Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
Големина на текста:
РЕФЕРАТ
Марк Аврелий –
„Към себе си”
Изготвил: Румяна Христова Ангелова
Специалност: Маркетинг – задочно обучение
Фак. № 0545516
Марк Авррелий Антонин (121 – 180 г.) е римски
император от 161 г. до смартта си през 180 г. Роден е в Рим в
двора на император Адриан. Произхожда от знатния род на
Аниите. Философията е негова страст още на млади години.
Животът му се осмисля от учението на стоицизма.
Произведението му „Към себе си” е неговият
философски дневник, диктувн във вечерите на отмора по
време на военните кампании за отбраняване на северните
граници на Римската империя. „Към себе си” е непосредствен
образец на дълбоката почит на императора към стоическия
философ Епиктет.
В първата глава на произведението си Марк Аврелий
изказва от кой какво е наследил или по-скоро какво е
научил: „От дядо си Вер добротата и уравновесеността… От
майка си благочестието, щедростта и въздържанието…”. Това
е сякаш неговото благодарствено слово към тези, от които е
научил как да живее благочестиво и правилно. Но авторът
показва не само наученото от роднините и хората от неговото
обкръжение, но и от философите, от боговете. Той набляга
най-вече на дължимото на баща си и на боговете. Тук силно
проличава неговата насоченост към учението на стоицизма.
Накрая благодари на „боговете и на случая” и
отбелязва къде е написано – „на брега на Грануа”. Това отново
затвърждава, че това е неговият философски дневник.
Още в началото на втората част на „Към себе си”
Аврелий показва, че е над злото, че именно доброто трябва да
води хората. Също така силно набляга на боговете и на
природата – те трябва да са пътеводната светлина. Апелира
към откриване на мястото си, към откриването „към коя
вселена си част”. Авторът насочва към правилния начин на
живот, към разума, към „успешно и благочестиво”
преживяване на живота. Аврелий крититкува сам себе си,
собствената си душа, че „продължаваш да търсиш своята
сполука в душите на другите хора”. Призовава собствената си
душа да намери своята цел в живота.
Авторът обръща силно внимание на философските
твърдения на Теофаст, че прегрешенията от страст са много
по-страшни от прегрешенията от гняв. По този начин той
отново отправя призив към самия себе си да живее разумно,
премисляйки всяко свое действие и дума, да живее без да се
поддава на поривите и изкушенията на страстта. Тук отново се
намесват и боговете – те са тези, които насочват хоата в
живота, дават им право на избор как да постъпят в
неблагоприятна ситуация. Съвсем отделен е въпросът дали
човекът ще направи правилният избор – тук на помощ идва
разумът.
В дванадесети параграф Марк Аврелий поставя
въпроса за смъртта - всъщност това е централната лична тема
на трактата. Достига до извода, че тя е „дело на природата”.
Същевременно отрича страха от края на живота, защото това е
нещо нормално и нужно, нещо, което те доближава до
боговете. Той подчертава, че е нищожна и най-дълготрайната
посмъртна слава, тъй като тя е валидна само в рамките на
краткотрайния живот на няколко поколения хора, след което
всичко се превръща в мит, а впоследствие преминава и в
пълно забвение. Именно затова не е необходимо странството,
а само откриването на вътрешния си бог.
В края на тази част Аврелий възвеличава
философията като пътеводител в живота. Тялото, душата,
славата – те са несъществената част, тяхната промяна и
разпадане са неизменна част от природата, а „нищо лошо не е
съобразно природата”. За Марк Аврелий философията е
специфично нравоучение, имащо “инструментален характер”
духовно средство, способно да служи като “нишката на
Ариадна”, а именно “да ориентирва”, “да води” и “да
напътствува” индивида в търсенето и намирането на
“правилния път” в сложния лабиринт на живота, да бъде
средство, способно да обезпечава намирането на “смисъла на
живота”, или накратко казано – защото да се философствува,
това означава човек да защитава вътрешния си гений от
безразсъдството, измамата, лъжата, лицемерието и всички
възможни деформации на “Аз”-а, да се стои над
наслажденията и страданията.
В третата част (книга) на „Към себе си” философът
поставя въпроса за безсмислието на прекалено дългото
продължение на живота –„ ако човек живее дълго, не е ясно
дали в този случай ще разполага с
достатъчно ум, способен да разбере нещата и да постигне
знанието, отнасящо се до опита в божественото и човешкото”.
В четвърти параграф отново отправя апел към
душата си да не се рови в чуждите души, да не се занимава с
другите хора. Аврелий призовава сам себе си да обърне гръб
на завистта, насладата, честолюбието. „Подобен човек,
който повече не отлага да се нареди между най-добрите, е като
жрец и божи служител”.
Цялостният поглед над тази част на произведението
отново ни връща към първата глава. Аврелий отново показва
какво е научил от близките си и дава сам на себе си
наставления как да спазва вече предадените му правила на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 дек 2019 в 20:35 потребител
30 май 2019 в 12:05 ученик на 22 години от Ценово - ОУ "Свети Климент Охридски", Долна Студена, випуск 2016
20 май 2019 в 16:43 в момента не учи на 43 години
17 май 2019 в 20:40 ученик на 21 години от Панагюрище - СОУ "Нешо Бончев", випуск 2017
29 яну 2019 в 21:16 студент на 48 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2015
07 дек 2018 в 09:10 ученик на 22 години от Априлци - Осн. Оздравително Училище "Христо Ботев", випуск 2020
08 ное 2018 в 10:47 студентка на 20 години от Велико Търново - Национален военен университет "Васил Левски", факулетет - Артилерия, ПВО и КИС, випуск 2020
01 ное 2018 в 16:20 студент на 27 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2022
24 окт 2018 в 20:46 ученик на 24 години от Попово - ОУ "Любен Каравелов", випуск 2016
 
Подобни материали
 

Добро и зло

22 окт 2008
·
1,027
·
16
·
4,502
·
919
·
1

Тъй като идейно – тематичния обхват на разглежданата тема е твърде широк и изисква по-детайлно разглеждане, то тук ще акцентирам върху общите принципи, които служат за основа на различните етически учения, опитващи се да определят и изяснят основните...
 

Човек е осъден да бъде свободен

07 окт 2009
·
246
·
2
·
590
·
471
·
3

В истиския смисъл на думата свобода има само при човека. Всеки човек вижда себе си такъв, какъвто е...
 

Етика

20 окт 2009
·
158
·
3
·
496
·
487

Морал и етика - моралът главно регулира взаимодействията и отношенията на хората, а етиката е теорията на морала...
 

Добро и зло

26 окт 2009
·
335
·
8
·
1,260
·
409

Етическите категории са главните, най – обобщени и най – отвлечени понятия на етическата теория за морала...
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
346
1
21.08.2013
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
767
1
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Марк Аврелий

Материал № 645574, от 20 мар 2011
Свален: 122 пъти
Прегледан: 180 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 1,007
Брой символи: 5,555

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Марк Аврелий"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
384

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
346

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения