Големина на текста:
АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ – гр. ПЛОВДИВ
Основи на управлението
тема
`` Стратегическо управление ``
13.02.2009 г. Изготвил :Васил Николов
гр. Пловдив Фак. № : 8129
Стратегическото управление се отнася до подготовката на бъдещето на
предприятието, като се прави всичко възможно за осигуряването на най-
добрата връзка между предприятието и неговата среда при отчитане на
нейнатадинамика. То е по-близо до използването на въображението на
управляващите, отколкото до прилагането на рутинни професионални
инструменти. То е новаторско, защото чрез него предприятието се стреми да се
адаптира към настъпващите в средата му промени и ако е възможно- дори да
ги изпреварва.
Този опит на изпреварващо адаптиране предполага значителни усилия
от страна на управляващите, за да се осведомят за тенденциите в развитието
на вкусовете, потребностите и покупателните способности на потенциалните
купувачи и за да обмислят какви нови продукти или услуги е възможно да им се
предложат; с какви аргументи клиентите да бъдат насърчавани да закупуват
желаните от тях продукти или услуги.Но не само измененията във връзките с
клиентите, колкото и да са важни, са под непрекъснатото наблюдение на
ръководството на предприятието. Стратегическото управление обхваща и
промените във връзките със съперниците; новостите в правната регламентация
на дейностите и субектите; насоките на формиране или промяна в социалните
или културните ценности на обществото. Стратегическото управление се
ангажира с това да осигури оцеляването и преуспяването на предприятието в
среда на нарастваща турболентност. Крайно необходимо е интелигентно
стратегическо управление, което да подготви получаването на печалби и в
бъдеще. Част от настоящите печалби трябва да се насочат за финансиране на
проучванията на пазарите, на дейностите по изследване и развитие, за
усъвършенстване на персонала, с което предприятията се опитват да осигурят
своето оцеляване и бъдещото си преуспяване.
Конвекционалните инструменти и техники на управлението като
бюджетния контрол, дългосрочното планиране, инвестиционното проектиране и
други подобни се оказват неподходящи да се противопоставят на новия тип
проблеми, поради което ръководителите на предприятията имат неудобното
усещане, че ситуацията им се изплъзва от контрол. В най- добрия случай може
да се стигне до приемането на частични или краткосрочни решения, но
проблемите продължават да действат в дълбочина и получената на тази
основа дисхармония между предприятието и средата му започва все по- често
да се означава с израза ``стратегически проблем``. Обикновено се приема, че
посоченият ``проблем`` би трябвало да се разреши посредством
``стратегическото планиране``, което се състои основно в рационалното и
методичното изследване на възможностите и опасностите, които крие средата;
страните на предприятието, във връзка с които то би могло да се почувства
силно или слабо спрямо средата; избора на конкретния начин на връзка на
предприятието със средата. Следователно стратегическото планиране
``изниква`` като отговор или реакция на една среда, която се изменя твърде
бързо и чиито изменения са непрекъснати и изненадващи.
Новото спрямо предишните техники се състои в това, че стратегическото
планиране изисква да се изброят и изследват методично всички възможни
изменения в главните променливи както на средата, така и на предприятието, а
също и да се направи пълен списък на възможните алтернативи за
разрешаване на стратегическия проблем. През 80- те год. на 20 в. както в
академичните, така и в професионалните среди се проявява една реакция
срещу ограниченията на стратигическото планиране, която поражда новото
схващане, познато днес под името ``стратегическо управление``. То
представлява начин на разбиране на общото управление на предприятието,
хапактеризиращ се с опита да бъдат преодолени двете големи ограничения,
присъщи на стратегическото планиране. От една страна, без да се снижава
възможността за преченка предимно на технико- икономическите променливи
на средата, да бъде направен опит за отчитане, доколкото това е възможно, на
променливите от социо- политико- културен тип. От друга страна се взема под
внимание обстоятелството, че за да се изпълни една вече избрана стратегия, е
необходимо предприятието да разполага със съответните способности, което
между всичко останало означава да разполага с персонал и ръководители,
подготвени и мотивирани подходящо, а също и с достатъчно гъвкави
оперативно- регулиращи и информационни системи. Може да се твърди, че
най- големият плюс на стратегическото планиране е неговата загриженост за
средата. Но тя се проявява частично и не се отнася в същата степен за
вътрешните страни на управление. Обратно, стратегическото управление се
състои в управленския подход да постиге подходящо хармонизиране или
равновесие както между различните части или подсистеми на предприятието,
така и между него и средата му.
Както се случва обикновено с всяко нововъведение, появата на
стратегическото управление довежда със себе си пораждането и
разпространението не само на собствени постановки, но и на собствени
понятия и термини. Под ``бизнес област`` се разбира комбинацията или
релацията ``продукт- пазар- технология``. Бизнес областта е комбинация от три
променливи- групи от очаквани клиенти, на които се предлага продуктът;
разгърнати функции за тези клиенти; използвани за тези цели технологии. Тези
променливи позволяват да се направи едно тримерно представяне на бизнес
областта, която предлага :
-само една функция - няколко функции
-със само една технология - със само една технология
-със само една група клиенти - със само една група клиенти
-само една функция - само една функция
-с няколко технологии - с различни технологии
-със само една група клиенти - със само една група клиенти
``Отличителни особености`` са друго фундаментално понятие.
Предприятията разполагат с ресурси от различен характер. Но всеки един от
тях, използван самостоятелно, не би допринесъл за постигането на резултат от
някоя от бизнес областите. Нормално е всеки ресурс да бъде оползотворен,
като се комбинира с други ресурси от различен вид. От друга страна,
дейностите, осъществявани в едно предприятие, са също от разнообразен
характер- производствени, търговски, административни и други.
Често вместо термина ``способности`` се употребява терминът
``компетенции``. Онези способности, които позволяват на всяко предприятие да
изпъква над своите съперници, получавайки по- добри резултати, защото е
способно по- добре да се правят определени неща, са така наречените
отличителни способности. И все пак е добре да се разграничат стратегическите
способности на предприятието,онези, които са с основополагащо значение за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Стратегическо управление

Курсова работа по дисциплината `` Стратегическо управление``...
Изпратен от:

на 2011-04-05
Добавен в:
Курсови работи
по Основи на управлението
Статистика:
31 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Основи на управлението
Тест по Еволюция на управлението за студенти от 1-ви курс
тематичен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Цел на теста: да се познават основните гледни точки и позиции, от които изхожда всяка школа на управлението. Съдържа 24 въпроса, повечето от тях имат по няколко верни отговора.
(Лесен)
24
56
1
2 мин
14.10.2016
Тест по Основи на управлението за студенти от 3-ти курс
тематичен тест по Основи на управлението за Студенти от 3 курс
Тест по дисциплината "Основи на управлението" за държавен изпит на студентите от Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг. Вариантът е от учебна 2009/2010 г. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
24
1
1 мин
07.10.2016
» виж всички онлайн тестове по основи на управлението

Стратегическо управление

Материал № 656879, от 05 апр 2011
Свален: 31 пъти
Прегледан: 62 пъти
Предмет: Основи на управлението
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,604
Брой символи: 10,416

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стратегическо управление"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения