1.Увод
Детската церебрална парализа (ДЦП) е симптоматична диагноза,
посочваща мозъчно увреждане. ДЦП е симптом от непрогресиращи
промени в статомоториката. Всички деца с церебрална парализа са с
мозъчно увреждане, обаче не всички деца с мозъчно увреждане са с
церебрална парализа. Честотата на това заболяване е 1,2 – 4/1000
новородени, в съотношение момче към момиче – 1,3 към 1.
Перспективата на децата с ДЦП не е добра защото те обикновено се
лекуват симптоматично. Това лечение подобрява симптомите, но не
достига до проблема, който в случая е мозъкът, а не спастичният или
региден крайник или пък неволевите движения. В резултат на това
„неподходящо лечение” на тези деца се гледа като на „нелечими”, понеже
те не могат да покажат подобрение. Следователно вместо за „лечение”
на ДЦП е поправилно да говорим за „мениджмънт на ДЦП”, защото
мениджмънт означава „ангажиране на ресурсите и специалистите,
изработване на екип, тактика и стратегия, и организиране на
целенасочени действия”. Крайната цел на „мениджмънта на ДЦП” трябва
да бъде социализация на детето с неговия моторен, говорен или
когнетивен дефицит, който трябва да се контролира и подпомага през
целия му живот. Но също така трябва и да научим обществото ни да
приема ”специалните деца” като равни, а не да ги смята за „различни” и
да ги сочи обвинително с пръст. Нашето общество трябва да започне да
поема отговорност за тези деца.
2. Цел и задачи на курсовата работа
Цел: Прилагане на кинезитерапевтична методика на пациент с ДЦП –
пирамидна форма – хемипареза и проследяване на терапевтичния ефект.
Задачи:
Литературна справка за ДЦП – пирамидна форма – хемипареза
Проучване на данните за кинезитерапия при ДЦП – спастична
форма – хемипареза
Подбиране на методи за изследване
Създаване на кинезитерапевтична методика, насочена към
контролиране и подпомагане на детето с ДЦП – спастична форма –
хемипареза
Отчитане на резултатите чрез анализ на получените данни
3. Литературна справка
Понятието ДЦП е сборно и обединява различни остатъчно болестни
прояви с непрогресивен характер в резултат на фактори, увреждащи
ЦНС и засягащи предимно двигателната функция, съпроводени с
нарушения на зрението, слуха, говора, интелекта, храненето:
• пренатални фактори (генетични, химични, физични и инфекциозни
фактори, обуславящи различни мозъчни малоформации или
вродени енцефалопатии),
1
• перинатални фактори (родова асфиксия, хипоксичноисхемична
енцефалопатия, мозъчни кръвоизливи и травми) и
• постнатални фактори (енцефалити, минингити, остра дихателна
недостатъчност)
Детската церебрална парализа се среща найчесто при недоносени деца
– родени преди 33 гестационна седмица; при незрели деца с тегло по
малко от 1500 грама; при деца с асфиксия, мозъчни кръвоизливи; при
многоплодна бременност. Найсъществена за възникването на ДЦП е
тежката асфиксия. В много случаи причините за появата на ДЦП остават
неизяснени. Диагностицирането на заболяването става чрез редица
изследвания:
• клинични: проследяване динамиката на примитивната
рефлексология; изследване на патологичните рефлекси;
мотоскопия – Gross Motor Function Classification System и Gross
Motor Function Measure; изследване на мускулния тонус – тест за
спастичност Modified Ashworth Scale; неврокинезиологична
диагностика;
• тестове за изследване на хранителните възможности;
• тестове за изследване на психическите функции;
• лабораторни: трансфронтанеална ехография; КАТ на главен
мозък; МРТ на главен мозък; ЕЕГ;
• генетични изследвания;
• коагулационни изследвания.
В сборната група на ДЦП се наблюдават разнообразни двигателни
разстройства, вследствие на засягане на пирамидния път, подкорови
възли, малкомозъчни и стволови системи. В зависимост от локализацията
на мозъчната лезия се наблюдават следните форми на ДЦП:
1. Пирамидни форми на ДЦП:
хемиплегична
диплегична (болест на Little)
квадриплегична
2. Екстрапирамидна форма: налице са хореоатетозни
хиперкинезии, ангажиращи лицето и крайниците, торзионна дистония,
обуславяща тежък двигателен проблем; мускулният тонус е намален или
променлив; прохождането е късно, неволевите движения нарушават
нормалната статика и походка, тай като се засилват още повече при
физическо или психическо натоварване; интелектът е нормален;
епилептични припадъци не се наблюдават.
3. Церебрална форма: наблюдава се рядко, водеща е
малкомозъчната атаксия с мускулна хипотония; прохождането е късно
(на 3 – 5 годишна възраст); интелектът е съхранен; припадъци от
епилептично естество няма; тази форма е с найдобра прогноза, поради
значителните компенсаторни възможности на малкия мозък.
4. Смесена форма: при тази форма се срещат различни
комбинации на пирамидна лезия с хиперкинезии или дискоординационни
2
нарушения; налице са епилептични припадъци и значителен
интелектуален дефицит.
Пирамидната/ спастична форма на ДЦП е вследствие на увреда
на пирамидния път и се подразделя на хемиплегична (едностранно
засягане на тялото), диплегична (долна парапареза) и квадриплегична
(засяга четирите крайника). Характеризира е със спастично повишен
мускулен тонус, който се засилва при възбуда, страх или болка, при
физическо или психическо усилие. Спастицитета не значи парализа на
движенията, те са налице, но са сковани, бавни. Мускулите синергисти и
антагонисти са едновременно напрегнати, поради което движението се
извършва с голямо напрежение и в непълен обем. За отбелязване е един
особен симптом – асоциирани реакции – когато се използват здравите
или помалко увредените крайници, то засегнатите извършват подобно
движение. Асоциираните реакции често водят до повишаване на
спастицитета. Налице са абнормални позиции свързани с
антигравитационната мускулатура. Има мускулна контракция, водеща до
загуба на изолирани движения свързани с фината моторика.
хемиплегична: установява се централна хемипареза със
спастично повишен мускулен тонус във флексорите не ръката и
екстензорите на крака; децата прохождат със закъснение; обикновено
са с нормален интелект; водещи са проблемите на тежък двигателен
дефицит в ръката.
диплегична (болест на Little): децата са с долна спастична
парапареза, със силно повишен мускулен тонус на екстензорите и
аддукторите; прохождат късно; интелектът обикновено е запазен.
квадриплегична: рано изявен двигателен дефицит в четирите
крайника със силно повишен мускулен тонус от смесен тип (спастично
региден); има тежка интелектуална изостаналост; прохождане не се
осъществява.
Хемиплегичната спастична форма бива лявостранна със засягане на
лявата страна на тялото като обикновено ръката е поувредена или
дясностранна, която е почесто срещана. Неврологично се установява
централна хемипареза. Мускулният тонус е спастично повишен в
екстензорите на крака (m. gluteus maximus, m. semitendinosus, m.
semimembranosus, m. biceps femoris, m. quadriceps femoris, m. tibialis
anterior, m. extensor hallocis longus et brevis, m. extensor digitorum longus et
brevis) и флексорите на ръката (m. deltoideus, m. coracobrachialis, m.
pectoralis major, m. biceps brachi, m. brachialis, m. brachioradialis, m. flexor
carpiradialis, m. flexor carpiulnaris, m. flexor digitorum profundus, m. flexor
policis longus et brevis). Сухожилните и надкостните рефлекси са
оживени. Има патологични рефлекси от групата на Babinski и Rossolimо,
клонус на стъпалото, контрактури, възможни са атетозни хиперкинезии в
паретичната ръка. Паретичните крайници често са хипотрофични.
3
