Големина на текста:
Социалните роли на личността
Обществото ни противостои като обективна реалност. Като външно за нас, то ни заобикаля, обгръщайки живота ни
отвсякъде. В обществото човекът е разположен в специфични сектори на социалната система. Това разположение
предопределя и предрешава почти всичко, което индивидът прави. Така обществото като обективен и външен факт, ни
противостои до някъде под формата на принуда. Това е една перспектива, изхождаща от гледната точка на обществените
системи за контрол. Но за повечето от хората тази власт на обществото изглежда лесна за понасяне. Логичен е въпросът
защо не страдаме от нея. Социално-психологическият отговор на този въпрос е, защото през по-голямата част от времето
ние самите желаем точно това, което се изисква от нас. Ние искаме да се подчиняваме на правилата, искаме ролите,
които обществото ни е разпределило. Социалното разположение включва нашето същество, така както и поведението.
Тази перспектива директно отвежда към темата за социалнитре роли на личността.
Терминът роля е зает от театъра. Отнасяме го до набор от поведения, които имат социално обусловени функции и са
съобразени с общоприети норми. Ролите съществуват независимо от хората, които ги играят. Бихме могли да кажем, че те
служат за мост между индивида и обществото. Съществуват инструментални, ориентирани към задачата роли, насочени
към решаването й. Друг вид роли са т.нар. експресивни роли – това са защитни роли, които държат негативните емоции
под контрол.
Ралф Линтън през 1936 г. дефинира социалните роли като динамичен аспект на социалния статус на индивида, т.е
социалната роля се разбира като реализация на изпълнението на правилата и задълженията, съобразно социалния
статус.
Друго популярно определние на ролята е формулирано от Biddle и Thomas през 1966 година и гласи, че тя е позиция,
заемана от личността в социалните отношения. Ролите изискват и изграждат поведение, свързано с конкретна роля,
знания и ценности, нужни за изпълняването им, както и съответен ранг, който заема личността в обществото.
Аналогичен подход към понятието социална роля го определя като нормативно определен начин на поведение, очакван
от всеки, който заема дадена позиция в обществото.
Гофман изтъква, че индивидите, водени от взаимно очакване за съгласуваност и безконфликтност на
взаимоотношенията, играят различни роли. Освен, че човек може да се постави на мястото на другия, да погледне през
неговите очи, каквато е първоначалната употреба на понятието “роля” от Мийд, той би могъл и да опита да кореигира
собственото си поведение в съответствие с очакванията на този друг. Така хората контролират и коригират своето
поведение, създават една илюзорна привидност, целяща да предизвика най-благоприятното впечатление и да извлекат
полза. Гофман ни представя един социален театър, в който хората само играят, оставайки чужди на смисъла на играното,
мотивирани единствено от себе си.
Общото в тези дефиниции е понятийната база. Езикът на ролевата теория ни отпраща към точно определени термини,
които до голяма степен облекчават и обуславят по-доброто й разбиране.
На първо място е добре да се дефинира какво означават социалните норми. Концепцията за норма има тясна връзка с
тази за ролята. Нормите са споделени очаквания за поведението. Въпреки това не е необходимо нормата да бъде
съотнесена до точно определена социална група. Тя представлява по-скоро едно всеобщо, генерализирано очакване,
приложимо към всички членове на групата, които дефинират очакваното и допустимо поведение и снижават степента на
неопределеност на социалните взаимоотношения. Дори новообразуваните групи с нетраен характер бързи развиват
норми. Във връзка с ролевата теория, нормите са дефинирани от Biddle и Thomas като очакван набор от поведения за
личности, изпълняващи роля и имащи статус. Ролевите норми са регулатор на поведението, маниерите и т.н.
Фундаментално понятие в езика на ролевата теория е ролев репертоар. Всеки човек изпълнява повече от една социална
роля. Целият набор от роли, които личността играе в определено време конституира ролевия репертоар.
Фактът, че личността притежава повече от една роля сам по себе си е проблематичен. То може да има редица
последствия. Един благоприятен изход е т.нар. хармоничност на ролите (Role complementarity). Тази ситуация представя
едно състояние, при което ролите сякаш се допълват, което позволява на партньорите във взаимоотношенията да
идентифицират себе си и другите коректно, прецизно да встъпват в очакваните роли и да ги играят по подходящ начин.
Например такава хармоничност на ролите се наблюдава, когато екип от медици извършва операция, приятели се
забавляват на рожден ден, семейство лагерува заедно сред природата. Идеята е, че всяка личност в екипа играе
специфична роля и всеки я играе правилно.
Взаимодопълващите се роли често са във взаимодействие. В този случай се говори за ролеви сектор. Взаимодействието
включва типичното и очквано съгласуване на ролевите позиции, като например съпруг-съпруга, майка-дете, служител-
клиент, професор-студент. За да се изпълни функцията, и двете роли трябва да бъдат налице. Не би могло да има
служител без клиенти.
Всяка роля се играе от определена позиция в обществото. Тази позиция се детерминира от ролевия статус. Сам по себе си
той не зависи от ролята и личността, която я заема. Социалния статус определя мястото на човека в социума и сбора от
права и задължения, които той изпълнява, заемайки даден статус.
Ролите не представляват статичен сбор от поведения. Ралф Търнър изработва концепцията за т.нар. “Role meaning”, т.е.
изграждане на ролите. Той твърди, че хората изграждат ролите, които ограят. Те внасят собствена индивидуалност,
убеждения, умения и талант в ролите си.
Понякога са възможни ситуации на ролева неопределеност. Когато очакванията към дадена позиция са непълни или
неопределени, можем да кажем, че такава ситуация е налице. Когато на учениците не се дават редовно ясни критерии за
оценяването, те често демонстрират безпокойство и дискомфорт. В изследванията на Kahn и неговите сътрудници е
отбелязано, че неопределеността на ролята води до емоционални реакции на напрежение и безсилие, ниска
удовлетвореност от работата и самочувствие.
Когато очакванията за ролите надвишават капацитета от способности на личността да ги посрещне се създават условия
за ролево претоварване. Човек не може да отговори адекватно на социалните очаквания към него.
През жизнения си път човек може да заема най-различни позиции. Когато е налице ниска прехвърляемост на умения от
една позиция към друга, се наблюдава ситуация на ролева непоследователност. Колкото по-малък е трансферът на
умения от една позиция към друга, толкова по-голяма е вероятността за повишаване на личностния дискомфорт и стрес.
Ролевата непоследователност (Role discontinuity) е едновременно социален и личностен проблем.
За да играе определена роля, човек трябва да притежава релевантни на нея умения. Би било много полезно да се
възприеме един репертоар от личностни умения и роли, който да може да детерминира поведенията, които личността
демонстрира. Това е идея на Walace е развита в средата на миналия век във връзка със схващането му, че голяма част от
личностните характеристики могат да се разглеждат по-скоро като умения, отколкото като мотиватори в дадена
ситуация.
Важно е да се разбере, че ролята има различни аспекти и изпълнява различни функции. Основните функции на ролята
са социалната, личностната и трудовата. Социалната е насочена към поддържане на междуличностните отношения в
групата. От тази функция зависят такива активности като наблюдение над груповите процеси, стандартизация,
съгласуване, правене на компромиси, както и снемане на напрежението, хармонизиране на взаимоотношенията,
подпомагане на комуникациите, изграждане на доверие.
Личностната функция се имплицира в Аз-концепцията на индивида, влиза в неговата идентичност, взаимодейства с
потребностите и мотивите му. По този начин “работейки за ролята, индивидът работи за своето Аз” (Сава Джонев, 2000).
Трудовата функция е свързана с организацията и управлението на труда и има родство с други функции от подобно
естество – информационната и координационната.
Ролята се предоставя на индивида в процеса на социализацията му чрез ролевите очаквания, предявени към него от
другите в качеството му на заемащ даден статус. В процеса на комуникацията тези очаквания стават достояние на
личността, тъй като тя възприема от другите тяхното ролево послание за себе си. Индивидът ги възприема съобразно
личните си нагласи, стереотипи, което създава известен риск от изкривявания. Той разполага себе си в обществото чрез
системите за социален контрол, а всяка от тези системи съдържа апарат, пораждащ идентичност. Опитва се също и да
манипулира своите обвързаности по такъв начин, че да укрепи идентичностите, които се е случило да му доставят
удовлетворение в миналото. Когато обаче такава манипулация не е възможна, човек прави максималното, за да се справя
с наложените му идентичности. И тук именно е големият риск, когато става дума за стереотипите. Това предосъждане на
наложените идентичности засяга не само външната съдба, но и съзнанието, често пъти оформено според очакванията.
Предразсъдъкът може да направи слонен някого да стане това, което предразсъдъчният образ му вменява, че е.
Реализацията на очакванията в съответното ролево поведение би могло да смекчи горепосочения риск поради
въздействието на различните различните възможности и интереси на индивида, както и намесата на случайни фактори.
Самата личност се характеризира до известна степен със спонтанност, притежава инициативна природа, която се
намесва в нормативните предписания на ролята и ражда нещо ново, несъотнесимо нито до статуса, нито до очакванията,
нито дори до собствените намерения на другите.
Както вече е известно, ролята в обществото е обвързана с определена идентичност. Някои от тези идентичности са
тривиални и временни – такъв е случаят със занятия, които изискват незначителни промени в съществуването на
практикуващите ги. Други изискват много повече усулия. Въпреки тези различия в степените на лекота, с която се
сменят ролите, не бива да се забравя фактът, че дори идентичности, които изглеждат, че са същината на даден Аз, са
всъщност социално предписани. Идентичността е социално придадена, социално поддържана и социално преобразувана.
Изследванията върху социализацията показват, че дори роли, които представляват много по-съществена част от
личността, са приписани чрез някакъв социален прецес. Според Мийд генезисът на Аз-а се разглежда като идентичен
процес на откриването на обществото. Именно научавайки какво представлява обществото, детето открива кое е то
самото. Функцията на играта в тези ранни години на детския живот е да научи датето да поема ролята на другия. Така то
се научава да играе принадлежащите му роли, тъй като играейки, децата се маскират с най-различни социални роли и по
този начин откриват значимостта на приписаните им такива. Едно такова обучение може да протича единствено при
взаимодействие с други човешки същества – родители или други обекти на привързаност. Това е така, защото детото
първо възприема ролите по отношение на онези личности, които се отнасят към него интимно и чиито нагласи са
решаващи за формирането на неговата интимна представа за самото себе си. Мийд ги нарича “значимите други”. По –
късно детето се научава, че играните от него роли са относими не само този интимен кръг, но са релевантни до
насочените към него очаквания на обществото по принцип. Това е едно своеобразно по-високо равнище на абстракция в
социалното реагиране, което Мийд нарича откриване на “обобщения друг”. Когато тази обобщена представа за
обществото възниква, детето става способно да формира ясно себевъзприятие. Така в детския опит “Аз-ът” и
“обществото” се явяват двете страни на една и съща монета.
Така се стига до извода, че идентичността не е нещо изначално дадено, а се придава в поредица от действия на
социалното признаване. Човек става точно такъв, като към какъвто са се обръщали към него. Тази перспектива не
подценява вродените характеристики на индивида, носени му от генетичното наследство, но полето за социалното
формиране в тези генетични граници е наистина много широко. Би могло да се каже, че да си човек означава да се
признат за човек, точно както да бъдеш определен вид човек, означава да си признат като такъв. Идентичността се слива
с представената му чрез очакванията идентичност.
Ефектът на ролевото изпълнение върху формирането на индивида е безспорен и значителен. Ролята разполага индивида
не само в социалната мрежа между другите, но му изгражда и обобщен образ в собствените му очи. Статусът и ролята
определят социалната идентичност на човека. Социалната роля е израз на заеман статус, тя е признак на определени
възможности, социални функции и власт. Така тя придава социална същност на индивида. Както статусът, така и ролята
имат съответната социална стойност. Те са ценности, с които индивидът се отъждествява, оценки, които отнася не просто
към ролята, а към самия себе си. В колкото по-голяма степен индивидът е въвлечен в ролята, толкова повече нейните
атрибути стават и негови, стандартните й признаци се превръщат в норма за неговото поведение.
Заедно с това е възможна и позиция на отчуждаване от ролята, категоризирана от Гофман като ролева дистанция. Той
определя ролевата дистанция като процес, при който личността демонстрира желание да изпълни някои роли или
ролеви компоненти, противопоставяйки се на ролевото предписание и същевременно предприемайки алтернативни
действия. Пример за това може да бъде, когато детето поема някои функции на родителя, преставайки да бъде
предишното дете. Тук се наблюдава преместване на някои функции в ролевата мрежа.
Ролевата дистанция се проявява и по отношение на идентичността на личността с ролята. През 40-те години на XX век
Ф. Олпорт развива концепция за частичното включване, изразяваща непълната въвлеченост на индивидите в групата.
Практическата принадлежност на отделния човек към много организации или групи води до това, че той обикновено
никъде не ангажира цялата си персона. Това изисква човек да се откаже от известна част от себе си, за да изпълнява
дадена роля. Това деперсонализиращо изискване създава стремеж у индивида да се бори за своята идентичност като
личност, което намира израз в ролевата дистанция. Тъй като индивидите взаимат участие в много социални групи,
изпълняват множество неформални и формални роли, те се държат “по – малко като членове на дадена организация и
повече като компромис между многото сегментирани ангажименти, докато изключителни условия не доведат до
изискванията на една частична система да изпъкнат” (Katz, D & R. Kahn).
При определени условия частичната включеност на индивида в групата може да прерастне в пълна. Такава възможност е
заложена и в представата на Кун за символния интеракционизъм. Символният интеракционизъм е общ термин, който
включва в обема си ролевата теория. Тази перспектива фокусиа вниманието върху социалните процеси, чрез които
хората придават значения на обектите, събитията и ситуациите, изграждащи света им. Той се отнася специфично до
начините на придаване на значения на Аз-а, т.е. начинът, по който хората разбират себе си като социални обекти в дадени
ситуации. Когато продължително време човек добросъвестно изпълнява ограничен брой роли или дори само една-
единствена роля, той може напълно да се идентифицира с нея, да се схематизира като личност до нивото на нейните
формални предписания и да се превърне в “счетоводителя”, “чиновника”, “портиера”, “учения” и нищо повече.
Резултатът от казаното дотук са две взаимнодопълващи се разбирания. От една страна изглежда, че чрез ролята

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 яну 2020 в 22:34 студентка на 19 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2022
03 фев 2019 в 14:35 в момента не учи на 35 години
29 яну 2019 в 20:20 ученик на 22 години от Пловдив - ПГТ" Проф. д-р Асен Златаров", випуск 2017
27 яну 2019 в 22:11 студент на 23 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социална педагогика, випуск 2020
03 ное 2018 в 09:44 студент на 24 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - Социология, випуск 2019
31 май 2018 в 01:06 студент на 45 години от София - С, випуск 2015
16 май 2018 в 19:45 ученик
14 май 2018 в 19:21 студентка на 26 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Социология, випуск 2016
01 фев 2018 в 11:51 в момента не учи на 39 години
31 яну 2018 в 21:37 родител от София
 
Домашни по темата на материала
моля ако някой има материали да ми помогне :)
добавена от svetla.dimitrova.dimitrova 20.11.2017
0
6
същността на играта като механизъм за усвояване на елементи от обществото
добавена от sladur4etata666 11.11.2012
0
22
Подобни материали
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,167
·
11
·
4,623
·
1,287
·
5
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
 

Предмет на социологията

12 юни 2010
·
70
·
2
·
550
·
113

Изходни предпоставки за дефиниране на Смелсъп и Шилз на предмет на социологията. При възникването на една от първите задачи, които всяка наука трябва да реши това е да формулира ясно своя предмет, за да докаже своята обществена значимост...
 

Предмет на социологията

27 окт 2010
·
71
·
4
·
716
·
143
·
1

Социологията е наука за обществото като цялостна система – изучава човешките личности, общности и институции, тяхното функциониране, взаимодействия и динамика...
 

Предмет на социологията

24 фев 2011
·
192
·
41
·
14,630
·
323

Понятието „социология”, възникване на науката и особености в нейното развитие...
 

Корупционни схеми и състояние на корупцията в България

16 дек 2007
·
730
·
34
·
5,076
·
369
·
1

Анализ върху корупцията и видовете корупционни практики в България.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Социалните роли на личността (25 стр.)

Материал № 65130, от 16 дек 2007
Свален: 743 пъти
Прегледан: 350 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Реферат
Брой страници: 26
Брой думи: 10,771
Брой символи: 95,725

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социалните роли на личността (25 стр.)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения