Големина на текста:
Отдоста времесме подложени на твърдо”проникващо”идеологическо
облъчване във връзка с размера и структурата на данъците.Като всяка
популистка идея,и новата либерална данъчна вълна е ориентирана към
първо сигнални реакции-никой нито в България,нито извън нея не обича да
плати данъци.Ето защо всеки,който обещава ниски налози,става любимец
на публиката.
Данъците винаги са били свързани колкото с икономиката,толкова и
с политиката.Независимостта на САЩ,въстанието на Асен и Петър срещу
византийския император и най-сетне Априлското въстание се смятат за
първопричина високите данъци.Но невинаги страните с високи данъци са
нещастни и политически нестабилни,а с ниски-щастливи и процъвтяващи.
Реалната картина е следната:най-ниски данъци се събират в Централна
Африка,около 10 % от БВП,а най-високи в скандинавските страни,където
правителствата преразпределят над 50% от БВП.Дори има една известна
закономерност,наречена закон на Вагнер,който гласи следното: с
нарастването на БВП на глава от населението,нараства и делът на
държавните разходи в БВП, следователно и на данъците.
Няма нито една развита страна през последните 60-70 години,където
делът на държавните разходи и данъците в БВП да не нарастват като
тренд.Това означава едно единствено нещо-способността да се събират и
преразпределят доходи на икономически рационална и социално
справедлива основа е важен атрибут на съвременните държави.
Основните тези на българския вариант на либерално данъчно
облагане се свеждат до прилагането на плосък подоходен
данък,намаляване на корпоративното подоходно облагане и увеличаване
дела на косвените данъци.
Плоското данъчно облагане исторически предшества
погресивното.Прословутите църковни десятъци,налагани както от
католическата,така и от православната църква са пример за плоска данъчна
система.Повечето данъци през феодализма са ”плоски’’.
Данъците се събират много често от частни лица,откупуващи
правото да събират налози от името на хазната.Това е и първоначалният
източник на богатството на типичния,дълбоко мразен от народа български
чорбаджия.
Плоското данъчно облагане не е примитивно.По същество то
предполага отсъствие на компетентна администрация и липса на
информация за доходите на гражданите.Плоското облагане е антисоциално
и свежда данъкоплатците до аморфна ”рая”,която трябва да бъде ”сригана”
по еднообразен начин.
С развитието на капитализма и оформянето на понятията на
социално разслояване и социална справедливост визниква идеята за
погресивно данъчно облагане.Това облагане е по-сложно,тъй като изисква
по-пълна информация за доходите и по-компетентна администрация.
Прогресивното облагане се базира на един от основните
икономически закони-закона за намаляващата пределна полезност.Всеки
лев допълнителен доход е по-малко ценен от прдишния.Следователно
имаме основания да облагаме по-силно високите доходи.Погресивното
облагане се прилага за първи път във Великобритания по време на Първата
световна война и това помага на страната да запази социалния мир и да
избегне опасностите на болшевишката революция.
Основните доводи за връщане към плоско подоходно облагане са
повишаването на събираемостта и увеличаването на спестяванията при
високите доходи.За съжаление емпирично трудно може да се констатира
някакво увеличаване на събираемостта при намаляване на ставките.
Следователно нямаме разумни причини да очакваме нещо
положително от плоското облагане.Нещо повече страните,в които през
последните години максималните данъчни ставки бяха
намалени,регистрират нарастващи вътрешни социални напрежения.
Разбира се,може да се каже,че трябва да намалим данъците,защото
държавата събира толкова много,че просто неможе да изхарчи натрупаните
резерви.Освен това много държавни дейности могат да се прехвърлят в
частни ръце,при което данъците стават излишни.
Намаляването на корпоративното облагане е нещо,което се радва на
почти единодушна подкрепа от всички.Независимо от това нещата не са
толкова прости.Всяка фирма стои пред дилемата дали да реинвестира
печалбите или да ги раздаде като дивиденти.България определено е
заинтересувана фирмите да инвестират и да създават работни места,а не да
разпределят допълнителни печалби на акционерите.
Ако корпоративните и личните подоходни данъци са високи,а
държавата дава данъчни преференции при инвестиране,естествено
корпорациите ще предпочитат да реинвестират,ограничавайки
разпределението на дивиденти.Сами се досещаме какво ще стане,ако
подоходните данъци са ниски,а инвестиционните разходи се изваждат от
облагаемата печалба само по линията на амортизационните отчисления.С
други думи казано,възприеманото с възхищение намаляване на
корпоративния данък не работи за българската икономика.
Последнят проблем на който искам да обирна внимание,е този за
косвените данъци и тяхната роля в икономиката.Финансовата теория
отдавана се занимава с този доста сложен проблем.
Но според мен,една ефективна икономика не се нуждае от косвени
данъци.Ако обаче по някакви причини пазарът не може да осигури
ефективно използване на съществуващите технологии и работната
сила,косвените данъци могат да оптимизират производството и
потреблението.Това предполага косвено облагане,специфично за
отделните отрасли,противно на идеята за неутралност на данъците.
Казаното е довод или за диференциация на ДДС,или за понижаване
на равнището на косвеното облагане.Обратното,прилагането на акцизи е
по-скоро полезно,с оглед ограничаване потреблението на стоки,които са
свързани с неблагоприятно въздействие върху околната среда,здравето или
по някакъв друг начин водят до едно нерационално използване на
икономическите ресурси.
Коствените данъци в български вариант имат и други
неблагоприятни последици.Тъй като данъци,мита и акцизи се начисляват
при вноса,но не и върху износа,и предвид намаляващото подоходно
облагане,държавата печели от наличието на външнотърговски
дефицит.Колкото повече нараства вносът,толкова повече се увеличават и
фискалните излишъци.
Докато държавата получава относително ниски приходи от
производството,а относително високи от потреблението чрез косвените
данъци,фискът е заинтересуван от елиминиране на местното
производство,което освен всичко друга има нужда и от
защита,респективно от допълнителни разходи.Това е пример как
примитивният фискализъм може да работи срещу икономиката.
Дори подобен кратък преглед показва,че България не се нуждае от
радикално нова,либерална данъчна система,а от
нормално,европейско,прогресивно данъчно облагане,съобразено с нуждите
и възможностите на страната.Нуждаем се също от по-ниски косвени
данъци.В областта на корпоративното данъчно облагане едно съчетание
между нормално европейско облагане и облекчения за инвестициите
изглежда най-доброто решение.
Нуждаем се естествено и от некорумпирана,ефективна и компактна
данъчна администрация.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 ное 2018 в 19:39 ученичка на 22 години от София - 031 СУЧЕМ "Иван Вазов", випуск 2015
30 апр 2018 в 15:45 студент на 37 години от София - Нов български университет, факулетет - Икономика, специалност - Финанси, випуск 2014
07 яну 2018 в 13:33 студентка на 30 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Биологически, специалност - Биология, випуск 2015
17 окт 2017 в 14:32 студент на 21 години от Пловдив - ВУАРР Пловдив, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Икономика на предприятието

13 дек 2007
·
368
·
20
·
8,190
·
199
·
33

За да може една организация да реализира своите цели и задачи, някой трябва да координира дейността на всички подразделения и хора, които работят в организацията. Необходимостта на управление (мениджмънт) е повече от очевидна...
 

Борсови правила на Франкфуртската фондова борса

30 ное 2007
·
596
·
16
·
2,343
·
234
·
92

Появата на името БОРСА като понятие идва от сливането на имената на една фамилия на търговци от 16 век, фамилия "van der Beurse", с латинското понятие Bursa (торбичка).
 

Парична политика

15 ное 2008
·
82
·
3
·
334
·
40
·
16
·
1

В икономическата политика се възприема като аксиома, че повишаването на общественото благосъстояние, което се проявява в ръста на заетостта и на жизнения стандарт, е основна цел на политиката...
 

Фирма за недвижими имоти

21 апр 2009
·
272
·
5
·
1,327
·
331
·
45

Организация и работа на фирма за недвижими имоти на територията на България...
 

Стратегическо планиране

01 май 2009
·
208
·
10
·
2,126
·
177
·
42

Разгледана е дейността и развитието на "Българска роза"АД съобразено с предмета - "Планиране и прогнозиране"...
 
Онлайн тестове по Икономика
Тест по Икономика за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Икономика за Студенти от 3 курс
Време за решаване на теста - 45 минути. Състои се от 34 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти в икономически специалности, 3-ти курс.
(Труден)
45 минути
34
12
1
11 мин
13.10.2016
Тест по Икономика на обществения сектор за 4-ти курс
изпитен тест по Икономика за Студенти от 4 курс
Тестът е изпитен и съдържа 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 4-ти курс по Икономика.
(Труден)
24
1
1
19 мин
28.08.2018
» виж всички онлайн тестове по икономика

Данъците и данъчното облагане

Материал № 64307, от 15 дек 2007
Свален: 651 пъти
Прегледан: 224 пъти
Качен от:
Предмет: Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 3
Брой думи: 317
Брой символи: 2,748

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Данъците и данъчното облагане"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Боян Меразов
преподава по Икономика
в град Пловдив
с опит от  2 години
143

Лиляна Велчева
преподава по Икономика
в град Пазарджик
1 784 71

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения