НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Р Е Ф Е Р А Т
ТЕМА:
Замърсяване на почвата с тежки метали
по курс XXXXX
Почвознание
ИЗГОТВИЛ: ПРЕПОДАВАТЕЛ:
Xxxxx Xxxx XXxx Xxxxxx Xxxxx
фак.№ xxxx Xxxx Xxxxx.
София
2007
Живеем във време на изключителен напредък в областта на науката и
техниката. Благодарение на натрупаните знания и творчеството си човекът
е достигнал небивало могъщество. Но това могъщество се гради единствено
на съвременните му постижения, без които човекът е безпомощен.
1
Динамичното настъпление на агрохимията вече създава големи социални
проблеми. Масовото използуване на химични препарати увеличава
продуктивността на селскостопанския труд, но създава редица екологични
и хуманитарни проблеми. Нараствщата употреба на химични препарати
силно нарушава екологичния баланс.
Но развитието на цивилизацията, насочено към повишаване на
жизненото равнище, води до неизбежното увеличаване на количеството
вредни за здравето фактори на околната среда. Отпадъците от
промишленото производство, използването на различни вещества в бита и
селското стопанство, интензивното замърсяване на атмосферата, водната
среда и почвата се отразяват отрицателно върху здравето на хората.
При разсейването на елементите в резултат на човешката дейност,
води до преразпределение на съществуващите в почвата елементи. В
резултат на човешката дейност тежките метали непрекъснато постъпват в
биосферата и се отлагат и акумулират в почвата и седиментите.
Известно е, че по пътя на хранителната верига тежките метали и
другите химични елементи чрез почвата, водата, въздуха и растенията
попадат в организма на животните и съответно в храната от животински
произход – мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, птици, яйца,
както и в храните от растителен произход.
Почвите са важни компоненти на биологичната среда, която като
цяло може да бъде характеризирана като огромна, сложна и постоянно
изменяща се част от биосферата. Почвата се състои от минерали, органични
и органично-минерални съединения на голям брой химични елементи,
които съставляват повече от 99% от почвеното вещество.
Химичните елементи имат важна роля в почвообразуването, в
развитието на съставните части на почвата и при протичането на
елементарните почвени процеси. Освен това почвените метали,
металоидите и микроелементите осигуряват пълноценен растеж, развитие и
продуктивност на растенията.
Тежките метали са естествена съставна част на земната кора и се
срещат в различна степен във всички компоненти на околната среда. В
състава на почвата преобладават: алуминий, калций, калий, натрий, желязо,
магнезий, титан (метали) и кислород, силиций, водород, въглерод, сяра,
азот и фосфор (металоиди). За разлика от състава на скалите на земната
кора (литосферата), почвата съдържа въглерод и азот, което се обяснява със
съдържанието на органично вещество в нея.
Замърсяването на почвата с тежки метали има различни източници.
По атмосферен път – чрез праха и дъжда, от биоциди, при производството и
преработването на рудите, отпадъци от металообработващата
промишленост, продукти от изгаряне на топлива, автомобилни отпадъци,
чрез моторизацията и химизацията на селското стопанство, поливане на
земеделски култури с отпадни води, използване на шлаката за тор, която е
2
доста богата на тежки метали. Натрупвайки се в дълбочина, те достигат
подпочвените води, като подвижността и разтворимостта им зависят от рН
на почвата. Подкиселяването на почвата, например чрез киселинните
дъждове може да доведе до отмиване на тежките метали в дълбоките
почвени пластове и по този начин да се замърси подпочвената вода.
Тежките метали лесно се натрупват в почвата, но трудно и бавно се
отделят от нея. Съдържанието на тежки метали в почвите се определя като
сума от фоновото ниво и допълнително постъпващите, в резултат на
антропогенната дейност количества. Фоновото съдържание на тежки
метали е нормално явление, надхвърлянето на нормалните количества ги
определя като опасни замърсителии на почвата и природната среда.
Границата, до която не засяга основните функции се нарича пределно
допустима концентрация и се означава с ПДК. Численото й изражение за
всеки тежък метал се определя от неговата природа и от свойствата на
почвата. Колкото почвата е по-кисела, толкова по-ниска е допустимата
степен на замърсяване с тежки метали. Фоновите съдържания на тежки
метали са: олово - 25 mg/kg; мед – 36 mg/kg; никел – 30 mg/kg; кадмий – 0,4
mg/kg; хром – 68 mg/kg; цинк – 77 mg/kg.
ПДК на тежки метали в почва с рН от 4 до 7 (mg/kg сухо вещество)
№ по
ред
рНПределно допустими концентрации (ПДК) mg/kg сухо
вещество
оловомедцинккад-
мий
ни-келхромжи-
вак
арсен
1.42520300.425150125
2.54040600.835170125
3.5.5506060150180125
4.6701202001.560190125
5.7 и >7 801403003 70200125
Най-голямо замърсяване с тежките метали и техните съединения е от
промишлените предприятия (директно - аерозолно и индиректно, вторично,
чрез напояване със замърсени води) приблизително 90% от общо
установените замърсени земи.
В почвата тежките метали присъстват в две фази – твърда и течна
(почвен разтвор). В твърдата фаза те се намират в обемно и фиксирано
състояние: влизат в състава на дисперсни минерални частици и хумусното
вещество. В почвения разтвор тежките метали присъстват във формата на
разтворими минерали и органични соли. Техният източник е твърдата фаза
на почвата и разлагащите се растителни отпадъци.
Мобилността на тежките метали и тяхната токсичност за растенията в
условията на замърсяване зависи от много компоненти и свойства на
почвата, обуславящи нейната буферност и защитни възможности. Киселите
3
