Големина на текста:
Недостатъците на всяка подобна система започват от:
­Социалната демагогия по отношение на образованието. Равенството, еднаквостта на
образованието в големия град и малкото селце съществуват само на думи, в официалните
документи.
­Централизираната образователна система убива личната инициатива на ученици, учители,
директори. Tе просто се превръщат във формални изпълнители на разпорежданията и
изискванията „от горе” и така цялото образование придобива формален, административен
характер.
­Централизираната образователна система е тромава, консервативна, трудно се променя и
развива.
­Може би най-големия недостатък на централизираните образователни системи е
пренебрегването на човека-ученик, на човека-учител, на човека- директор.
Децентрализирани са образователни системи, които се характеризират със следното:
­Нямат общо равнинно равнище. Всяко училище е юридически субект на пазара на
образователните услуги. То има специфично свой облик, по който се различава от другите
образователни институции.
­Няма йерархична структура над училището. То сключва договор с всеки ученик и родител,
в който ясно са записани правата, отговорностите, качеството, крайните резултати от
образованието, както и неустойките при нарушения от една или друга страна.
­Децентрализираната образователна система е обърната не „нагоре” но йерархията, а
изключително към човека ученик, човека учител, човека родител.
Предимствата на децентрализираните образователни системи най-често се очертават в
следното:
­Образованието е освободено от държавно опекунство. Държавата, е грижи да осигурява по-
голям процент от бюджетните средства за образование.
В някои страни се използва т.нар „ваучерна система”.Този ваучер не може да да се използва за
нищо друго, т.е. той се приема в учебните заведения. Към кое училище родителят и детето ще се
ориентират зависи от предлагането и конкуренцията на пазара за образователните услуги. Там
училището и другите образователни институции се конкурират в зависимост от това, което
предлагат като подготовка, усилия, цена. Така пазарната конкуренция дава шанс да най-добрите,
стимулира кум развитие всички и естествено отстранява, тези които не отговарят на изискванията
на потребителите, на обществото. Така контролът не е бюрократичен, формален, епизодичен, а
същностен, съдържателен, всекидневен.
­Всяко училище има реални възможности да изгради свой собствен облик, да провежда своя
политика. Ако те съответстват на интересите и потребностите, на потребителите, ще бъдат
приети и подкрепени. В противен случай не чиновниците, а потребители на образователни
услуги ще наложат един или други корекции. Така вниманието на всички в образователната
система се преориентира от инструкциите и указанията „от горе” към реалните вкусове,
желания, потребности, възможности на тези, който се образоват. Преустройството на
образователната система от закостеняла,консервативна, еднотипна кум гъвкава,
разнообразна, силни решения, от друга, ще привлече и обедини усилията на всички, пряко
косвено свързани с образованието.
­Там, където хората,заети в образование, по1ъвстват потребност от уеднаквяване, от
определяне на общи подходи към големите проблеми на образованието, естествено ще
търсят и използват различни форми за обединение. Те тръгват отдолу – от родители,
учители, директори, имат конкурентен характер и решенията се формулират на принципа
на консенсуса, а не на декретирането и принудата.
Недостатъците на децентрализираните образователни системи са:
­Изисква качествено ново високо чувство за лична отговорност от всички в образованието.
Родителите трябва добре да познават интересите, желанията, възможностите на своите
деца, за да могат вярно да ги насочат. Самите те трябва да имат ясна представа за ролята и
мястото на образованието в живота на човека.
Учителите трябва да бъдат много добре подготвени специалисти-педагози , които умеят да
изучават детето да правят обективно верни хипотези и прогнози за неговото развитие, за ролята на
образованието в този сложен процес. Директорите трябва да са педагози мениджъри. От една
страна, те трябва познават потребностите, мотивите, интересите кум образованието. От друга –да
умеят да формулират ясно, разбираемо конкретно целите и зада1ите, ангажиментите, които поема
училището.
­Създава се впечатление за разпокъсаност, безсистемност, хаотичност в образованието.
Едни образователни институции възникват, други се закриват.Училищата от един ранг
дават различна подготовка и различни възможности и по-богатите и добре ориентирани
учебни заведения стават все по-добри.
Безспорна е истината , че съществуват различия. Там, където местното обществено ръководство
има по-широко виждане, разбира полята и значението на образованието в перспектива и отделя
повече внимание и ресурси за него, училищата ще бъдат по-добри.
­Липсата на контрол. Всяка образователна институция сама решава своите потребности,
сама изгражда тактика и стратегия на своето развитие.При подобна ситуация съвсем
естествено не са изключени съзнателни или несъзнателно допуснати извращения,
отклонения от общоприетите норми.
Стандартизираните образователни системи се характеризират с предварително разработени
стандартни изисквания за почти всичко в образованието, като се почне примерно с работното
място на ученика/студента , обема на съдържанието, новите термини в урока, големината на
шрифта,продължителността на учебната година и се завърши с постиженията на учениците и
тяхното оценяване.
Всички опити за пълна стандартизация в образованието в света са претърпели неуспех.
Днес по-често се срещат усили за т.нар „частично стандартизиране”.
Неговата прицелна точка най-често е учебното съдържание. За много учители много удобно е
съдържанието да се стандартизира,за да може, от една страна, този който е автор на учебник, да го
преиздава колкото е възможно по-продължително време,а учителят да не изпитва затруднения при
осъществяване на своята информационна функция.
Учителят и директорът, от една страна, са пример, достойни за подражание от възпитаниците. От
друга, те създават новия дух в образованието- на творчеството, на личностни изяви и от страна на
учениците.за целта няма място за свободно ранжиране по критерии и показатели, поставени от
реалния живот.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социалната демагогия по отношение на образованието

Равенството, еднаквостта на образованието в големия град и малкото селце съществуват само на думи, в официалните документи. Централизираната образователна система убива личната инициатива на ученици, учители, директори...
Изпратен от:
cvetomir
на 2011-03-31
Добавен в:
Казуси
по Теория на възпитанието и дидактика
Статистика:
16 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Социалната демагогия по отношение на образованието

Материал № 654129, от 31 мар 2011
Свален: 16 пъти
Прегледан: 35 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Казус
Брой страници: 3
Брой думи: 781
Брой символи: 5,175

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социалната демагогия по отношение на образованието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала