Големина на текста:
РЕФЕРАТ
Медии и власт
Битката за медиите, около медиите, в медиите, чрез медиите всички сме чували тези изрази,
когато наближава дата за избори и не само около тях, защото медиите са власт и могат да
издигнат и превърнат един човек в значима обществена личност или да го сринат напълно.
Медиите продават,те са витрината на нашето общество.
Взаимоотношенията между медиите и политиката се осъществяват директно по схемата: събитие
(явление, факт)- медийно покритие (информация и оценка за него) или индиректно, т.е
преобразувани от намесата на съответните държавни или корпоративни фактори (собственост,
административно-правни норми, институционен контрол, финансов режим , пряка или косвена
цензура) или под въздействието на фактори на гражданското общество (обществено мнение,
дейност на неправителствени организации, правозащитни институции и движения и т.н). При
всички случаи обаче тези взаимоотношения са устойчиви и мотивирани от солидни причинно-
следствени връзки.
Същевременно следва да се подчертае, че близостта и обвързаността на медиите със
зараждането, протичането и осъществяването на политическия процес не е характерна особеност
единствено на днешното време. Уместно е да се напомни, че още с първите най-примитивни и
отдалечени в древността опити за фиксиране по някакъв траен начин на устното слово и
съхранението му за поколенията, независимо дали това са ръкописни пергаменти или каменни
плочи, посланията, които съдържат тези ранноцивилизационни “медии”, носят в значителна
степен политически характер, дори и когато разказват за живота на фараоните или за
преследването на първите християнски апостоли в Рим. Но така или иначе това са само отделни,
често пъти уникални и затова без особен ефект опити за информиране и въздействие върху
развитието на обществото по този начин по-различен от известните дотогава.
Едва с епохалното откритие на печатарската машина от Гутенберг през XV в. започва, отначало
плахо и ограничено, а след това все по-масово и усъвършенствано, развитието на печатните
медии – вестници и списания.
Предаването на текст, говор и образ на огромно разстояние за нищожно време превърна
планетата от гледна точка на откриване, събиране, разпространение и ползване на информацията
в едно голямо световно село, в което единственият критерий за йерархия е близостта до центъра,
т.е до източника на информация. На сегашния етап от развитието на съвременната цивилизация
този източник в мнозинство от случаите е или политически, или тясно свързан с политиката.
Известно е, че в наши дни информацията в нейните най-различни измерения все повече става
първостепенен стратегически продукт и неслучайно се казва, че който притежава този продукт
има несъмнено повече шансове от онези, които не го притежават, да ръководи националните или
световните дела.
Четвъртата власт винаги е била двойствена сила – наполовина икономическа, наполовина
политико-културна.
Информацията отдавна е стока, и то стока, която притежава уникално качество- тя може да се
продава многократно, като позволява с него да бъде спекулирано.
Освен това-известно е, че медиите не са само стока, те са носители на послания, на мнения,
култура и чрез тях се търсят неведоми решения за регулиране на властта. Днес всичко се
усложнява още повече, когато медийната институция на вестниците е станала мултимедия,
превръщайки се в четвърта власт, която не само произвежда новини или мнения, но и вестници,
касети, филми, реклами, телевизионни емисии, спектакли, песни, подхранвайки един пазар на
субкултурата от огромен мащаб. Как да се регулира тази стока – все по-анонимна, която трябва
да дава печалби и да носи послания?
Проблемът е по-голям от НСРТ, медийната комисия или политическите пристрастия на една или
друга партия.
Когато телевизията се появи преди половин век и се намеси в обществените дела с една
единствена програма, политиците смятаха, че са спечелили информационно средство с огромни
потенциални възможности. След това обаче програмите станаха десетки, нароиха се частни,
държавни, обществени медии. От този момент партиите не жалят сили, средства, аргументи и
ожесточение, за да регистрират с хронометъра коя партия колко време е получила от екрана, за
да поиска незабавно същото- независимо дали има какво да каже. Очевидно е, че тази практика
не е само в България.
По този начин се създаде тенденцията всеки човек от една партия да има античовек от друга,
който мисли противоположно на него. В резултат на това политиката се превръща в борба за
налагане на пропорционална система в медиите, където на всяка партия трябва да се гарантира
еднакво време, еднаква вестникарска територия, балансирана възможност за нападки срещу
политическия противник, без да се взема предвид какви информации се носят в пространството.
Тази пропорция се спазва и в редакциите, много медии, радиостанции и телевизионните
журналисти градят своя статут на “членството” и близостта си към една от партиите, затова се
развива тенденцията: ако твоят човек говори, моят трябва да отговори. След това се явява един
коментатор с леви наклонности или друг с десни , които коментират двете изказвания. Те са
независими и логични в оценките си.
Тази тенденция така се е утвърдила, че дори в самите новини се вграждат противните мнения,
които само от части или въобще не засягат политически проблеми, а често имат личен оценъчен
характер.
Медиакрацията в днешно време сложи в джоба си всички власти. Затова е толкова ожесточена
битката за електронните медии. Стремежът на управляващите е винаги начело на тях да стоят
външни за работещите в медията и вътрешни за властта хора, чиято функция е да рушат
естествената вътрешна хомогенност на редакционния колектив, като създават атмосфера на
недоверие, несигурност, съмнение, подозрителност и страх от санкции.
По този начин властта си запазва възможността да превръща типично нормалните
професионални противоречия в медиите в обществен дебат, зад който да се прикриват
истинските проблеми в обществото.
Чрез медиакрацията става възможно по-лесно да се манипулира и управлява демокрацията, като
тя се превръща в клип, електоратът става абонат, а лидерът се появява “на терена” като в неделно
спортно предаване, политическото послание по-лесно се банализира до лозунга “Видео, родина,
нация, семейство”, гласуването по време на изборите се принизява до индекс за одобрение на
рейтинга, а не логична житейска позиция. На този фон политическият лидер може да не е
истински авторитет или действително каризматична личност с ясна програма и категорично
формулирани цели в полза на общественото благо. Лидерът също става продукт, появил се на
пазара и към който избирателят трябва да посегне също толкова инстинктивно, колкото посяга
към “новия и по-добър перилен препарат”.
С раждането на електронните медии се роди една машина, която принуждава милиони хора в
света да гледат и слушат едно и също нещо. Тя създаде глобална и тотална комуникация.
Машината на електронните медии произвежда културна хомогенизация, превръща живота в
спектакъл. Показва на света само това, което заслужава да бъде образ, което вътрешната цензура
позволява да бъде показано, и като последица остава, че това, което не е показано не съществува.
Това е една от причините за бума на обвиненията за т.нар. “поръчкови филми”. В периода
преди избори болезнени за обществото проблеми се визуализират и след това тези разбунени
сегменти от обществото се атакуват и превземат много по-лесно с евтини и крайни обещания.
Електронните медии раздробяват местата, където се формира демокрацията (площада,
партията, квартала, селото) и достигат до самотния човек в къщата му, потапяйки го в една
субкултура от общонационален мащаб. Телевизията и радиото позволяват да се смесват
кандидати за депутати и порнозвезди, комици и политици, реклама на бисквити и реклама на
идеи.
Никой не би оспорил факта, че целта на медиите е да организира мислите на хората и да
моделира обществото. Така е било в цялата история на цивилизацията.
Устната комуникация идва с раждането на езика, с формирането на културата на думите.
Писмеността предизвиква голям скок, нова реорганизация на мисленето, анулиране на
безпрецедентно количество култура- една трайна и същевременно елитарна комуникация.
След това започва съвременната културна институция. Печатната преса институцианализира
писмената комуникация, радиото превръща устната комуникация в планетарна, телевизията пък
обединява образа и словото и по този начин направи комуникацията въздесъща, с огромни
последици за обществото, институциите. Поради това, както казва Елиас Канети в своята книга
“Масата и властта”, притежаването на средства, които произвеждат комуникация винаги е било
особено важно.
Можем да кажем, че който притежава радио или телевизия е по-важен от този, който управлява
кралство.
Обобщавайки, следва да се подчертае, че политическата класа и масмедиите са взаимно
заинтересувани да поддържат тесни връзки помежду си, но ако някой от тях е по-заинтересован,
то това безспорно е политическата класа, която в днешни дни просто не би могла да съществува
без медийно покритие и медийна реализация, докато медиите без политическата класа и нейната
обществена изява биха се лишили от една от своите най-динамични и действени сфери, но все
пак биха просъществували, насочвайки дейността си в други, не по-малко важни и съществени
области като икономиката, социалните взаимоотношение и т.н.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Медии и Власт

Битката за медиите, около медиите, в медиите, чрез медиите всички сме чували тези изрази, когато наближава дата за избори и не само около тях, защото медиите са власт и могат да издигнат и превърнат един човек в значима обществена личност или да го сринат
Изпратен от:
Aislin
на 2006-10-24
Добавен в:
Реферати
по Журналистика
Статистика:
2,218 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Вестник „ДНЕВНИК” /1902 – 1904 г./ и модернизацията

03 сеп 2008
·
169
·
11
·
1,597
·
180

В това изследване ще разгледам до каква степен в. „ Дневник “ се влияе от модернизацията, как я използва и дали успява да я провокира със съдържанието си.
 

Обществено мнение

05 май 2008
·
231
·
14
·
1,142
·
125

Възможността на медиите да отразяват различни събития и да предоставят непрекъснат информационен поток за рецепиентите създаде възможност те в много отношения сериозно да манипулират общественото мнение.
 

Българската журналистика като "четвърта власт"

18 авг 2008
·
558
·
4
·
622
·
525
·
1

Понятието „четвърта власт” е точка за изследване на отношенията медийна власт – политическа власт. Понятието възник ва като метафора за ролята на институционализираните
 

Анкета и анализ на получените данни

04 яну 2012
·
167
·
6
·
1,720
·
349
·
1

Тази анкета е изготвена с учебна цел, тя се стреми да разбере дали чалгата се е превърнала в опасен обществен вирус. Анкетата е проведена сред 30 души, след това съм изчислила отговорите в проценти и направих анализ на получените резултати...
 

Анализ на статия от вестник

12 май 2008
·
323
·
7
·
451
·
256

В статията авторът интерпретира как две фирми, световни производителки на бира-монополистични конкуренти се обединяват при поглъщането на трета такава фирма...
1 2 3 4 5 » 11
 

Медии и Власт

Материал № 6514, от 24 окт 2006
Свален: 2,218 пъти
Прегледан: 212 пъти
Качен от:
Предмет: Журналистика
Тип: Реферат
Брой страници: 3
Брой думи: 909
Брой символи: 7,625

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медии и Власт"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
276 37

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,219 146

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения