Съдържание:
I.Увод – 2стр.
II.Същност – 2стр.
III.Исторически преглед - 3стр.
3.1
Първоизточници и автентични практики – 3стр.
3.2 Зараждане на PR в Америка – 7стр.
IV.Принципи на PR – 13стр.
V.Функции на PR – 17стр.
VI.Реклама ли е PR? – 20стр.
VII.PR в организациите – 22стр.
VIII.PR по време на криза – 30стр.
IX.PR в България –
33стр.
X.Заключение – 35стр.
Използвана литература – 36стр.
I. Увод
Светът, в който живеем, е изклочително динамичен и бързо променящ
се.Възникват десетки нови направления в областта на науката и технологиите.
Класическите предпоставки за превръщането на една компания в конкурентноспособна
пазарна формация, като наличие на квалифициран персонал, намляване на цените на
продуктите и услугите, рационализиране на обслужването, точното й пазарно
позициониране и др., вече не са решаващ фактор за достигане на желания успех. В
условиата на ясно очертана, непрекъснато нарастваща и изостряща се конкуренция и на
повишени изисквания от страна на потребителите ключово значение придобива
публичността, известността на компанията. Ако тя е непозната на публиката или
репутацията й е сериозно накърнена, рязко намаляват шансовете й да завоюва желания
успех. Затова спечелването на тяхното доверие е главният фактор за просперитета на
всяка организация, за реализацията на нейната политика, за постигането на целите й.
Многообразни са рисковете и силите на натиск, пред които всекидневено е
изправена всяка организация. Стремежът те да бъдат разрешавани с традиционни
средства, се оказва неефективен и само усложнява проблемите. Все повече нараства
ролята на нейните комуникации, на тяхното професионално изграждане и управление,
което е сигурно доказателство за мениджмънт, адекватен на променящата се социална
ситуация. Съвсем не е лесно да се спечели пубика в една среда, която е “заредена” с все
по-агресивно конкуриращи се организации. Всеки, който разчита единствено на
интуицията и натрупания житейски опит, за да управлява комуникациите си с публики,
които иска да спечели, е обречен на разочарование и неуспех. Използването на PR
технологията е начин за постигане на оптимална публична комуникация на една
компания и ефективен начин за постигането на голямата й цел – да мотивира
публиката за взаимноизгодно сътрудничество с нея.
II.Същност
ПР(от англ. език Public Relations)-“връзки с обществеността” е елемент на
стратегическия мениджмънт и изпълнява двойна функция: от една страна това е
реакция на очакванията на тези,чието поведение,съждения, гледни точки могат да
2
повлияят на функционирането и развитието на организацията, а от друга, е свързана с
мотивацията на тези хора.
ПР е технология, насочена към най-пълно изразяване на мисията на
организацията – коя е тя, за какво съществува, какви социални потребности
удовлетворява, как разбира своята обществена отговорност. ПР е и философия на
взаимодействието между организация и публика, в което се отчитат интересите и на
двете страни; и стратегия за достигане на целите на организацията, и практически
действия за реализацията им. ПР представлява организационна политика чрез система
от целенасочени подходи, средства и техники, за да я направи не просто разбираема, а
да мотивира публиката да вземе участия в нейното осъществяване. Същевременно чрез
ПР публиката заявява своите желания и изисквания към организацията, с които тя е
длъжна да се съобразява. На тази основа се постига отговорно и взаимноизгодно
сътрудничество между организация и публика, без което е невъзможно
удовлетворяването на потребностите им. Смисълът на ПР е установяване на устойчив
диалог, спечелване на публиките за организационната политика и въвличането им в
нейната реализация.
ПР е едновременно наука, изкуство и технология за оптимална организация на
човешката дейност чрез непрекъснато и ефективно общуване между различни
организации и обществеността. ПР позволява на организациите не просто да изучават и
познават многообразните човешки потребности, но да ги превръщат в свой съществен
ресурс за печелене на конкурентни битки. Професионално осъществявана, тази
технология разкрива други перспективи, освен познатите пред всяка организация,
ражда идеи, които могат да очертаят нови направления на нейната политика, и на тази
основа допълнително да повишат печалбите й.
III. Исторически преглед
3.1.
Първоизточници и автентични практики
Трудно можем да определим кога със сигурност се зарюкда онова, което днес
наричаме пъблик рилейшънс. Историческите извори ни дават възможност да
предположим, че технологията на връзките с обшествеността е древна, колкото самата
човешка uивилизаuия. За да живеят заедно, хората трябва да поддържат минимум
съгласие, а общественият консенсус, по принцип, се постига по пътя на
междуличностната и междугруповата комуникация. формирането на съгласие е
двустранен процес, който включва.· обмен на информация, но и убеждаваща
3
