Големина на текста:
Христо Божинов
Депопулацията – дефениция и същност.
Един от най-големите проблеми на България в демографското й развитие е депопулацията. Регионален
по своя характер проблем, депопулацията бързо се превръща в проблем от национално значение, като
засилва неблагоприятното демографско, социално-икономическо и териториално развитие.
Депопулационният процес започва да се наблюдава още от 50-те години на миналия век, но особено
динамично той се развива след 90-те години, когато следствие на някои неблагоприятни социално-
икономически фактори, се засилва емиграцията. Последиците от този процес засягат развитието на
цялата страна, а от скоро и косвено цялата Европейска общност, затова нуждата от решаване на този
проблем е още по-осезаема. В Европейския съюз се води политика на балансирано регионално развитие ,
на принципа ‘’Европа на регионите’’. Депопилацията постепенно се превръща и в голям социален
проблем, с негативни последици.
Терминът депопулация в превод на български език буквално означава ‘’обезлюдяване’’ или намаление
на населението. В речника на Р.Пресе (2006) са поместини два термина, които описват процеса на
депопулация:
Обезлюдяване (фр.depeuplement) : Намаление на населението на дадена територия, причинено главно
от емиграцията. Този термин се отнася славно до феномена на дезертификация, който засяга
територията, поради което се различава от депопулацията. По тази причина говорим за обезлюдяване
(а не за депопулация) на селските райони.
Депопулация (фр. depopulation) : Намаление на населението на дадена територия, причинено главно от
превес на умиранията над ражданията. Терминът се отнася славно до недостатъците на процеса на
възпроизводство на населението. В миналото най-големи депопулации са се причинявали от войните,
глада и най-вече епидемиите. В съвременния период, с изключение на периодите на войни, депопулация
се наблюдава там, където има силно намаление на раждаемостта (във Франция през периода 1935-
1934 г., отскоро ( от края на 70-те год. на 20век) в Западна Германия, Австрия, Белгия и др. ). В най-
новата демографска история на Европа – след 90-те год. на 20 век – най-голяма депопулация имат
бившите социалистически страни.
В зависимост от факторите, които я причиняват и териториалното ниво, за което се разглежда, понятието
депопулация се използва в демографската, социално-икономическата, географската литература в три
различни смисъла (Д.Бошикьов, 2006) : тясно демографски, регионален и национален. Демографският
смисъл приема намалението на населението само като резултат от естествен прираст, който се дължи на
негативни промени в естественото възпроизводство и влошената възрастова структура. Когато се
разглежда в национален смисъл, към горните два фактора се добавя и отрицателното
външномиграционно салдо. В регионален смисъл се добавя и вътрешната миграция, като фактор, но
трябва да се има предвид, че както факторите, така и протичането на процеса на депопулация имат
специфични особености за отделните региони. Затова и регионалният аспект на депопулацията е по-
труден за проучване. .
Друга причина, която се изтъква като пречка за проучването на депопулацията на регионално ниво, е
‘’обективната трдност в статистическата практика по събиране на информация за външната и вътрешната
миграция, което налага приемането като фактор само на естественото възпроизводство и разглеждането
на депопулацията главно на национално ниво’’ (Д.Бошикьов, 2006).
Депопулацията е в пряка зависимост от социално-икономическата среда (обществена и стопанска
инфраструктура и дейности) и от природно-географските условия, в които протича.
Изследване на депопулацията в регионален смисъл се прави от научната специалност география на
населението и селищата. Тя изучава териториалните особености на развитието на населението и
отделните населени места в различни социално-икономически и природни условия. Също така, изследва
и въздействието на комплекса от местни условия върху възпроизводството и състава на населението, и
едновременно с това изследва отражението на демографските процеси върху социално-икономическото
състояние на региона.
Според Г.Гешев (1990), депопулацията като процес е резултат от ‘’дълготрайно неблагоприятно
демографско развитие’’. А, пак според него, депопулацията като състояние има ‘’многостранно
съдържание на неблагоприятна демографска ситуация’’, а като пространствено явление оказва
постепенно неблагоприятно влияние върху социално-икономическото състояние на територията.
За процес на депопулация се говори, когато има наличие на постоянно намаление на населението в
няколко преброявание ( мин. Период от 15-20 г.) за една и съща територия (без териториални
изменения). От друга страна, за фиксиране на състояние на депопулация е достатъчно регистрирането на
отрицателен прираст на населението в едно преброяване. Ако регистрирането става по данни от текущата
статистика за няколко поредни години, все още не би трябвало да се говори за депопулация, а по-скоро
за временна демографска криза, поради засилена миграция (Д. Бошикцое, 2006).
Както вече стана ясно депопулацията в своята същност е един много сложен и многоаспектен процес.
Затоа, при разглеждане само демографската страна на процеса не се получава обективна картина за
нейната същност. В основата си той е демографски, но имайки предвид, че протича сред населението в
определа територия, от една страна, той е тясно свързан с нейните специфични природни, исторически и
социално-икономически условия, а от друга страна се наблюдавт географски закономерности във
влиянието на факторите и в протичането на процеса на депопулация в страната. ‘’Поради това
депопулацията има освен безпорно демографска страна още и социално-икономическа и териториална
страна, които трябва да се разглеждат заедно, взаимосвързано и комплексно като единен процес’’
(Д.Бошикьов, 2006). Трябва да се отбележи, че депопулацията в последствие се превръща в причина за
упадъка на социлано-икономическата среда на дадена територия.
Тъй като настоящата работа има предимно реферираща функция, аз ще се опитам да представя
досегашните изследвания върху процеса на депопулация, като се опитавам да представя този феномен
първо в национален смисъл и след това слизам на по-ниско териториално ниво, и дори на ниво общини,
като използвам вече наличните в областта на някои български специалисти в областта.Тук искам да
отбележа, че административно-териториалното разпределени по райони на планиране е такова, каквото е
използвано при преброяването от 2001 г. . След 2006 г. има ново разпределение.
Причини и фактори за депопулацията в България
Явлението депопулация може да се разглежда и като състояние, и като процес. Когато депопулацията се
разглежда като състояние, вниманието се концентрира върху нарушената възрастова структура,
евентуално върху съотношението между половете, етническите групи, професионалните и
образователните групи, жизненото равнище и др. Както отбелязва Г. Гешев (1990), като състояние
депопулацията има ‘’многостранно съдържание на неблагоприятна демографска ситуация’’.
Депопулацията може да се разглежда както като следствие на определени социално-икономически
условия, така и като причина за много явления в социално-икономическата сфера.
Обратната страна процеса на депопулация - концентрацията на население в големите градове, на фона
на относително запазващо се много ниско равнище на възпроизводство на населението, според Гешев,
създава още по-сериозни предпоставки за изостряне на демографската криза.
Съдържанието на депопулацията в България Г. Гешев(1990) определя като : ‘’непрекъснато съкращаване
броя на населението, значително по-малка гъстота на населението спрямо други територии с подобни
почвено-климатични условия и релеф; обезлюдяване на селата; регресивна възрастова структура;
постоянен отрицателен естествен и механичен прираст; съкращаване и застаряване на трудоспособното
население; ниско образователно и квалификационно равнище на икономически активното население;
ограничени възможности и ниска степен на социална реализация; функционална изолираност и
ограниченост на поселищните отношения’’.
Според редица изследователи, феноменът на депопулация в България започва да се наблюдава през
втората половина на 20 век. Тогава започват трайни тенденции към намаляване на населението в някои
региони на страната, а повсеместно депопулацията се наблюдава след промените от 1990 г. Затова, ако се
вземат под внимание регионалните аспекти на депопулацията, то неправилно този процес се
отъждествява с масовите емигрантски вълни в началото на 90-те год.
Преди Втората световна война, както изтъква М. Сугарева (2008), в България не се наблюдава процес на
депопулация, даже напротив. В периода след Освобождението броят на населението в България
постепенно е нараствал. Въпреки някои неблагоприятни историко-политически причини, като
Балканската, Междусъюзническата, Първа и Втора световна война, които дават своето отражение,
прекъсвайки демографския растеж, в следвоенните периоди, то е било компенсирано, благодарение на
демографския подем. През първата половина на 20 век българското население се е увеличавало почти
двойно. Този период бива оценяван като начало на демографския преход, което означава, че се
наблюдава значително намаление на смъртността и на раждаемостта, защото семействата започват да
упражняват съзнателен контрол върху броя на децата си, като го ограничават (М.Сугарева, 2008).
След Втората световна война в България настъпват драстични политически и социално-икономически
преобразования, известни като ‘’социалистическа революция’’. Тези промени оказват сериозно влияние
върху процеса на депопулация, като на места започват да се наблюдават трайни признаци за редуциране
на населението. Като основни промени, които може да бъдат посочени, и които оказват сериозно влияние
върху този процес са колективизацията на земята, ускорен процес на урбанизация и индустриализация,
осъществява се преход от селски към градски начин на живот, организацията на икономиката се
централизира и т.н. Директната намеса на държавата и управляващата политическа класа във всички
аспекти на културния, стопанския и лични живот дават отражение върху механизмите на функциониране
на семейството. В резултат от всичко това, младото и трудоспособно население се изселва от селата в
посока големите градове, подтикнати от по-големите възможности за образование, икономически и
социален просперитет, които те предлагат. Всички тези фактори водят до липса в дадено населено място
или регион на достатъчно работни места или тяхната непривлекателност. Още през 1956 г. се наблюдава
птрицателен прираст на селското население в цялата страна : - 4,5‰. Това са, най-общо казано,
социлано-икономическите и политико-историческите фактори, които обуславят процеса на депопулация
в периода от 50-те до края на 80-те години.
Според Г.Гешев (1990), колективизацията на земеделието не е най-важният фактор или причина за
първоначалния тласък към обезлюдяване на селата. Според него, важна роля има ‘’неправилната аграрна
политика’’, която се е водила през 50-те години на миналия век. Той визира главно проблема за ‘’цените
и заплащането на труда’’, което според него е предизвикало напускането на младите работници и
специалисти от земеделския бранш, а съответно и от селата : ‘’Тогава цялата национална и регионална
политика в била подчинена на индустриализацията, а селското стопанство почти е заемало позицията на
остатъчно салдо на стопанството’’ (Г.Гешев, 1990). Авторът отбелязва още, че ‘’прилаганият при
социализма унифициран подход и отраслов принцип на централизирано планиране не се е съобразявал с
териториалните условия и фактори , което е предопределило настъпването на демографските
диспропорции’’.
Развитието на промишлеността също оказва влияние върху процеса на депопулация. Пак според д-р
Гешев, аграрно-промишленият комплекс, който се изгражда е сериозна причина, дала тласък на процеса
на депопулация на селата. Той се спира и на социално-културните проявления на т.нар от него
‘’гигантомания’’. Той пише следното : ‘’Увлечени от тази икономическа териториална гигантомания за
централизация, просветните органи също са решили на извършат концентрация на мрежата от основни
училища. За кратко време в ограничен брой центрове са се натрупали икономически и социални
функции, които на практика са ‘’изпразнили’’ то съдържание почти 80% от селата’’ (Г.Гешев, 1990).
Това, че авторът споменава и социално-културните фактори и особено образованието, като причина за
процеса на депопулация още веднъж показва, че този процес е един многофакторен и сложен по своята
същност. Оттук можем да заключим, че в наши дни особено влияние върху него оказва не само високата
емиграция, ниската раждаемост и високата смъртност, но и всяко едно преустановяване на културни
дейности, като хорове, местни театри и т.н. Нещо повече, тези социално-културни фактори, оказват
непосредствено влияние и върху демографските такива.
Изострената икономическа криза и правото на свободно движение на хората, според Димитър Бошикьов
са основните социално-икономически и политически фактори, които стимулират процеса на депопулация
след 90-те години на миналия век. На регионално ниво, този процес е допълнително стимулиран от
новите условия на пазарно стопанство. То води до засилване на териториалните диспропорции,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Депопулация

Един от най-големите проблеми на България в демографското й развитие е депопулацията. Регионален по своя характер проблем, депопулацията бързо се превръща в проблем от национално значение, като засилва неблагоприятното демографско...
Изпратен от:
botev_girl
на 2011-03-14
Добавен в:
Реферати
по Геополитика
Статистика:
52 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Населението на света

30 мар 2007
·
380
·
10
·
1,054
·
1
·

В най-бедните страни на света населението нараства главоломно. Колкото повече са гърлата за хранене, толкова по-бързо намаляват националните ресурси, което води до недохранване, болести и опустошаване на околната среда.
 

Реферат по регионална политика и регионално развитие

03 апр 2007
·
1,393
·
9
·
1,257
·
319
·
1

Една от формите за провеждане на държавно регулиране на стопанството е регионалната политика ,която представлява ъъспецифична сфера на дейност по управление...
 

Райониране в Европейския съюз-основни моменти

16 окт 2007
·
218
·
7
·
865
·
31

През последните години нарастна значително авторитета и значението на европеиските региони. Постепенно се игнорират политическите разделителни линии и границите.
 
Онлайн тестове по Геополитика
Тест по геополитика и сигурност за 4-ти курс
професионален тест по Геополитика за Студенти от 4 курс
Тест по геополитика и сигурност за студенти 4-ти курс. Съдържа 17 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
17
21
1
4 мин
22.07.2013
» виж всички онлайн тестове по геополитика

Депопулация

Материал № 640541, от 14 мар 2011
Свален: 52 пъти
Прегледан: 72 пъти
Предмет: Геополитика
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 3,339
Брой символи: 21,790

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Депопулация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения