Големина на текста:
ОБРАЗОВАНИЕТО КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН И ОСНОВНО
ПЕДАГОГИЧЕСКО ПОНЯТИЕ
1. Образованието (възпитанието и обучението) като обществено
явление
1.1. Спорът за началото на възпитанието и обучението
По въпроса за възникването на феномена „възпитание” има различни
становища, някои от които са диаметрално противоположни. Ще посочим
две от тях.
През ХІХ век френският философ, социолог и етнограф Шарл
Летурно, в книгата си “Еволюция на възпитанието”, представя теорията си,
според която възпитанието е възникнало зад пределите на човешкото
общество, много преди да се появи човекът. Въз основа на наблюденията
си върху поведението на възрастни животни, които учат своите малки да
плуват, да летят, да ловят плячката си, Летурно стига до извода, че
възпитанието съществува и при животните, и дори не само при
гръбначните, но и при безгръбначните. “Ние видяхме – пише Летурно –
висшите животни, били те безгръбначни или гръбначни, с ревност да се
занимават не само с отглеждането, но така също с дресирането на младите
си ... Но у гръбначните, особено у млекопитаещите, наблюдението ни е по-
лесно, отколкото у насекомите и ние виждаме родители, от твърде
различни видове, да дресират малките си и да ги учат с живи примери, на
ония упражнения и навици, които са най-необходими за тоя вид живот,
който ги очаква. Това е естественото възпитание.” Приемайки
определени прояви на животинския инстинкт за характеристики на
възпитателния процес, Летурно приема, че те се предават от поколение на
поколение в готов вид и модификациите им при човека, особено
примитивния, не са съществени.
Подобно схващане, макар и да почива на реални факти от
действителността, не е в състояние да обясни задоволително
възпитателния процес, защото не отчита специфичната същност на
човешката природа и по същество свежда възпитанието до инстинкта или
до въздействието върху инстинкта (дресиране). Според него възпитанието
се саморегулира или регулира по силата на биологични закони. Обектът на
такова “възпитание” е именно само обект. Той не реагира съзнателно на
външните въздействия и не е в състояние да осмисли един или друг
поведенчески акт и като резултат от това се стига до автоматизиране на
поведението. Подобно схващане лишава човешкото възпитание именно от
неговата човешка специфика. Концепцията на Шарл Летурно фактически
свежда възпитанието до процеса на елементарно усъвършенстване на
генетично унаследените за всеки животински вид биологични инстинкти и
формирането на необходимите условни рефлекси за приспособяване към
обкръжаващата пирона среда с цел оцеляване и продължаване на рода.
1
При опита си да разкритикува Летурно, американският психолог П.
Монро създава своя теория, която обяснява възникването на възпитанието
при първобитния човек с подражанието от страна на децата на по-
възрастните членове на общността. Изхождайки от това, че в първобитното
общество още не са създадени определени, приети като задължителни
комплекси от знания, които трябва да се усвоят и още че са липсвали
установени форми и методи на възпитание, Монро приема, че
първобитното възпитание е “несъзнателно подражание”. Въпреки че не
може да се отрече елементът на подражание във възпитанието, подобно
схващане е едностранчиво. То не отчита две съществени особености,
имащи пряко отношение към възпитанието. Първо, човекът е личност със
свои собствени потребности, интереси, психически и
психофизиологически особености, с които възпитанието не може да не се
съобразява. И второ, потребностите на обществото като цяло се променят
непрекъснато, както и условията на труд и при тези обстоятелства е
невъзможно процесът на предаване и усвояване на общественополезен
опит да се свежда само до подражанието.
Независимо от всичките си недостатъци обаче, схващането на Монро
прави значителна крачка напред към изясняване генезиса на възпитанието,
свързвайки възникването му с възникването на обществото. Но да се
свърже възникването на възпитанието с възникването на обществото все
още не означава да се даде отговор на въпроса как и защо е възникнало
възпитанието. Такъв отговор може да се даде само на основата на отговора
как и защо е възникнал човекът.
Последният въпрос е стар колкото човечеството и опитите да се
отговори на него са многобройни, и датират от дълбока древност до наши
дни. Тук ще се опитаме да дадем кратък и непретендиращ за научна
прецизност от антропологична гледна точка отговор, опирайки се на
концепцията на Н. Василев, развита през 80-те 90-те години на миналия
век и представена по-цялостно в книгата му “Човекът възникване и
еволюция”. По същественото в тази интерпретация е, че тя ще ни
ориентира към отговора на въпроса за генезиса на възпитанието, а също и
на обучението.
Още С. Л. Рубинщайн подчертава, че приспособяването е основен
тип биологическо съотношение между всеки животински организъм и
средата. То гарантира оцеляването и продължаването на рода. В този
смисъл основен постулат на биологията е, че невъзможността на дадена
животинска популация да се приспособи към променящата се среда
означава загиване на съответната популация. Освен това, появата на всеки
нов животински вид означава нов начин на приспособяване.
Съвременната антропология, въпреки съществуването на множество
различия в детайлите, приема безрезервно Дарвиновото схващане, че
“човекът ... е произлязъл от някакъв вид човекоподобна маймуна”. Всички
2
опити обаче да се обоснове схващането, че прародител на съвременния
човек е някой от съществуващите сега видове човекоподобни маймуни се
оказват несъстоятелни. И това е така, защото не могат да дадат разумен и
научнообоснован отговор на въпроса “Защо от който и да е вид
съвременни човекоподобни маймуни в определен момент се е отделил
видът Homo sapiens, след като всеки един от тези видове много добре се
приспособява към средата?”. Задоволителен отговор на въпроса кой е
прародителят на съвременния човек дава Н. Василев. Според него човекът
е пряк потомък на “същество, което не е било и, ...не е могло да бъде
“пълноценна” маймуна”, защото е било “...”сгрешена” и, по същество
“задънена” клонка на хоминидната биологична еволюция, жертва на
случайни и непредвидими обстоятелства и мутации”. Продължавайки
логиката на приведените разсъждения стигаме до извода, популацията
човекоподобни маймуни, преки предшественици на човека, е била
обречена на гибел заради прогресивно намаляващите възможности за
приспособяване към промените в средата. Единствената алтернатива на
гибелта, причинена от невъзможността за биологично приспособяване към
средата е някакъв друг, непознат и несъществуващ до този момент начин
на приспособяване. Оказва се, че “човекът е не само и не толкова
“единственото животно, способно да се измъкне от чисто животинското
състояние””, колкото и най-вече “... е единственото животно, принудено
да се измъкне от невъзможното за него – негарантиращо съществуването
му – “чисто животинско състояние”.
Необходимостта от оцеляване, следователно, е изправила
проточовека пред необходимостта от промяна на типа приспособяване. И
тъй като биологичният тип приспособяване се е оказал неподходящ, то
единствено възможен е бил някакъв небиологичен или по-точно
надбиологичен тип приспособяване. Това по същество става чрез преход
от приспособяване към средата (характерен за всички живи същества)
към приспособяване на средата (характерно единствено за човека).
Приспособяването на средата към себе си означава по същество нов
тип взаимоотношение, нов тип взаимодействие с нея. Докато другите
представители на биологичния свят превръщат заобикалящата ги природна
среда в своя среда приспособявайки се към нея, бивайки винаги част от
нея, то човекът създава своята среда въздействайки върху природната,
променяйки я. “Докато животното и условията за съществуване са дадени
едновременно и в органично единство, чиито елементи стихийно
възникват и стихийно се взаимообуславят ..., човекът трябва да произвежда
условията за собственото си съществуване, своето съществуване, самия
себе си. И това е част от неговата специфика; тук се корени основното
различие между него и многобройните представители на биологичния
свят.”
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Образованието като социален феномен и основно педагогическо понятие

Образованието (възпитанието и обучението) като обществено явление...
Изпратен от:
sassy_tedi
на 2011-03-27
Добавен в:
Лекции
по Педагогика
Статистика:
110 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Довиждане детска градина

15 ное 2011
·
3,565
·
10
·
1,486
·
5,550
·
9

Сценарий на тържество за раздяла с детската градина...
 

Сценарий "Вълшебство в детската градина"

28 ное 2011
·
2,141
·
3
·
663
·
4,391
·
6

Предварителна подготовка - децата от всички групи са облечени в карнавални костюми. Водещите са облечени като клоуни. Децата са през залата, подготвена за празника, и влизат по даден сигнал, като се започва от най-малките....
 

Сценарий за празник в детската градина

15 ное 2011
·
1,496
·
3
·
549
·
3,161
·
3

План-сценарий на тържество, посветено на 21 ноември - деня на християнското семейство...
 

Презентация по теория на възпитанието

03 яну 2011
·
589
·
22
·
1,256
·
1,452
·
2
·

22 слайда презентация по Теория на възпитанието в РУ "Ангел Кънчев"...
 

Възпитателен процес- същност, особености и структура

23 яну 2010
·
365
·
2
·
673
·
594
·
1

Една от най съществените особености на възпитателни процес е неговата целенасоченост. Това означава, че той се осъществява при определени условия....
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Педагогика
Изкуство и възпитание - характеристика на възпитанието чрез изкуство
тематичен тест по Педагогика за Студенти
Тестът е предназначен за студенти по ПУП или НУП. Включени са въпроси за възпитанието чрез изкуство. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(Лесен)
46
1
31 мин
06.08.2019
Тест по Спортна педагогика за студенти от 1-ви курс
междинен тест по Педагогика за Студенти от 1 курс
Тестът е създаден за изпит по ТМФВ за ВТУ магистърска степен при проф.Цонкова (Кадинова). Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
31
1
1 мин
18.11.2016
» виж всички онлайн тестове по педагогика

Образованието като социален феномен и основно педагогическо понятие

Материал № 650838, от 27 мар 2011
Свален: 110 пъти
Прегледан: 206 пъти
Предмет: Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 16
Брой думи: 5,188
Брой символи: 35,052

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Образованието като социален феномен и основно п ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Петрова
преподава по Педагогика
в град София
с опит от  28 години
605

Дияна Тонева Якова
преподава по Педагогика
в град София
с опит от  12 години
526

виж още преподаватели...
Последно видяха материала