Големина на текста:
К У Р С О В А Р А Б О Т А
ПО ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
НА ТЕМА: “ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”
Правото на Европейския съюз е най-важното средство, уреждащо
интеграционните процеси в рамките на съюза. То се основава на
общоприетите принципи и норми, гарантиращи унифицираното му
приложение, както в рамките на Европейския съюз, така и в държавите-
членки на съюза. На правото на Европейския съюз е признат примат над
националните законодателства на държавите-членки, което гарантира
неговото еднообразно приложение и изпълнение от тях, и е главна основа за
успешното осъществяване на интеграционните процеси. Правната система на
Европейския съюз се явява нов международен ред, в чиято полза държавите-
членки са делегирали част от националния суверенитет. По подобие но
правните системи на държавите, тя съдържа всички компоненти на
автономен правопорядък със собствени източници, нормативни органи и
процедури, правоприлагащ и правораздавателен механизъм. Нормите на този
правов ред, наричан “общностно право”, действат не само в рамките на
Общностите, а се интегрират при определени условия в правните системи на
държавите-членки, заемайки там специфично място. Правото на Европейския
съюз включва разнородни по своята юридическа природа източници,
уреждащи компонентите, функциите, дейностите и изпълнението на целите и
задачите на Европейския съюз. Структурирането на тези източници в
системата позволява да се идентифицират различните категории норми и да
се определят взаимоотношенията между тях в общата нормативна система.
Западноевропейската доктрина познава множество класификации на
източниците на правото на Европейския съюз, използващи различни
критерии. Важно е да се уточни разликата между писаното и неписаното
право на Европейския съюз. В по-задълбочен план източниците на правото на
Европейския съюз могат да се разгледат в следната система: източници на
общностно право в тесен смисъл и източници на общностно право в широк
смисъл.
Общностното право в тесен смисъл включва две категории източници:
учредителните договори на Европейската общност или още така нареченото
първично право и актовете, приети от институциите на Европейския съюз в
приложение на тези договори, т. е. вторичното или производното право. Тези
договори имат за предмет на регулиране вътрешните отношения в самите
Общности и отношенията между тях държавите-членки и гражданите им.
Към общностното право в широк смисъл спадат следните категории
източници: договори, сключени от Общностите с трети държави-нечленки или с
международни организации (така наречените външни източници ) и договорите
сключени от държавите-членки. Става дума за международно договорно право,
което действа във външните отношения на Европейската общност.
Всички посочени източници на правото на Европейския съюз до тук са
писани. Неписаните източници са обичаят, общите принципи на правото и
съдебната практика.
Първичното право или “първичното законодателство” е създадено пряко от
държавите-членки. То се изпълва със съдържанието на трите учредителни
договора за създаването на Общността: Парижкият договор от 18 април 1951год.,
в сила от 23 юли 1952г. за създаване на Европейската общност за въглища и
стомана и Римските договори, подписани на 25 март 1957г., в сила от 14 януари
1958г. за създаване на Европейската икономическа общност и на Европейската
общност за атомна енергия. Тези актове съдържат разпоредби относно целите,
институционалната структура и начините на функциониране на Европейската
общност. Те създават общ пазар- секторен в Европейската общност за въглища и
Европейската общност за атомна енергия и общоикономически в Европейската
икономическа общност – и институционална рамка за неговото управление.
Трите договора имат идентична структура, а съдържанието включва четири
групи правни норми. Първата група се състои от преамбюл и уводни разпоредби,
които очертават целите и общите принципи, на основата на които са създадени
разпоредбите в самия договор. Следват нормите относно институциите на трите
Общности, които уреждат състава, организацията, задачите и функциите на
основните органи. Третата група представляват материалноправните норми. В
зависимост предметния им обхват се използват различни подходи за правно
регулиране. В Европейската общност за въглища специализирания
стопанскоправен сектор е предмет на детайлизирана правна уредба, отнасяща се
до правата и задълженията на държавите-членки, както и на частноправните
субекти-адресати на тази уредба. Ето защо традиционно Парижкия договор е
окачествяван като договор-закон. Що се отнася до договора за Европейската
икономическа общност, чиито материалноправни норми регулират глобалната
икономическа интеграция, посочения подход е неприложим. Тук нормите се
ограничават до очертаване на целите и принципите като дават широка свобода на
институциите сами да осъществяват нормотворческа дейност в различни области
като свободно движение на стоки, капитали и услуги или различните общи
политики- транспортна, търговска и други. Този договор се окачествява като
рамков.
В договора за Европейската общност за атомна енергия са използвани и
двата подхода.
Последната група норми са заключителните, които уреждат влизането в
сила, срока за действие и начините за изменение на договора. Последното не
може да стане нито само с волята на държавите-членки, нито само с акт на
институциите. След влизането в сила на договора за Европейския съюз
изменения могат да се правят в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 48
на договора за Европейския съюз.
Всички последващи договори, които изменят и допълват учредителните
договори, също принадлежат към източниците на първичното право. На първо
място това са договорите, внасящи съществени изменения и допълнения:
Единният европейски акт, договора за Европейския съюз, договорът от
Амстердам и договора от Ница.
Единният европейски акт е подписан в Люксембург и Хага на 17 и 28
февруари 1986г. и влиза в сила на 1 юли 1987г. Той внася съществени изменения
в Римския договор- обновява легалната дефиниция на Общия пазар и целите на
Европейската икономическа общност, провъзгласява принципа за икономическа
и финансова солидарност и го допълва с разпоредбите за европейското
сътрудничество в областта на външната политика. Единният европейски акт
институционализира Европейския съвет и определя състава му.
Договора за Европейския съюз или още Маастрихтският договор е подписан
в холандския град Маастрих на 7 февруари 1992г., в сила от 1 ноември 1993г. Той
въвежда в правовия ред понятието “Европейски съюз” като запазва
съществуването на трите Общности като самостоятелни правни субекти.
Договора за Европейския съюз се окачествява като нов етап в процеса на
европейска интеграция, защото надхвърля чисто икономическите цели и
потвърждава политическото развитие на съюза.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 май 2019 в 12:55 студент на 37 години от Пловдив - Висше училище по сигурност и икономика, специалност - Национална Сигурност и антитерористична дейност, випуск 2017
27 фев 2019 в 09:51 студентка на 38 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2009
17 фев 2019 в 21:21 в момента не учи на 34 години от София
17 яну 2019 в 11:52 потребител на 22 години
13 окт 2018 в 09:43 ученичка на 24 години от Пловдив - СОУ "Цар Симеон Велики", випуск 2014
11 окт 2018 в 23:30 студент на 24 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Минало и съвремие на Югоизточна Европа, випуск 2016
13 сеп 2018 в 19:25 студент на 25 години от София - Технически университет, факулетет - Стоп, специалност - Публична администрация, випуск 2016
14 юни 2018 в 00:16 потребител на 26 години
09 юни 2018 в 19:22 студент на 35 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Факултет Административни и политически науки, специалност - Публична администрация, випуск 2019
18 май 2018 в 10:56 студент на 20 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2020
 
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Търговско право за студенти
изпитен тест по Право за Студенти
Тестът съдържа 16 въпроса от областта на Търговското право и е предназначен за студенти, изучаващи дисциплината. Голяма част от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
16
86
1
09.11.2016
Тест по Право и Интернет за студенти от 4-ти курс
тематичен тест по Право за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 35 въпроса от областта на правото в Интернет. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти от 4-и курс по Право, така и за всички потребители, които желаят да се ограмотят в областта.
(Лесен)
35
33
1
6 мин
23.11.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Източници на правото на Европейския съюз

Материал № 657969, от 06 апр 2011
Свален: 337 пъти
Прегледан: 385 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 3,072
Брой символи: 19,959

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Източници на правото на Европейския съюз"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения