Големина на текста:
Човекът е многостранно, универсално съзнателно- действено
същество. Активността му се проявява конкретно в различни с!епени на
възможности. Определящо място сред последните заемат равнището на
природните му и обществени предпоставки (индивидуална
наследственост и социална обусловеност). Главното за него е не само
какво става той по силата на тези предпоставки в процеса на труда, но и
всичко онова, което прави сам от себе си нещо повече, по-значително.
Имаме предвид стремежа към усвояване на нови навици, знания, умения...
Всеки човек разгръща активността си в системата на материалното
производство, служебната работа и духовното творчество, немислими вън
от господстващите обществени отношения. Така той общува с природата и
хората, правейки историята и себе си.
Правенето на себе си като знаещо и можещо същество би било
твърде стеснено, ако останеше в субективните си предели, без търсене на
по-широки простори 3fa реализация. Така е с хората, които четат, слушат
или наблюдават от просто любознание за удовлетворяване на някакви си
общи или специални елементарни интереси. Такъв човек почти си остава
върху стъпалото на любителството. Тези придобивки не оказват
съществено влияние върху съзнанието и поведението на носителя им.
Така стоят нещата и с насочеността по линията на непосредствено
вглеждане в себе си за постигане на самопознание, както бележи Сократ,
доведено от Епиктет до пълно „обръщане към себе си". Доведението на
такъв е поведение на пасивност, самозадоволецост. Нашият поглед върху
човека е философско- психологически . Не се касае до пълен такъв, а
предимно до редица проблемни кръгове.
Първо. Изследване на групата въпроси за човека субект на
измененията и по-специално на тия за себеотстоя- ването на
присъствието, самоотношението на личността, устремеността в
действието. Й то с оглед на по-ефективно изменение на нещата и на себе
си - повишаване коефициента на полезност.
Второ. Насочване на вниманието към изявите на човека в
отношението му към останалите хора. Става реч аа взаимности, градени
с много привидни и действителни отнасяния, доказващи идентичността
му. Нейното наличие „прави от него индивид и действително
индивидуално обществено същество. Той в същата степен е и
тоталността на човешките проявления на живота."
Трето. Отредено е подобаващо място на проблема за своеправието на
субекта, отстоявано според ръководната сила на съзнанието му кога в
единство, кога в противоречие с текущите обстоятелства, а също и
възникващи от вътрешни благоприятствия или възпрепятствия. Има се
предвид широкият спектър преживелищни състояния. Все неща с ярко
изразен субективизъм, аналогично срещани и у другите субекти.
По правило присъщите на конкретния човек отделни черти са
крепители на неговия дух. Но съзрени в тяхната недостатъчност или
крайност и най-вече в друга връзка, могат да му бъдат тирани, т. е.
отрицателни. Такава е например природата на суетата, модата и пр. Други
са по начало положителни или отрицателни
Очертаните кръгове обхващат дадености от жизнено важно човешко
естество в нашето динамично време. В него битуват дейни сили от
всеобразен характер и за съжаление с увеличаваща се негативност.
Забелязаните из житейския път на човека процеси, които обогатяват или
обедняват някои негови страни, съвсем не са равнозначни на тотално
обогатяване или обедняване на самата му индивидуалност. Очевидно
защото се касае до отделни такива в определено време и конкретни
обстоятелства. Следователно всяко тяхно анализиране и решаване трябва
да става върху основата на цялостното развитие на човека и неговата
среда.
Не е изключено на места в труда читателят да не се съгласи с
анализите, изводите на автора. Предизвиканите размисли на съгласие или
възражение
9
дори и без да е налице друго виждане, ще свидетелстват за
активност на мисленето, по-точно за творческо мислене при четенето.
Известна е голямата трудност, каквато представлява третирането на
сложната проблематика за човека, на този цял един свят, както смеем да
перифразираме Лайбниц. Затова е разбираемо ограничението, което сме
си позволили в безкрайното проблемно пространство на човешките опре-
делителности. Със своята гъвкавост, твърдост и преходност на местата те
имат в съответна степен положително или отрицателно значение за това
единствено съзнателно- действено същество, каквото е човекът.
Не един философ от древногръцките насам е подчертавал, че многото
знания за човека далеч не означава пълно познание за него. Трудността
произтича от голямата динамика на непрекъснато, макар и неправомерно и
не във всичко, дори нерядко кризисно развитие на човека в света - света на
човека.
Ето защо всяко залавяне с тази проблематика като постановка, анализ
и предложение на концепции буди интереси, подтиква към размисли -
обстоятелство, което оправдава това усилие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Психология на човека

Разкриване на психологическите характеристики на човека....
Изпратен от:
Венцислав Делийски
на 2011-03-29
Добавен в:
Есета
по Психология
Статистика:
21 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
философско есе по психология на тема ''Моята България''
добавена от hackhack19 11.06.2014
1
7
 
Онлайн тестове по Психология
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
44
1
1 мин
15.03.2015
Тест по психология
изходен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тест по психология за студенти от педагогическите специалности. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
372
1
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

Психология на човека

Материал № 652611, от 29 мар 2011
Свален: 21 пъти
Прегледан: 44 пъти
Предмет: Психология
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 626
Брой символи: 3,964

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психология на човека"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения