Големина на текста:
Мотивацията (Motivation) е движещата сила, която стои зад всички действия на
индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на
пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите
резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа
ценност. В психологията, мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и
постоянство в поведението, желание и готовност да направиш нещо. Мотивацията е
временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от
характера на човека или емоционални състояния.Мотивацията може да се определи по
много начини в зависимост от това кого попитате. Ако спрете човек на улицата, можете
да чуете че „това е, което ни води, мотивацията ни кара да вършим нещата които
вършим”. Ако се спрем на формалното определение, мотивацията се отнася до
инициацията, посоката, интензивността и продължителността на поведението.
Мотивацията е временно и динамично състояние, което не може да се обърка с
личността или емоциите. Мотивацията е желанието и готовността да се извърши нещо.
Най-общо, мотивацията се определя като вътрешен процес, който активира,
насочва и поддържа поведението на даден индивид в течение на времето. Мотивацията
включва целева насоченост на поведението, тя е условие на индивида, а не на околната
среда. Важен аспект на мотивацията е получаването на пряка и интензивна връзка
между целенасочените действия и крайните резултати. Постигнатите резултати имат
субективно значение и психологическа ценност за човека - в противен случай те губят
силата си на активни мотиватори. Мотивацията за учене се отнася до вътрешните
състояния, които осигуряват мотивационна енергия по посока на реализирането на
конкретно поведение и постигането на предварително поставени цели в процеса на
обучение. Мотивацията за учене се дефинира в термините на цели, които насочват или
подтикват учащите се към постигането им чрез идентифицирането на мотивационната
сила на предхождащите събития или чрез детерминирането на мотивационните
значения на фактическите или когнитивно представените резултати. Изключително
важен аспект на мотивацията за учене е получаването на пряка и адекватна обратна
връзка в процеса на обучение между целенасочените действия, качеството и
особеностите на получаваните резултати. По този начин се постигат резултати, които
имат психологическа значимост и действат като активни мотиватори по посока на
извършването на учебната дейност с още по-голямо упорство и настойчивост.
Правилното и целесъобразно организиране на процеса на учене благоприятства за
изграждането на положителна мотивация за учене, за развитието на познавателни
интереси, които веднъж формирани, се превръщат в действени вътрешни фактори за
подобряване на качеството и ефективността на учебната дейност.
Мотивацията за учене може да се разглежда едновременно и като генерална
черта на личността, и като състояние, обусловено от ситуацията. Тя включва различни
мотиви за учене. Те са преди всичко осъзнати вътрешни подбуди, по силата на които се
полагат усилия за усвояване на знания, за формиране на умения и за качествено
изпълнение на учебната дейност. Мотивите за учене се детерминират чрез насочеността
към знанията в качеството им на непосредствени вътрешни подбудители към активност
и чрез равнището на личната удовлетвореност от участието в познавателната дейност.
Те отразяват общото положително емоционално отношение към процеса на учене и
обуславят стремежа към проникване в същността на изучаваните явления на фона на
своевременното преодоляване на трудностите и напрежението чрез стремежа за
непрекъснато личностно самоусъвършенстване. Повишаването на равнището на
мотивацията за учене влияе позитивно върху личната удовлетвореност от
постиженията, обуславя ниското равнище на тревожност и отразява постоянните
усилия за своевременно преодоляване на страха от провал в процеса на обучението.
Мотивацията за учене стимулира качеството и интензивността на когнитивната дейност
по посока на постигането на предварително формулираните цели, усвояване на нови
знания и умения, използването на адекватни стратегии за постигане на високи
академични резултати в процеса на обучение.
Мотивацията е съвкупност от вътрешни и външни движещи сили. Те са
източник на дейността, задават границите и формите на тази дейност, придават й
направление, ориентирано към достигане на определени цели. Тя се разбира като
съвкупност от подбуждащи сили, които са източник за осъществяване на определени
дейности. Тези сили са позиционирани вътре и извън човека и го заставят съзнателно
или не да извършва определени постъпки. При тази връзка между отделните сили,
действията на хората са продиктувани от сложна система на взаимодействие, в резултат
на което отделните хора могат да реагират съвършено различно на еднакви
въздействия, от страна на еднакви сили.
Влиянието на мотивацията върху поведението на хората зависи от множество
фактори и може да се изменя под въздействието на обратната връзка от дейността. За да
бъде всестранно разкрито понятието мотивация е необходимо да се открият трите
основни аспекта на явлението: дейността на човека се намира в зависимост от
мотивационното въздействие; съотношението между вътрешни и външни сили;
мотивацията е съотносима с резултатите от дейността на човека.
Потребностите възникват и са ситуирани в човека сходни са за различните хора,
но същевременно имат определено индивидуални проявления у всеки. И накрая, те са
това, от което човек се стреми да се освободи, тоест докато съществува, потребността
изисква удовлетворяване. Различните хора могат да се опитват да „отстранят”
потребността, да я удовлетворят, да се поддадат или да не реагират на нея.
Потребностите могат да възникнат както съзнателно, така и несъзнателно. При това не
всички потребности се осъзнават и се удовлетворяват съзнателно. Ако потребността
бива удовлетворена, това не предполага, че тя е удовлетворена веднъж за винаги.
Болшинството от потребности периодично се възобновяват, при това те могат да
изменят формата на своето конкретно проявление, а също и степента на настойчивост и
влияние върху човека.
Много от потребностите се придобиват. Различни обекти или опит стават
детерминанти в развитието на потребността от учене, тъй като учениците ще бъдат
мотивирани да постигнат този обект или да придобият този опит. Те ще се научат да
имат потребност от това. Когато ученикът придобие някакво знание, за да направи
нещо, което е важно за него, или за да задоволи известна потребност, той ще се научи
да търси това знание, без то да се изисква задължително от него.
Теорията за вътрешната и външната мотивация обособява два вида мотиви,
които детерминират поведението: вътрешни и външни. Ако ученикът, който изпълнява
някаква задача, вярва, че изпълнението е само по себе си приятно и интересно, той е
вътрешно мотивиран, ако изпълнението на задачата е свързано с някакво постижение,
награда или избягване на наказание, това изпълнение е външно мотивирано.
Ако ученикът е подложен на силно влияние от външна мотивация (голяма
награда или страх от наказание), той вероятно няма да открие вътрешни мотиви за
изпълнението на задачите. Външните награди изместват вътрешните интереси, тъй като
всеки, който извършва нещо, трябва да бъде щастлив. Различната мотивация поражда и
различни чувства: „Аз ще го направя, за да не получа слаба оценка” предполага
чувство, което е по-различно от това, свързано със ситуацията „Аз ще го направя
защото искам да го направя”. Ако външната мотивация е силна, би могло да се очаква,
че ученикът веднага ще преустанови изпълнението на задачата, след като нейното
въздействие се прекрати. Изследванията на Едуард Диси потвърждават тази идея. На
учениците се възлагат различни задачи (подреждане на пъзели) при различи условия:
със заплащане в експерименталната група и без заплащане в другата. Както се и
предполага, Едуард Диси открива, че в експерименталната група времето, избрано
свободно за решаване на задачи, е значително по малко.
Когато едни ученици са заставени да участват в изпълняването на различни
задачи, те показват много по-ниска вътрешни мотивация в сравнение, когато не са
поставени в такава ситуация и не се изисква обещание за участие. Тези деца, които
очакват награда, прекарват в изпълняване на задачата много по-малко време в
сравнение с другите. Причината за това понижаване на активността е, че техният
интерес е насочен към обещаната награда а не към радостта, преживяна от решаването
на задачата.
Промяната на съдържанието на наградата не променя това отношение
намаляването на вътрешната мотивация. Формата на представяне на наградата също не
влияе върху това отношение. Оказва се че вътрешната мотивация е много по ниска при
изпълнението, в което се очаква обещаната награда. Мисълта за наградата е причина за
намаляването на вътрешната мотивация.
Когато ученикът антпицира наградата за изпълнението на задачите и преодолее
фрустрирането на преживяванията, свързани с нея, това води до намаляване на
вътрешната му мотивация. Мисълта за наградата обаче може да редуцира вътрешната
мотивация само в условията, когато тя е зависима от изпълнението. Когато наградата е
свързана само с очакването, тя не влияе върху вътрешната мотивация.
Отразявайки факта, че понятието за вътрешната мотивация е въведено за
обяснение на поведенията, които немогат да се обяснят в термините на драйвове и
подкрепления, най-често използваната дефиниция на вътрешно мотивираното
поведение постулира, че това е поведение, появяващо се в отсъствието на всякаква
видима външна награда. Едуард Диси определя вътрешната мотивация в термините на
вродени потребности да бъдеш компетентен и самоопределящ се по отношение на
собствената си среда. Тези потребности лежат в основата на широко разнообразие от
поведения, включително изследването, играта, ученето и мотивират хората да търсят и
да се опитват да овладяват течаща последователност от предизвикателства, които са
оптимални или подходящи за техните възможности. Докато драйвовите теории
приемат, че хората предпочитат бездействие и минимална стимулация, теорията за
вътрешната мотивация приема, че те желаят оптимална стимулация, както и покой.
Много съвременни изследвания се занимават с условията, които или
подпомагат, или намаляват вътрешната мотивация.
Едуард Диси и Ричард Райън обобщават различните експерименти и ги
организират в теоретична рамка. Според тях всяко събитие от средата има два
функционални аспекта – контролиращ (чиято функция е да предизвиква конкретен
поведенчески резултат) и информационен (чиято функция е да информира хората за
такива неща като например тяхната ефективност в някаква дейност). Ако
контролиращият аспект е толкова виден, че да принуждава хората в посока на някакви
конкретни резултати, вътрешната мотивация ще е подкопана, докато, ако включва
обратното на контрола, а именно избора, вътрешната мотивация ще е подпомогната. От
друга страна, ако информационният аспект е видим, а контролът – потиснат, първото
ще увеличава вътрешната мотивация, ако означава компетентност и ще я намалява, ако
означава некомпетентност. Това означава, разбира се, че влиянието на външните
събития зависи от начина, по който те са възприемани и интерпретирани от
реципиента. Един пример: макар паричните награди обикновено да намаляват
вътрешната мотивация, те могат да я поддържат или да я засилват, ако са
информационни, тоест ако предават компетентност в контекста на избора.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Мотивацията - фактор за по-успешно учене и дейност

Мотивацията е важен фактор както в ежедневието, така и в научната дейност. Изследванията обаче за влиянието на мотивацията върху ученето са многобройни и интересът в тази област не стихва...
Изпратен от:
evita
на 2011-03-15
Добавен в:
Реферати
по Психология
Статистика:
61 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Психология
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
43
1
2 мин
15.03.2015
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
620
5
16.07.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Мотивацията - фактор за по-успешно учене и дейност

Материал № 641634, от 15 мар 2011
Свален: 61 пъти
Прегледан: 75 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 1,829
Брой символи: 11,801

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Мотивацията - фактор за по-успешно учене и дейност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,930 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения