Големина на текста:
ЕЗИКОВО РАЗВИТИЕ
Едно от най-съществените постижения на детското познавателно развитие е усвояването на
езика. Езикът е една от най-сложните системи от правила, които човек изучава. Като средство
за общуване, той е социално-психологическо явление, изработено в историята на
човечеството. Езикът е система от знаци. Те се реализират в определено значение и се
използват за съхранение и предаване на информацията. 1. Функции на езика-Холидей
предлага функциите на езика да се обобщят до седем водещи: Помощна (спомагателна)
функция,Заповедна (управляваща) функция,Междуличностна функция,Личностна
функция,Самообразователна функция,Изобретателска функция,Информационна функция.
Венгер и Мухина предлагат класификация на функциите на езика от гледна точка на теорията
за дейността. Определят пет основни функции:Комуникативна функция,Знакова
функция,Функция на предаване и усвояване на обществено-историческия опит.Планираща
функция,Експресивна функция.Науката за езика може да се раздели на четири дяла-
фонетика,семантика,синтаксис и прагматика.
Фонетиката описва системата от звукове на езика.Семантиката е наука за значението на
думите и изреченията. Синтаксисът описва структурата на езика, правилата, които определят
последователността и функцията на думите в изречението. Прагматиката може да се
определи като правила за използването на езика в контекст от говорещия и слушателя в
конкретната ситуация.
Езикът и познанието притежават редица общи черти. Както езикът, така и познанието има три
принципни общи елемента. Те са:Система от категории, използвани, за да се организира лесен
за възприемане пренос.Правила за обозначаване на значението на информацията от
познатите предмети и явления и включването им в подходящи категории. Общуването е
процесът, чрез който хората предават информация, идеи, отношения и емоции един на друг.
От гледна точка на нативистическата теория в усвояването на езика главна
роля играят вродените, биологически детерминанти.Един от най-видните представители на
тази теория Н.Чомски твърди, че мозъкът на човека по рождение притежава механизми,
предназначени за усвояване на езика. Теорията на Чомски се занимава само с синтаксиса и не
подпомага разбирането на значението или семантиката .Цялостен и прецизен случай на
биологичните решаващи фактори за езика са били представени от Ерик Ленеберг. Теория за
научаването. Привържениците на тази теория считат за основен механизъм, управляващ
усвояването на езика, подкреплението и моделирането. В развитието на човека основно
значение има не неговата природа, а възпитанието.Някои представители на тази теория, като
Б. Скинър, обясняват езиковото развитие с принципите на ученето, други, като Биджу, Булок и
Уайтхърст – с подражанието.Проучванията на Кларк, Моерх показват, че подражанието, поне
за някои деца, оказва влияние върху усвояването на синтаксиса и морфологията. 3.3. Теория
за развитието на висшите психични функции. Л.С. Виготски /1896-1934/ създава теория за
произхода, структурата и развитието висшите психични функции, с което полага основите на
историческия подход към изучаването на човешката психика.
Виготски твърди, че обучението трябва да изпреварва развитието и да го изтегля напред. В
този план той издига тезата за две зони на развитието:Зона на актуалното развитие:
характеризира психичните функции на детето към даден актуален момент.Зона на най-
близкото развитие: характеризира това, което детето може да направи с помощта на
възрастния. 3.4. Когнитивна теория. Представителите на тази теория, считат че овладяването
на езика зависи от определена когнитивна, информационно-обработваща и мотивационна
предразположеност, характерна за детето още от раждането.
Волф установява, че плачът е най-забележимият звук, издаван от
новороденото. Ленеберг показва, че бебетата започват да издават гукащи звуци към третия си
месец, прости повторителни звуци – към шестия месец .Първите смислени детски конструкции
се наричат холофрази. Холофразите са отделни думи, които изразяват най-различни
значения, зависещи от контекста, в който са използвани.Психологът Роджър Браун
характеризира езика на двегодишните като "телеграфен език". Слобин достига до идеята, че
децата преминават през четири фази при усвояването на граматичните правила (например,
научаването на множественото число).В първата фаза, те не знаят нищо. Във втората фаза
научават някои неправилни глаголи като счупил (broke) и отишъл (went), но само ги
наизустяват. През третата фаза децата научават общите граматични правила, които могат да
ползват при познати, а също така и при непознати думи. През четвъртата фаза, когато децата
са на 7-8 години, се наблюдава почти пълна употреба на правилните форми.Ентуайсъл и
Фрейджър използват метода “шумен телефон” при 6-9 годишни деца.Коган и Нелсън твърдят,
че уменията за произвеждането на изрази като сравнения, метафори и символи се развива по-
късно от уменията за разговор, беседа или усвояване на граматиката. Фейн и Нелсън твърдят,
че символичната игра и пантомима могат да послужат като важен изграждащ елемент за по-
нататъшно развитие на метафоричните словесни изрази.
МЕТАЛИНГВИСТИЧНО СЪЗНАНИЕ ИЛИ ПОЗНАНИЕ ЗА ЕЗИКА
Билингер и Чатилон твърдят, че преди 5-тата си година децата се затрудняват да осъзнаят, че
думите са групи от звуци и се объркват ако бъдат помолени да кажат първия звук от името им.
Уетсон установява, че преди 8-годишна възраст, децата объркват думите с предмета, който
описват. В свое изследване де Вилиерс изучава детската способност да се прецени и поправи
подреждането на думите в действителни изречения. Те молят децата да научат една кукла да
говори правилно.
КОМУНИКАЦИЯ ПРИ ДЕЦАТА: УМЕНИЕТО ДА СЛУШАШ И ДА ГОВОРИШ За доброто
общуване е важно доколко децата в различни възрасти осъзнават своите възможности за
говорене и слушане. Те трябва да разбират, кога говорят смислено и логично, и кога
информацията е неточна. Така както съществуват метапамет (способности на собствената
памет) и метаезик (езикови способности), така съществуват и метаумения за общуване.Като
цяло умението да се общува се свързва с условия, хуманизиращи междуличностните
отношения. Те се обсъждат във връзка с анализа, предложен от К. Роджърс: безоценъчно
позитивно приемане на себе си; активно емпатийно слушане, конгруентно (адекватно
иискрено) самоизразяване
Безоценъчно позитивно възприемане на себе си и другите:Способност да си верен на
собствените принципи,Способност да се действа в съответствие със собствените разбирания,
Способност да се съхранява увереност в себе си, Способност да не се потъва в безпокойство
за миналото или бъдещето.Способност да се получава удоволствие от всичко, с което се
заемеш,Способност и готовност да се адаптира собственото възприятие към това на другите
хора,Способност да се развиват позитивни очаквания в ситуации на
съперничество.Способност за поддръжка на висока степен на увереност в себе си.Конгруентно
(адекватно и искрено) самоизразяване при общуване с другите,Способност да се цени в другия
личността му и неговата полезност, Способност за непринудено общуване, Способност да се
приема похвала и комплименти, Способност да се оказва съпротива при групов
натиск.Способност да се проявява търпимост ,Способност за разбиращо и внимателно
отношение към другите, Способност да се вижда в хората доброто,Способност да се вниква в
субективния свят на другите Активно емпатийно слушане-
Изясняване,Перифразиране,Отразяване на чувствата,Резюмиране: подпомага да се съединят
фрагментите на разговора в смислово единство. Това дава увереност на слушащия в точното
възприемане на съобщението.
ОБОБЩЕНИЕ
Езиковото развитие се счита от психолозите за едно от най-съществените
постижения на детското развитие. Нативистките теории за усвояването на езика поставят
акцент върху вродените, биологични детерминанти. Н.Чомски е на мнение, че мозъкът на
човек по рождение притежава механизми, предназначени за усвояване на езика. В теориите за
научаването се твърди, че основен механизъм, управляващ усвояването на езика, е
подкреплението и моделирането. Тези теории отделят по-голямо внимание на речевата
продукция, отколкото на процесите, осигуряващи разбирането на речта. В рамките на теорията
за развитието на висшите психични функции Л.С. Виготски подчертава, че психиката се
определя от културните и социални знаци, най-съществени сред които са езикът и речта. В
когнитивните теории за развитието на езика акцентът се поставя върху активността на самия
индивид. Децата определят закономерностите в средата и построяват системи от значения
преди да са овладели речта.Децата започват да произнасят своите първи думи обикновено в
края на първата година от живота си. До две години и половина речта им се развива от най-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Езиково развитие

Едно от най-съществените постижения на детското познавателно развитие е усвояването на езика. Езикът е една от най-сложните системи от правила, които човек изучава. Като средство за общуване, той е социално-психологическо явление...
Изпратен от:
nilufer90
на 2011-03-17
Добавен в:
Анализи
по Психология на дейността
Статистика:
59 сваляния
виж още
 
 

Езиково развитие

Материал № 643248, от 17 мар 2011
Свален: 59 пъти
Прегледан: 79 пъти
Предмет: Психология на дейността, Психология
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 1,195
Брой символи: 7,570

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Езиково развитие"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала