Теория на привързаността
Теорията за привързаността на Джон Боулби е една от най-важните
концептуални рамки за разбиране на привързаността и процесите на
регулация на афекта. Според теорията на Боулби, детето се ражда с
вродени умения да си осигури близостта и грижите на майката – плач,
усмивка, гукане. Тези поведенията на търсене на близост са част от
адаптивната поведенческа система. Въпреки, че системата на
привързаността е особено важна през ранните години от живота, тя е
активна през целия живот и се проявява в мислите и поведенията, свързани
с търсенето на подкрепа. Възможно е типовете привързаност, формирани
през детството, да се проектират по-късно в любовните отношения между
партньорите. (Шавел)
Ключови понятия в теорията на привързаността са:
• бондинг
• поведение на привързаност – репертоар от поведения, помагащи
оцеляването на кърмачето
• обект на привързаност – важна фигури от обкръжението
(майката), която помогнат на новороденото да регулира емоциите
и стреса
• първична стратегия на привързаност – търсене и поддържане
на близост, чувство за базисна сигурност (при глад, умора,
страх)
• вторична стратегия на привързаност – стратегии за регулация
на афектите (избягване, съпротива, амбивалентност)
• вътрешен оперативен модел за себе си – психологически образ
на детето за себе си в качеството си на получаващо точно
определени грижи, внимание, емоционална близост
• вътрешен оперативен модел за другите – поддържане на точно
определена емоционална близост, използване на точно определени
способи за общуване
Вътрешните оперативни модели започват да се формират в края на първата
година и стават все по-устойчиви и сложни.
Развитието на привързаността преминава през четири фази:
• Фаза на нефокусирана готовност за взаимодействие (до 3-я м.)
• Фаза на фокусиране върху един или повече души (3-я до 6-я м.)
• Фаза на формиране на защитните основи на поведението (6-я до 24-я м.)
• Фаза на формиране на двустранни взаимоотношения
Функциите, които трябва да изпълнява обектът на привързаност
Роля на майката:
•откликва винаги, когато се търси неговата близост, да се адаптира
към нуждите на новороденото
•овладяващ и отразяващ емоциите на детето
•предоставя физическа и психическа сигурност, ускорява
преодоляването на стреса и е източник на подкрепа и комфорт
•осигурява стабилна база, която дава възможност на детето да се учи
от опита си, да изследват света, да развиват своя потенциал и своята
личност
Видове привързаност:
?Сигурна – чувство за базисна сигурност. Формират се
позитивни очаквания към другите, позитивен възглед за себе си
като компетентен и ценен човек
?Несигурна – негативни представи за себе си и другите хора
(недоверие в добрите намерения на другите, съмнения относно
собствената значимост, повишена тревожност), а стратегиите за
регулация на афекта се формират около негативните вярвания
(вторична стратегия на привързаност).
-тревожно-избягваща – свръх-регулация на страха
-тревожно-съпротивляваща – съпротива срещу успокоението
-дезориентирана
Поведенията на привързаност се активират при стрес и тяхната цел е да
намалят тревожността и да възстановят чувството за сигурност.
Регулация на афекта:
Вътрешна (саморегулация) – загуба на контрол (неконтролиран афект)
и подтискане (свръхконтролиран афект)
Външна (социална регулация) –
Теория на Шавел:
+
сигурна
+
Вътрешен оперативен модел на другия
прекомерна
(стреми се да бъде в сянката на другия)
–
Вътрешен оперативен модел на Аза
избягваща
(избягва зависимост от другия)
страх от обвързване
–
113
