разказ както за миналото, така и за по-късни житейски прояви на “страшния човек”.Не се
съобщава например нищо за петте години, прекарани от Печорин в Петербург след
връщането му от Кавказ.В предговора си към “Дневника на Печорин” автортът
мимоходом споменава за смъртта на героя “на връщане от Персия” и иронично споделя
“радостта” си от възможността да постави името си “под чуждото произведение”.Така
отпада и необходимостта от традиционната развръзка: въпросното съобщение се
възприема по-скоро като своеобразен епилог с необичайно местоположение.
Сюжетната дискретност е отличително качество на Лермонтовия роман.Ние не знаем
нищо за по-нататъшната съдба на редица от останалите персонажи на романа (княжна
Мери, Максим Максимич, “честните контрабандисти” и т.н.), които имат самостоятелно
значение, но все пак изпълняват повече спомагателна и отразяваща функция.Всеки от
тях в една или друга степен е “огледално”, нерядко и парадоксално съотнесен с

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 фев 2021 в 06:33 потребител на 34 години
02 юни 2020 в 10:48 студентка на 28 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2015
15 яну 2020 в 22:00 студентка на 23 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по медицина, специалност - Медицина, випуск 2020
19 юни 2019 в 17:32 студент на 30 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Начална училищна педагогика и чужд език, випуск 2018
29 апр 2018 в 15:12 в момента не учи на 37 години от София
12 апр 2018 в 10:43 студент на 32 години от София - Софийски университет , факулетет - ФСлФ, специалност - Българска филология, випуск 2020
22 дек 2017 в 22:18 в момента не учи на 36 години от Велико Търново
02 юли 2017 в 23:58 ученик на 28 години от Тутракан - СОУ "Йордан Йовков", випуск 2012
21 апр 2017 в 19:12 студент на 26 години от Кърджали - Филиал "Любен Каравелов" на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогика, специалност - Български език и английски език, випуск 2017
06 мар 2017 в 06:16 ученик на 22 години от Велико Търново - ЧПГ "АК Аркус", випуск 2018
 
Домашни по темата на материала
образна система в романа "Мъртви души"
добавена от nikincet0 14.05.2012
1
15
Подобни материали
 

Владимир В. Набоков - "Лолита"


Предназначен е за студенти, изучаващи Българска и Руска филология. Материалът съдържа кратка биография на В. В. Набоков, както и анализ на неговия роман "Лолита"...
 

Анализ на част от творбите на М. Ю. Лермонтов


“Жалбите на турчина” – това е едно от ранните стх. на Лермонтов от 1829г., в което използва алегоричния образ на турчина и неговата родина. Той всъщност разкрива своето душевно състояние и руската действителност от онова време.
 

Пушкиновата лирика


В Пушкиновата лирика се откриват редица допирни точки с предходното развитие на руската поезия и епохата на Романтизма. Специалното внимание на автора към точността, простотата и смисловата пълнота на поетичното слово уеднаквяват неговата лирична...
 

Шинел - курсов проект


Куросов проект - Животът на обикновения чиновник. ...
 

Руска литература на ХІХ век (табличен вид)


А.С.Пушкин, М.Ю.Лермонтов, Н.В.Гогол - живот, произведения, съдържание и основни герои.
1 2 3 4 5 » 9
 

Михаил Юриевич Лермонтов

Материал № 65982, от 17 дек 2007
Свален: 289 пъти
Прегледан: 129 пъти
Качен от:
Предмет: Руска класическа литература, Литература
Тип: Биография
Брой страници: 9
Брой думи: 2,978
Брой символи: 25,886

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Михаил Юриевич Лермонтов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения