Големина на текста:
ШУ “Епископ Константин Преславски”
Колеж – Добрич
Реферат
Реферат
На тема
На тема: Огюст Конт. Основополагане на Социологията като
самостоятелна наука
Изготвила: Петя Димитрова Калчева
Специалност: Връзки с обществеността
Фак.№
Преподавател:
доц. д-р С.Илиева
Огюст Конт. Основополагане на Социологията като самостоятелна наука
Като начин на мислене, гледна точка върху света и идейно направление позитивизмът се
свързва на първо място с името на Огюст Конт. Еволюцията на позитивизма е толкова противо-
речива и някои метаморфози отиват толкова далече една от друга, че съизмеримостта на
моделите на мислене става остро проблематична. В историята на позитивизма, като се тръгне
от Конт и Спенсър насетне, хоризонтите на мисленето се променят значително и следователно
се формират твърде различни светове. Реконструкцията на историята на позитивизма, в т.ч. на
позитивизма в социологията, само по себе си обширен и твърде сложен проблем и задача.
Позитивизмът като мислене е вплетен, интегрален е на исторически определен социален
жизнен свят. Позитивизмът на Конт изисква разбиране на света на Конт.
В началото на творческия си път роденият в Монпелие, Франция през 1798г. Исидор Огюст
Мари Франсуа Авие Конт се интересува на първо място от въпросите на политиката, т.е как е
възможен изход от безредието и установяването на стабилен социален ред. Това е централна
тема в цялата творческо биография на Конт.
Естествено, светът на Конт се определя от начина, по който той възприема драматичните
процеси, разгърнали се след Великата Френска революция. Изучаването на този негов свят дава
отговор на въпроса за неговата ценностна обвързаност. Сред тези ценности особено място
заема позитивното знание, което се превръща в точка на отчитане на световноисторическия
процес. Позитивната наука и конструиращото се модерно общество дават храна и самочувствие
на Огюст Конт да създаде една нова наука, която отначало нарича “социална физика”, а
впоследствие “социология”.
Социологията интегрира изводите на предхождащата я фундаментална наука (биологията),
която на свой ред е интегрирала изводите на съответно предхождащата я фундаментална наука,
и т.н. Последователно и по опосредстван начин социологията фактически интегрира изводите
на всички предхождащи я фундаментални науки. Позитивистката социология увенчава
позитивистката сграда на науките. Предхождащите или стоящите в основата на социологията
“позитивни” науки не са детерминирани в развитието си от социологията, каквито претенции е
предявявала към частните науки философията, но служат за прокарване на път към
социологията и фактически намират своето най-висше научно определение с това, че служат на
социологията. В системата на позитивизма социологията не само допълва, сумира и организира
по определен начин всички позитивни аргументи срещу философията като “царица” на
науките. Обяснявайки как са се появили претенциите на философията, позитивната социология
ги отхвърля и се провъзгласява фактически за нова “царица” на науките, като се отказва,
разбира се, да “законодателствува” по подобие на философията. Конт смята, че всички науки са
социологически факти и в действителност “има само социологически факти.”
Основната задача на епистемологията на Конт е да се дискредитират всички разно-
видности на спекулативното познание и да се обоснове по несъмнен начин позитивното знание,
чийто източник е обективно съществуващата феноменална действителност, емпиричният опит.
Принципите на тази епистемология отхвърлят като безсмислена онтологията. В такъв случай
обаче развитието на формите на познание, генезисът и развитието на позитивното знание се
обособяват фактически като напълно самостоятелен проблем. Познаващият субект и обектът на
познание се поставят в напълно външни отношения и централният въпрос е по какъв начин, от
каква гледна точка е възможно познаващият субект да подхожда на реалния обект, за са го
познае такъв, какъвто е той в действителност. Епистемологията на Конт се превръща във
фундамент на неговата социология.
Главната задача на епистемологията и теорията на науката (позитивната философия) е
систематиката на научните знания и науките. Всяка позитивна наука се разглежда като система
и всички науки са свързани в системата. Конт разбира системата изобщо като съгласие между
нейните елементи и съответно компонентите, които я съставят. В такъв случай е очевидно, че
противоречието не е възможно да има каквото и да е конституиращо системата значение. Както
по отношение на познанието, така и по отношение на обекта на противоречието има ясно
определен негативен смисъл, т.е противоречието в познанието, липсата на консенсус между
неговите елементи и го прави несъстоятелно, а противоречието в обекта заплашва неговото
съществуване. По тази причина въпросът за обективното съществуване на изучаваните явления
е преди всичко въпрос за намиране на неговите системни определения. Що се отнася до
обективното съществуване на обществото, вниманието е насочено преди всичко към наличието
на социалния консенсус между съставящите го части, т.е. към неговите системни определения.
От такава гледна точка за Конт въпросът за развитието, за динамиката на обществото
предполага осветляване на по-фундаменталния проблем за начина, по който обществото
изобщо съществува, т.е. това е проблем за т.нар. от Конт социална статика.
Социалната статика обхваща човечеството като цяло, като система, от съ-съществуващи
социални явления, които нормативно се намират в отношения на социален консенсус. Възниква
въпросът за системата на съ-съществуващите социални явления. Тези явления представят
самите себе си и нищо друго, т.е. те не са явления на някаква скрита същност. Ето защо цялото
изследователско внимание трябва да се насочи към характеристиките на явленията и
отношенията между явленията.
В разчленяването на социалното цяло (система), за да се стигне до елемента (еднородните
елементи), отвъд която точка анализът престава да е социален и фактически се навлиза в
някаква друга система, Конт не стига до човека (хората), макар да е очевидно, че обществото
(човечеството) се състои от хора. Отделните човешки индивиди от гледна точка на Конт не
могат да бъдат социологически проблем, не могат да бъдат изходна предпоставка на
социологическото познание. Социалният елемент, т.е основната клетка на обществото
неизбежно обединява човешките индивиди в социологически неразложимо единство. За Конт
такова начало е семейството, което той определя като “фундаментална институция”.
Свързването на мъжа и жената като основа на семейството представлява първичния и
базисен социален феномен. Конт разглежда установяването на семейството върху “законна
основа” като “универсална естествена диспозиция”, която има социален статус на първа
необходима база на обществото. “Този, който разрушава семейството, руши всъщност
обществото, тъй като руши неговите конституиращи елементи”. Но Конт на представя
семейството като умален образ на обществото. Между двете социални структури има
съществени различия. Семейният съюз има морално-емоционални основани, които се
подкрепят от интелектуалното начало в човешкия живот.Основна конституираща сила в
обществото като “кооперация” на индивиди е интелектуалното начало, а моралните и
“афективни” емоционални сили допълват съдържанието на социалните отношения, образуващи
социалното цяло.
Друг компонент на социалната система на обществото от гледна точка на Конт са
социалните групи, класи или касти. Те възникват и се основават върху необходимото
обществено разделение на труда. Върху основата на обществото разделение на труда се
диференцира социална група от хора, която включва интелектуалния контингент на
обществото. Тази група генерира и формулира системата на мислене и теоретичните идеи на
обществото и тя има ключово значение за конституиране на социалния консенсус, респективно
на социалната система.
По своята същина социалните образувания ограничават, контролират, преодоляват
присъщия на човешките индивиди егоизъм. На егоизма Конт противопоставя алтруизма.
Общественото коопериране е немислимо без принципа на алтруизма. Без проява на алтруизъм
социалният консенсус е невъзможен от гледна точка на Конт. Би могло да се каже, че
социологията на Конт е една социология на обективно необходимия компромис, който цели
хармонизиране на взаимоотношенията на обществото като система. Благодарение на
консенсуса между отделните семейства като базисни социални единици се образува същината
на социалните общности, социални системи или подсистеми на обществото като система.
“Колективният организъм – казва Конт – е по своята същност съставен на първо място от
семействата, които представляват неговите истински елементи, след това от класи или касти,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
31 яну 2021 в 13:31 студент на 34 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Философски факултет, специалност - Социология, випуск 2024
20 яну 2021 в 14:59 студент на 41 години от Варна - Технически университет, факулетет - Електротехнически факултет, специалност - ЕСЕО, випуск 2015
19 дек 2020 в 16:38 потребител на 22 години
30 юни 2020 в 23:55 ученик на 15 години от София - 22 СОУ "Георги Стойков Раковски", випуск 2024
22 юни 2020 в 11:53 студент на 24 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - Социология, випуск 2020
24 яну 2020 в 15:07 ученик на 24 години от Бургас - ГРЕ "Г. С. Раковски", випуск 2015
02 яну 2020 в 16:00 студентка на 20 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2022
11 дек 2019 в 11:49 потребител
 
Подобни материали
 

Социология - пълни лекции

24 авг 2007
·
3,183
·
11
·
4,623
·
1,364
·
3

Пълен курс лекции по Социология, д-р Мария Петрова, Варненски Свободен Университет...
 

Социално подпомагане

05 апр 2010
·
375
·
12
·
3,204
·
465
·
1

Цели; Същност; Органи за социално подпомагане; Социални помощи; Програми за социално подпомагане...
 

Предмет на социологията

12 юни 2010
·
72
·
2
·
550
·
130
·
1

Изходни предпоставки за дефиниране на Смелсъп и Шилз на предмет на социологията. При възникването на една от първите задачи, които всяка наука трябва да реши това е да формулира ясно своя предмет, за да докаже своята обществена значимост...
 

Предмет на социологията

27 окт 2010
·
72
·
4
·
716
·
157
·
1

Социологията е наука за обществото като цялостна система – изучава човешките личности, общности и институции, тяхното функциониране, взаимодействия и динамика...
 

Предмет на социологията

24 фев 2011
·
214
·
41
·
14,630
·
363

Понятието „социология”, възникване на науката и особености в нейното развитие...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Огюст Конт. Основополагане на Социологията като самостоятелна наука

Материал № 6510, от 24 окт 2006
Свален: 1,275 пъти
Прегледан: 178 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 1,751
Брой символи: 15,355

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Огюст Конт. Основополагане на Социологията като ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения