Големина на текста:
Обратната страна на цивилизацията в комедията на Добри Войников "Кривообразната
цивилизация"
Добри Войников дебютира в драматичния жанр с поредица патриотични
исторически драми. Творби като "Покръщението на преславский двор", "Райна
княгиня", "Възцаряването на Крума страшни" и "Стоян войвода", изиграват своята
историческа и просветна роля. Техните представления възторгват непретенциозната
публика, предизвикват патриотически плам и родолюбива ревност в сърцата на
зрителите. Но като литературен текст произведенията отдавна не представляват
интерес за съвременния читател поради явните им художествени несъвършенства.
Единствената, но наистина значителна пиеса на войников, която остава във
времето, е сатирична комедия на нравите "Кривообразната цивилизация". Както
отбелязва още при появата на пиесата великият Каравелов "тая комедия се отличава
от драмите на г. Войникова дотолкова, колкото се отличава животът от смъртта."
"Кривообразната цивилизация" поставя изключително актуалните проблеми на
взаимоотношенията между българските традиции и "новите моди" на цивилизована
Европа. Авторът не отрича, че има какво да вземем от развитите европейски нации,
от техния технически и обществен прогрес. Но когато "цивилизацията" се разбира
единствено като модни "парцали", полуграмотно знаене на "францушки",
пренебрегване на елементарните норми на морал и чест, тя се опорочава.
Драматургът акцентира върху непревилното разбиране на цивилизационния процес и
свързаните с това нравствени деформации и скъсване с исконните български
стойности. Обратната страна на цивилизацията за героите на комедията означава
неадекватно възприемане на европейските ценности, измама и безчестие, лицемерие
и подлост, облечени в красиви, но празни слова.
Основната смислова антитеза в пиесата е мужду "българите-простаци",
"дебелоглавите" българки и "изтънчените" псевдоевропейци. Драматичният заряд в
творбата носи сблъсъка между утвърдените патриархални порядки и желанието на
част от младите да приемат примамливите, но понякога недомислени и измамни
благини на европейската мода.
Заблудата по псевдоцивилизованите порядки често е пародийна, смешна и
жалка. Поредицата от комични ситуации, непремерени реплики и нелепи постъпки в
творбата предизвикват на зрителя и читателя. В комедията са изваяни образи-
типове чрез жив и остроумен диалог.
Типичен представител на "новото" цивилизовано поколение е господин
Маргариди. Той е получил образованието си на запад. Това личи по широко
демонстрираната докторска титла и непоколебимото му самочувствие. Докторът си
въобразява, че полученото образование и западен опитму дават право да бъде водач
на младите в градчето, да "цивилизова" изостаналите българи. Неговите претенции
не се опират на интелект и практически успехи, освен сред лековерните девойки.
Речта на героя, умело индивидоидуализирана, издава неговия повърхностен ум и
недостатъчни познания. Маргариди е откровено пародиен образ, когато пропагандира
тезите си с неточни, преиначени българо-френски думи и фразеологизми. Нелепото
звучене на "цивилизационните" постулати за "персоналната либертате" и
наставленията да се "конформирате и модифкирате" прозвучават изопачено и жалко.
Модерната обвивка на героя с "панталони, сетери и пардесю" не може да прикрие
духовната му празнота. За няколко години в Европа празноглавият, но надут
"доктор" е научил названията една на три европейски града: "Ще отидем на Вена,
на Париж, на Лондон и... други много градове".
Маргариди олицетворява тъмната, невежа, обратна страна на европейската
цивилизация. Той е типичният образ на мошеника-парвеню. Неговата долна цел е да
"озлочести" една от най-личните девойки, да се възползва от нейната суетност и
наивност. За тази цел измамникът предприема редица обходни маневри като най-
напред спечелва сърцата на нейните близки. Маргариди се сближава с брата на
Анка, Димитър, който, повлечен от напора на цивилизационните течения, започва да
се нарича Димитраки. Неотразимо е впечатлението, което прави ловкият мошеник и
на "мадмуазела" Злата - майката на девойката. Героят подвежда двете жени с
изкусителни лъжи за "новата" роля на жената в западното общество. Авторът
нееднократно акцентира върху гръцкия произход на героя, на фанариотското
коварство в характера му.
Верни на своя нравственик, Анка, Димитраки и Злата бързат да извършат
купчина гафаве, които ги излагат публично, но не накърняват непоколебимата им
вяра в новото. Димитраки, също учил в Европа, охотно приема за първи приятел
"като брат" измамника Маргариди. Той се стреми всячески да му подражава,
забравил вечната истина, че копието винаги е по-бледо от оригинала. Вместо да
помогне на баща си в дюкяна, героят се големее с положението си. Предявява
претенции за работа "при голям търговец". Безделието, неуспешното увъртане около
съседката Марийка, "шармантните" идеи за балове от европейски тип маркират
пропилените му дни.
Анка също е заслепена от европейската мечта и нейния носител. За нея
особено привлекателно звучат парфюмираните сладкодумия на европееца-ухажор как
на запад дамите са равноправни с мъжа, а не са "черни робини" като българките.
Тя бързо приема суетата и леността като житейско правило. Влязла в измислената
роля на фина европейска дама, не подхваща домакинска работа. Нейна насъщна грижа
са да ласкае самочувствието си на "мандама" с все по-скъпи тоалети от "най-
новите журнали", да се оглежда в огледалото и да се възгордява от фалшивите
комплименти на ласкателя.
Разбира се, обясним блян на всяка жена е да се освободи от нелеките грижи
за домакинството, да ласкае суетата си с усърдие единствено за собствения тоалет
от "петанесет-дваесет фусти". Младата българка лекомислено приема и обиква
плитките цивилизационни лъжи. В своите впечатления от Европа Маргариди ловко е
пропуснал дребните подробности, че подобен начин на живот и на запад е достъпен
за малцина. Моралният дълг всяка съпруга да и дъщеря е да се грижи за чистотата
в дома, "да земе да полей на баща си, да попремети и почисти из къщи", без това
да тежи, тъй като е за най-близките хора. На такова убеждение не се побира в
паразитния морален кръгозор на "френеца" и неговата послушна ученичка.
Особено карикатурен е образът на "мадам" Злата. Тя би трябвало да е зряла
жена, но очевидно не е способна да прозре в душите на заобикалящите я хора. Тя
възторжено приема лицемерието у дома си. Слуша захласната не съвсем сръчните
лъжи на Маргариди, бленува той да бъде мечтаният й зет. Стига до пародийната
крайност да танцува публично като "маймуна" пред обществото и да предизвика
всеобщите подмятания и подигравки. Като смехотворен контраст на ревностната
заетост на героинята в обществените дела идва фактът, че честичко закъснява да
наготви гозба за отрудения си сипруг.
Полуграмотните познания на героинята не могат да открият грешките в
"францушкия" на подлеца Маргариди. Злата публично излага себе си и семейството
прокламирайки идеите, че образован човек е не този, който отбира от четмо и
писмо и милее за народните работи. Знаенето на новите танци, правенето на
"комплимоти" се оказват за нея по-важен критерий от изискването бъдещият съпруг
да издържа материално жена си със своя честен занаят. Деформираната представа за
идеалния зет я прави неволна съучастница в пъкления план на злодея.
Постепенно смешното и пародийното в творбата градира в сериозно, дори
зловещо звучене.
Маргариди получава изненадваща популярност и влияние в градчето. Измамникът
се оказва силен и богат човек, макар и пределно страхлив. По негово желание
заптиите арестуват Митю и отстравяват в конака майстор Коста в удобния момент. С
ефектната си псевдоевропейска фасада "алафрангата" и лъскавите, гръмки слова той
провокира младите хора да стават истински "еврипейци". На сватбата той ги кара
да изоставят традиционното българско хоро в името на новите "данстве". Илюзията
на младите, че в мига, когато ергенът ще се нарече "кавалер", а "момата" -
"дама" ще приближим до Европата е смехотворен и неподправено комичен.
Новата лъжеевропейска философия на Маргариди и неговия кръг е агресивна. В
името на користни цели тя отродява българите от техните корени. Нищо повече -
кара ги да се срамуват от своята същност и да се отричат от всичко родно и
свято, от "простата земя" България. Озлобението на гръка към "старите фанатици"
и гневните вопли на Димитраки ("нож... за старите с ръждивите тикви") съвсем не
звучат комично, а заплашително. Грозно отекват отродените слова на замаяния от
цивилизацията герой: "Да зная, че има толкози месо българско у мене, отрязвам го
и го хвърлям на кучетата." Не по-малко гротескни и нелепи са и воплите на Анка:
"Мен ми е отредено от натурата да стана мадама" и "няма по-долно нещо от
българката".
Най-страшното според Митю и Пенчю е, че в обществото се формира нова
представа за обществената, уважаваната личност. Делата в полза на българскоко,
достойното икзарване на прехраната отстъпват в общественото пространство на
псевдоидеала за празно философстване, полуевропейско одеяние и активна игра "на
билярд, на префа, на пикет".
Новоизлюпените аморални постулати от рода на "срамът показва простота"
бележат уродливата, обратната страна на цивилизацията. Тя се оказва и в липсата
на скрупули, в подлата измама. Лъскателят успява да осъществи целите си, да
накара Анка да повярва в лъжливата му почтеност на европейски въдпитаник и да
избяга с него. Коварният план да се наслади на нейните прелести и след това да я
върне обезчестена дава своите плодове. Възмездието над Маргариди може да бъде
осъществено само от пазителите на българщината.
Най-последователен от галерията положителен герой е майстор Коста. Със
здравия си разум и търговски усет майсторът не може да бъде залъган с измислени
лъжеевропейски басни. Знаеш колко трудно е да се припечелят средства и да се
храни фамилия, той трезво преценява хората по свършеното от тях, а не по
бомбастичните, самохвални приказки. Като глава на семейството, Коста може да
понесе разточителните харчове "гроша 8564 и 15 пари... от дюгеня ми, от кесията
ми...", защото обича дъщеря си. Но именно заради всеотдайната си бащина обич без
капка колебание гони негодника Маргариди от дома си и дава ръката на своята
дъщеря на достойния Митю. Трезвият народен разум, несвутен от празноглавите
модерни залитания, и типичната българска практичност характеризират майстора
като "земен" и достоен човек.
Много по-различна от Анка е нейнат приятелка и съседка Марийка. Героинята
също не затваря очи за новото. Но Марийка не му се подчинява сляпо. Тя пази
святото уважение към баща и майка, съобразява се с техните забрани. За нея
моминският срам и честта не са празни думи. Тя помни наставленията на своята
учителка, доверява се инстинктивно на традицията и просветата, на българските
обичаи и морал. Желанието да облече модни дрехи за героинята не означава, че
трябва да "пофренчи" и душата си. По своята същност балансираният, уравновесен
образ на Марийка е в противовес на вятърничавия, авантюристичен уклон на нейната
приятелка и съседка.
Персонажната система на творбата е балансирана и чрез образа на Митю.
Героят е достоен българин и прям човек. Неговото име вече се споменава с респект
и авторитет на чаршията. Израснал без майка, Митю жадува да създаде свое
семейство по силата на любовта и симпатията. Той е честен и почтен в своите
намерения, иска доблестно ръката на обикнатата девойка от нейните родители.
Истински родолюбец, героят не се противопостави с верните си приятели Георди и
Пенчю на модните, но срамни чуждоземни зрелища, които налага Маргариди. Неговият
гневен протест е не срещу прогреса и цивилизацията, а срещу грешното им
разбиране като дрънкулки, кълчене и ненужни модни труфила. Той е и този, на
когото се пада ролята да отдаде със сабята си възмездие за изкусителя, наистина
неевропейско и може би варварско, на нъпълно заслужено.
Критиците характеризират "баба Стойна" като "най-комичния персонаж" в
драмата. Действията и репликите на героинята наистина предизвикват усмивката на
читателя със своята откровена, хумористична нагласа. Но баба Стойна като че ли
най-ярко въплащава българската философия за живота - жизнена, непреклонна пред
трудностите, проницателна за измамите на хората като Маргариди. Баба Стойна
утвърждава основите на българщината и вечните закони на живота, които трябва да
следват всички поколения. Ролята на сватовница й отива, защото с благия си
характер и занимателно разказаните житейски случки може да предизвика симпатии и
да отвори душата на всеки в градчето. Героинята не е чужда на земните блага,
желае "кат нови дрехи", не отказва парите за свършената работа. Но всичко добро
тя прави перди всичко в името на човечността и идеята да събере двама млади в
свещеното тайнство да брака.
Аналогията и сходствата между "Кривообразната цивилизация" с великата
Молиерова комедия "Тартюф" са твърде преки и забележими. Маргариди е нашенски
тип лицемер, жаден за земни блага и женски ласки, подобно на именития си френски
предшественик. Самата художествена тъкан на творбата напъмня морализаторската
функция на класицистичното изкуство. Подобно на "Тартюф" във войниковата пиеса
битуват моменти на синтез между комичното и трагичното. Назидаделният тон на
класицизма проличава в някои реплики на гепоите и във финалната песен на
драмата. В унисон с класицистичното правило доброто побеждава злото,
нравствеността наказва безчедтието.
Според именития критик Светлозар Игов "Кривообразната цивилизация" е творба,
която добива "емблематичен смисъл" за българския и балканския "комедиографски
модел". Драмата на Добри Войников тълкува един винаги актуален обществен въпрос:
деликатният баланс между традицията и промените, между родните обичаи и
западните модни тенденции. Цивилизацията не трябва да бъде "криворазбрана" -
такова е внушението на тази комедия. Със силата на схема и сатирата тази комедия
утвърждава, че цивилизацията има своя тъмна, "обратна" страна и че сляпото

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 окт 2019 в 08:00 ученик на 17 години от Добрич - СОУ "Димитър Талев", випуск 2020
07 окт 2019 в 21:20 потребител
03 окт 2019 в 16:37 потребител
 
Домашни по темата на материала
кривоизбраната цивилизация
добавена от fati.ali 13.06.2015
2
20
Литературааа за утре ми е
добавена от kimi892 14.03.2013
2
8
Подобни материали
 

Криворазбраната цивилизация

17 юни 2010
·
114
·
1
·
331
·
430

Криворазбраната цивилизация - Анализ...
 

Добри Войников - Криворазбраната Цивилизация

11 дек 2007
·
1,106
·
2
·
392
·
1,076

Във Войниковата комедия анекдотичното възприемане на темата е подменено с драматично. Защото комедията „Криворазбраната цивилизация“ по същество е драма за подменената идентичност.
 

Криворазбраната цивилизация

07 сеп 2009
·
241
·
8
·
1,289
·
513

Криворазбраната цивилизация Д.Вoйников написва комедията през 1871г., като първо я публикува по стр. на сп. "Учили-ще", а скоро след това я издава в отделна книга. Темата на "Крврзбр цвл" е подсказана...
 

"Криворазбраната цивилизация"

10 юни 2011
·
70
·
10
·
435
·
291

Във Войниковата комедия анекдотичното възприемане на темата е подменено с драматично. Защото комедията „Криворазбраната цивилизация“ по същество е драма за подменената идентичност. Хаджи Коста още в първите си реплики оплаква изгубената традиция...
 

Светостта на родното слово в одата „Българският език”

15 апр 2009
·
32
·
2
·
234
·
58

Вазовата ода „Българският език” е своеобразна среща – диалог между лирическия говорител и читателя, в която се поставя глобален проблем, свързан с един от елементите на българското духовно пространство – езика...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(За отличници)
42
20.09.2019
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
2
2
9 мин
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Обратната страна на цивилизацията в комедията на Добри Войников "Кривообразната цивилизация"

Материал № 659029, от 07 апр 2011
Свален: 105 пъти
Прегледан: 214 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 1,826
Брой символи: 11,414

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обратната страна на цивилизацията в комедията н ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
62

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения