Големина на текста:
ОЦЕНЯВАНЕ НА КРЕДИТНИЯ РИСК НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ
През последните няколко години кредитната активност на търговските
банки, опериращи на местния пазар, се повиши значително. Рискът, който те
поемат при осъществяването на кредитните си операции обаче, също се
увеличава и за неговото покритие е необходим допълнителен собствен
капитал. Проблемът е особено актуален, като се има предвид, че
потребностите на населението и бизнеса от кредитни ресурси се увеличават, а
възможностите на банките да поемат допълнителен кредитен риск се
изчерпват. Обект на изследване в настоящата статия са кредитните рискове,
поемани от банките, а предмет на изследване са начините за тяхното
оценяване и управление. Целта е да се оцени влиянието на кредитния риск
върху рентабилността и стабилността на банките в съвременните условия.
Доколкото кредитирането е основна, типична за банките дейност, рискът,
който те поемат при осъществяване на кредитните си операции, е решаващ за
общественото положение и финансовото състояние на кредитните институции.
Той може да се дефинира като вероятност за неустойчивост и нерав-
номерност на входящите парични потоци в резултат на претърпени
кредитни загуби и недостатъчност на обезпеченията.
1
При предоставянето на кредит от дадена търговска банка са възможни
следните ситуации:
2
той да бъде върнат в пълен размер и в необходимия срок;
да бъде погасен изцяло, но след като е настъпил падежа, т.е. с
просрочие;
да бъде погасен частично;
да не бъде погасен изобщо.
В три от възможните ситуации, свързани с обслужването на кредита от
страна на кредитополучателя съществува кредитен риск, като най-голяма
опасност за банките крие ситуацията на цялостно непогасяване на кредита
поради изпадане на длъжника в неплатежоспособност.
Степента на кредитния риск зависи от следните фактори
3
:
икономическата и политическата ситуация в страната и региона;
степента на концентрация на кредитната дейност в отделни отрасли,
чувствителни към промените в икономическото развитие;
кредитната надеждност, репутацията и типовете кредитополучатели по
форма на собственост и взаимоотношенията им с доставчиците и
другите кредитори;
вероятността от фалит на кредитополучателя;
големият относителен дял на кредитите, предоставени на клиенти,
изпитващи финансови затруднения;
относителният дял на новите клиенти, за които банката не разполага с
достатъчно информация;
злоупотребите от страна на заемополучателя;
приемането на обезпечения под формата на труднореализируеми или
изложени на обезценка активи или неспособността от получаването на
съответстващото на кредита обезпечение;
1
Джонсън, Фр., Р. Джонсън. Банков мениджмънт. Princeps, Варна, 1996, с. 63.
2
Стефанова, П. Банки и кредитно посредничество. София, 1999, с. 350.
3
Лаврушин, О. И., Н. И. Валенцева. Банковские риски. ЗАО “Кнорус”, Москва, 2007, с. 31.
1
диверсификацията на кредитния портфейл;
промяна в условията по кредитните сделки от страна на банката;
вида, формата и размера на предоставения кредит и т.н.
Факторите, оказващи влияние върху кредитния риск, могат да се
обособят в две основни групи – външни и вътрешни.
Към групата на външните фактори се отнасят: състоянието и
перспективите в развитието на икономиката, парично-кредитната политика на
централната банка, инфлационните очаквания, неблагоприятни изменения на
лихвените равнища, рискът от промяна в нормативната база и др.
Вътрешните фактори са свързани както с дейността на кредитната
институция, така и с дейността на кредитополучателя. Тук се причисляват
качеството на мениджмънта на банката, типа на пазарната стратегия,
способността да се разработват и предлагат нови кредитни продукти, вида на
кредитната политика, структурата на кредитния портфейл, квалификацията на
банковия персонал, спецификата на дейността на кредитополучателя, неговата
кредитна надеждност, репутация и т.н.
Кредитните рискове могат да се разграничат на индивидуален
(единичен) и съвкупен (общ). Индивидуалният кредитен риск включва
рисковете на кредитния продукт и на кредитополучателя. Съвкупният кредитен
риск е рискът на кредитния портфейл на банката.
Единичният риск най-често се свързва с размера на възможните загуби
по даден кредит и с вероятността от възникването на подобни загуби.
Величината му се измерва с максималната стойност на кредита заедно с
начислените лихви, намалена със стойността на неговото обезпечение.
4
Върху
риска на кредитния продукт влияние оказват такива фактори, като съответствие
на срока и сумата на кредита с потребностите на кредитополучателя,
надеждност на източниците за погасяване на заема, достатъчност и качество
на обезпечението. Освен това кредитните рискове могат да се класифицират по
отделните видове заеми. Съществуват специфични рискове по
потребителските кредити, по кредитите-овърдрафт, по кредитите,
предоставени на корпоративни клиенти, по ипотечните кредити и т.н. Всеки вид
кредит е съпроводен с различни видове рискове, което налага използването на
различни методи за тяхната оценка и управление.
Факторите, влияещи върху кредитния риск на заемополучателя, са
неговата репутация, равнището на мениджмънта, ефективността на дейността
му, отрасловата му принадлежност, финансовото му състояние и др.
Методите за оценяване кредитната надеждност на потенциалния
кредитополучател са твърде разнообразни, но най-широко използвани в
световната практика са следните: 5 “С”, “Parts”, PARSER и CAMPARI.
Според първия метод за оценяване кредитоспособността на длъжника,
използван в САЩ, се вземат предвид следните критерии:
репутация на клиента – Customer character;
платежоспособност – Capacity to pay;
капитал – Capital;
обезпечение на кредита – Collateral;
икономическа конюнктура – Current business conditions and goodwill.
4
Вж. напр.: Завадска, З. и др. Банково дело. Университетско издателство “Стопанство”, София, 2004, с.
237-238.
2
Във Великобритания е разпространена практиката за оценяване
кредитната надеждност на длъжника, известна като “Parts”:
предназначение, цел на кредита – Purpose;
сума на заема – Amount;
погасяване на задължението – Repayment;
срок на кредита – Term;
обезпечение на заема – Security.
По-точна и комплексна оценка на кредитоспособността на заемателя се
постига чрез използването на методите PARSER и CAMPARI, използвани от
английските банки.
PARSER означава следното:
информация за личността на потенциалния кредитополучател и неговата
репутация – Person;
обосноваване на сумата на искания заем – Amount;
възможност за погасяване на задължението – Repayment;
оценяване на обезпечението – Security;
целесъобразност на кредита – Expediency;
възнаграждение на банката за поетия от нея риск – Remuneration.
CAMPARI има следното значение:
репутация на кредитополучателя – Character;
оценка на бизнеса на кредитоискателя – Ability;
анализ на необходимостта от кандидатстването за кредит – Means;
цел на кредита – Purpose;
обосноваване на сумата на заема – Amount;
възможност за погасяване – Repayment;
застраховане на кредитния риск – Insurance;
Необходимо е да се отбележи, че характеристиките на заемателя,
използвани за оценка на неговата кредитоспособност, са различни за
отделните групи кредитоискатели (формиращи отделни кредитни
субпортфейли). Оценката на кредитната надеждност на длъжника е
необходимо условие за анализ на кредитния риск, изразяващ се в оценяване
вероятността от изпадането му в неплатежоспособност и в изготвянето на
кредитни рейтинги на отделните кредитополучатели. Неплатежоспособността
е ключова характеристика на кредитния риск и изразява в най-висока степен
неговото проявление. Според една от водещите рейтингови агенции Moody’s тя
се дефинира не само като пълно непогасяване на даден кредит, а и като
частично погасяване на главницата и дължимата лихва по него.
5
Рискът от
неплатежоспособност се изразява в това, длъжникът да не е в състояние да
изплати сумата по дадена облигация или заем или да покрие само част от него.
6
За да оцени кредитния риск, който поема, всяка банка може да използва
два основни подхода – стандартизиран (The Standardized Approach) и
вътрешнорейтингов (The Internal Ratings–Based Approach).
7
Според първия
5
Falkenstein, E., A. Boral and L. Carty. RiskCalc
TM
For Private Companies: Moody’s Default Model. New
York, 2000, p. 63.
6
Anson, M., Fr. Fabozzi, M. Choudhry, R. Chen. Credit Derivatives: Instruments, Applications and Pricing.
Hoboken, N.J.: Wiley, 2004, p. 5.
7
За подробности вж.: International Convergence of Capital Measurement and Capital Standards. Basel
Committee on Banking Supervision, Bank for International Settlements, Basel, 2005, pp. 15-115.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 апр 2021 в 18:24 потребител на 20 години
07 дек 2019 в 12:55 ученичка на 24 години от Дупница - СОУ "Св. Паисий Хилендарски", випуск 2016
05 дек 2019 в 09:02 студентка на 25 години от Велико Търново - ВУАРР,ЦДО, специалност - Икономика на туризма, випуск 2019
 
Домашни по темата на материала
Въведение в банковото дело
добавена от kafevi 08.06.2014
0
17
банков анализ на две банки
добавена от vilzia 11.09.2018
1
13
 
Онлайн тестове по Банково дело
Тест по търговско банкерство
изходен тест по Банково дело за Студенти от 5 курс
Тест по търговско банкерство за магистри. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
15
5
1
4 мин
31.10.2013
Банково дело
изпитен тест по Банково дело за Студенти от 2 курс
Тест по банково дело, подходящ за изпит, специалност финанси. Всички въпроси са само с един верен отговор.
(За отличници)
41
4
1
5 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по банково дело

Оценяване на кредитния риск на търговските банки

Материал № 642026, от 16 мар 2011
Свален: 217 пъти
Прегледан: 310 пъти
Предмет: Банково дело
Тип: Анализ
Брой страници: 16
Брой думи: 5,255
Брой символи: 31,711

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Оценяване на кредитния риск на търговските банки"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала