Големина на текста:
Сделката е най – често срещаният юредически факт , от който
възникват, развиват се и се прекратяват граждански правоотношения.
Сделката представлява юредически факт от категорията на
правомерните юредически действия, който се изразява във волеизявлението
на едно или няколко лица насочено към възникване, изменение или
прекратяване на граждански провоотношения.
Основно сделките се класифицират съобразно различието в подбраните
критерии и се подразделят на видове.
Според броя на волеизявленивта сделките се подразделят на
едностранни, двустранни и многостранни. Критерия за това деление е колко
от страните по сделката волеизявляват, а не колко са волеизявленията
въобще.
Едностранна е сделкта, при която волеизявлението на една страна само
по себе си поражда правни последици. Такиви са упълномощаването,
завещанието, чекът, записът на заповед и др. Важно е да се отбележи, че
едностранното волеизявление може да засяга изявлението на волята, но може
да породи правни последици в чужда правна сфера. Тогава, когато
едностранната сделка засяга само правната сфера на волеизявлителя
(например при отказ от права), то тогава тази правна сделка е косвенна.
Едностранните сделки биват от своя страна:
а) адресни
б) безадресни
в) адресирани към определен държаван орган например отказ от
право на собственост, отказ от право на наследство;
Без значение е дали адресантът приема сделката или не – в паравен, а
не във фактически смисъл.
Едностранните сделки не са подложени на единен правен режим.
Общото правило за тях се намира в чл.44 ЗЗД, тоест може да съществуват
само такиви едностранни правни сделки, които изрично са предвидени в
закона.
Двустранна е сделката, която съдържа две насрещни волеизявления,
изразяващи съгласие на страните относно постигане на определен правен
резултат. Такъв вид сделка е договорът. Това са най – разпространеният вид
1
правни сделки. При тях особенното е, че има две волеизявления, които
трябва да съвпадат. Това, че и двете страни правят волеизявления, не
означава, че и за двата възникват задължения. Договорите са двустранни
сделки, но не всички договори са двустранни. Разграничителен критериий
между едностранните и двустранните сделки е колко от страните правят
волеизявлението. Например дарението е двустранна сделка, но е едностранен
договор, а завещанието е едностранна сделка (тук само завещателят
волеизявява).
Така, че разликата между едностранните и двустранните сделки е в
броя на волеизявленията.
Многостранна сделка, означава още „организационен договор” се
сключва между няколко лица, като волеизявленията на участниците в него са
еднакви и насочени към постигане на една обща цел. Например когато
няколко лица се съгласят да учредят едно търговско дружество. Когато бъде
сключен този дружествен договор и след регистрацията, търговското
дружество възниква.
Според някои многостранните сделки се различават от решенията,
които целят да формират общата воля на лицата или на един различен правен
субект. Многостранната сделка е предпоставка за решението, тъй като тя е
насочена към възникването на един правен субект, а решението е
волеизявлението, насочено към постигането на една цел на лица – членове на
този правен субект.
Съобразно облагата за страните сделките биват възмездни и
безвъзмездни. На практика, предоставящите имотна облага сделки
(престационните сделки) могат да са както възмездни , така и безвъзмездни.
Това праволо важи само тогава, когато при възмездната сделка има
еквивалентно разместване на имуществата, а при безвъзмездната няма.
При възмездните сделки интересите на страните са по стабилни.
Трябва да се отбележи, че в ТЗ няма безвъзмездни сделки и това е нормално
за материята, която урежда, тъй като търговците извършват търговска
дейност именно, за да увеличат своето имущество. Стигаме до извода, че
възмездна е сделката, при която облага имат и двете страни, а при
безвъзмездната облагата е само за една от страните.
2
Според основанието за действителност сделките биват каузални и
абстрактни, в зависимост от това, дали за валидността на съответната сделка,
се изисква да има кауза (основание) или не се изисква наличието й.
Каузална е сделката, за валидността на която необходимо условие е
наличието на законно, позволено и осъществимо основание. Означението на
сделката като „каузална” произтича от латинската дума „causa” – причина,
основание. Такава сделка е договорът за продажба или замяна, които се
извършват с цел да се разменят определени материални блага.
Абстрактна е сделката, за която законът не изисква наличието на
някакво основание. Такава е чекът, упълномощаването, завещанието и др.
Според това дали законът изисква за валидното сключване на една
сделка спазването на определен ред, или страните могат свободно да изберат
начина за изразяване на волята си, сделките се делят на формални и
неформални.
Формална е сделката, при която законът изисква спазването на точно
определен ред за изразяване на волеизявлението, но не и на другите елементи
на сделката. Такава е нотариалната форма при прехвърляне правото на
собственост върху недвижим имот.
Неформална не се изисква спазването на някакъв ред за изразяване на
волеизявлението.
С оглед фактическият състав сделката може да бъде консенсуална
или реална.
Консенсуалната е сделката, при която правните последици настъпват
направо по силата на постигнатото съгласие, т.е. при която фактическият и
състав се състои само от волеизявления. Найчесто срещаната сделка от
този вид е обикновеният договор за продажба. Една консенсуална сделка
може да бъде преобразувана в реална, ако за валидността и се предвижда
задатък (капаро).
Реални правни сделки. За реалните правни сделки говорим тогава,
когато за завършването на фактическия състав на сделката, е необходимо
волеизявлението, волеизявленията на страните, във фактическия състав да се
включат и друди елементи. Така например, прехвълянето на ценни книги на
приносител е една реална сделка, тъй като то изисква освем съгласието на
страните, да има и ефективно предаване на ценните книги.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Основни класификации на сделките

Сделката е най–често срещаният юридически факт, от който възникват, развиват се и се прекратяват граждански правоотношения. Сделката представлява юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, който се...
Изпратен от:
Мария Бешировска
на 2011-03-24
Добавен в:
Курсови работи
по Право
Статистика:
137 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
185
3
1 мин
10.11.2016
Тест по Право за кандидат-студенти по магистърска програма в УНСС
ЕПИ тест по Право за Студенти от 5 курс
Въпроси по Право за кандидат-студенти за магистърска програма в УНСС, 29 въпроса, само един верен отговор.
(Лесен)
29
15
1
6 мин
27.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Основни класификации на сделките

Материал № 649044, от 24 мар 2011
Свален: 137 пъти
Прегледан: 185 пъти
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,370
Брой символи: 8,476

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основни класификации на сделките"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения