Големина на текста:
Социална защита на градското население през Средните векове
В края на XII и началото на XIII век средновековието навлиза в своя разцвет.
Появява се градът със своя нов соц. ред, автономност и специфична структура.
Градското общество е строго йерархизирано – епископи и градска управа
(градски кмет и парламент) в тях са участвали само богатите хора на града и не
са получавали заплата. Данъците, които хората са плащали са оставали в
града. Голяма част от тях са отивали в градската каса и това са били парите за
бедните, за соц. грижа за хората. Градския съвет и светската власт са тези,
които са осъществявали соц. дейности.
Обособяват се различни групи. От една страна занаятчиите и търговците,
които търсят закрила вътре в съсловната си организация. Също така и наемния
работник, който не е субект на соц. защита. От друга страна така наречената
градска беднота, към нея спадат не трудоспособните бедни (инвалиди, болни и
т. н.), които разчитат предимно на милостиня (просия).
През Средните векове градското общество се състои от многобройни –
съсловно затворени (съюзи, гилдии, еснафски сдружения, братства и т. н..),
които имат за цел да осигурят на всеки отделен човек стабилност, сигурност и
защита.
Най-голяма роля играят еснафските цехове на занаятчиите. Те първоначално
имат ограничена власт, но постепенно разширяват влиянието си и започват да
участват в управлението на града. През късното Средновековие настъпват
промени в занаятчийските организации. В тях назряват и избухват конфликти
между богатите и бедни членове. Конкуренцията се засилва, което води до
закриване на много работилници и увеличение на безработните и бедните.
Първоначално в един съюз са били заедно (майстори, калфи и чираци). По-
късно калфите и чираците се отделят и създават свои сдружения.
Майсторите се били най-влиятелни и икономически стабилни. Те са
определяли цените на стоките и труда.
Майсторите, калфите и чираците са създали собствени каси като всеки член на
сдружението плащал членски внос. Срещу това той получавал помощ при
финансови затруднения, болест, смърт, инвалидност, старост и т. н..
Друга група която се е формирала в Средновековния град е така наречена
“наемни работници”. Към нея спадат работещите жени, дом. прислужници,
помощен персонал, неквалифицирани работници мъже, ратаи, хамали и др.. Те
не принадлежат към нито една съсловна градска организация и никой не
защитава техните интереси. Трудът им не се заплаща равностойно, соц. грижи
към членовете им е нищожно. Църквата също не се ангажира с тях защото те
са част от трудоспособните бедни и за това не получават нищо. Соц. помощ е
нас. Към болни, стари,
скитници, бездомни и изоставени деца
Просяците са в привилегировано положение, защото правото им на милостиня
е регламентирано. Градска беднота са скитници, просяци и инвалиди. Други
групи са майки с деца, изоставени деца и пилигрими.
Просяците основно създават проблеми в града, бият се, спят по улиците,
пренасят болести, те са основните извършители на престъпления. За да няма
проблеми градската управа съсредоточава соц. грижи към тях. Създават
правилници за тях, определят кой има право да проси обикновено това са
просяците които живеят в града. Скитниците които са приходящи за града не се
водят собствена градска беднота, към тях се прилагат санкции (бой, рязане на
уши, ръце, дори и смърт, гонени са от града).
Бедните и просяците са се разделяли на категории срамуващи и не
срамуващи се бедни.
-Не срамуващите се бедни са тези които са основните потребители на
милостинята.
-срамуващите се бедни или така наречените (истински бедни) са временно
изпадналите в това положение стремящи се да си възвърнат предишния соц.
статус.
Конфликтът който се заражда между истинските и мнимите бедни създава
голямо напрежение, което градските управи се опитват да ограничат. Така се
създават братствата на просяците за взаимопомощ и защита. Истинските
бедни получавали знак (емблема) на града, която им давала право да просят.
В Средновековния град всеки един епископ е бил задължен да построи приют
до катедралата наречен хоспитал. Градският приют е първата институция за
подпомагане на нуждаещите се и поставя началото на институционализиране и
организиране на соц. грижи. Приюта в град Мец 1809 - 1808 г. е първия, който
се финансира от църквата и градската част. Редът в него е бил като
манастирския-автономен.
Изграждат се и специализирани заведения (болници, лечебници и заведения
с медицински характер. Там са настанявани предимно болни хора страдащи от
заразни болести (тиф, холера, проказа, болни с пристъпи – епилепсия, с
психически и физически недъзи). Целта на тези заведения е била по-скоро да
ограничи епидемиите, които през средновековието са доста често явление.
По отношение на децата също се създават сиропиталища за осиротели и
изоставени деца, майки с деца. Целта на приюта е децата да се възпитават и
образоват , да научат занаят, който после да им помогне в намирането на
работа.
Заведения за девойки от средната класа. Тези заведения се обособяват като
отделни институции, преди това са били подразделения на манастирите.
Така наречените ордени дават помощ на всички нуждаещи се.Религиозни
организации (благотворителни).
Подобни заведения се създават и за мъже. Тези заведения се
самофинансират. Докато болниците и приютите ги финансира градската
управа.
Градът процъфтява, търговията и занаятите просперитет, градското населени
се радва на благополучие и защита.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социална защита на градското население през средните векове

Появява се градът със своя нов соц. ред, автономност и специфична структура. Градското общество е строго йерархизирано – епископи и градска управа (градски кмет и парламент) в тях са участвали само богатите хора на града...
Изпратен от:
meizi
на 2011-04-03
Добавен в:
Теми
по Социална политика
Статистика:
31 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Социална политика
Тест по осигурителни системи и фондове за 4-ти курс
изходен тест по Социална политика за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 36 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Финанси, изучаващи Социално осигуряване и политика, и по-конкретно системите и фондовете, свързани с тях.
(Лесен)
35
117
1
2 мин
28.08.2014
Тест по Корпоративна социална отговорност за 2-ри курс в УНСС
изпитен тест по Социална политика за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 39 въпроса, болшинството от които имат повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти от 2-ри курс в УНСС
(Лесен)
39
6
1
18 мин
28.08.2018
» виж всички онлайн тестове по социална политика

Социална защита на градското население през средните векове

Материал № 655860, от 03 апр 2011
Свален: 31 пъти
Прегледан: 48 пъти
Предмет: Социална политика, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 731
Брой символи: 4,414

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална защита на градското население през сре ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала