Конфликта на ценностите в повестта „Гераците”
Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в
българското село, широка и многообразна картина на бита и дълбоките противоречия
и произтичащите от тях нравствени процеси: отмирането на патриархалния свят и
морал ,формирането на нови човешки взаимоотношения; на изчезналата човещина и
добро в човека, на погазените нравствени закони и ценности; проблемът за облика на
човека и отношенията в обществото..
Повестта обединява съдбата на семейството с битието и индивидуалните
човешки преживявания, с общочовешката проблематика, отношението между старо и
ново, добро и зло, нравствено и безнравствено.На изпитание е поставен цялостния
духовен и обществен живот на човека и неговите общности с техните ценностни
системи.Ценностите нa родовия свят са свързани със семейството и съхранението на
живота във брак и родово имущество.Много е важен родът, неговото оцеляване и
доброто му име.
Дядо Йордан здраво държи “юздите на семейната колесница”, хвали синовете
си, когато вършат добра работа, но ги хока и мъмри, гълчи и съветва, когато сбъркат.
Всичко върши някак строго и авторитетната му дума е закон за семейството. В рода
обаче има дълбоко скрити пукнатини, които зейват при промяната след смъртта на
баба Марга. Мъката на Дядо Йордан, е че синовете му са забравили дълга си към рода
и никой не мисли за здравината и доброто му име, а единствената мисъл е мисълта за
себе си.
Разпада се домът, разпада се цял един свят с неговата подреденост, ценностна
система. Елин Пелин поставя акцента върху психологическите детайли. Поводите за
“караници” между жените на Петър и Божан са незначителни, но ожесточението между
двете се засилва. Поведението им е средство да се изрази промяната в семейните
отношения. Най-тежко е на Елка, съпругата на най-малкия дядо Йорданов син – Павел.
Докато баба Марга е жива тя я “покровителствуваше”, но след смъртта на старата
стопанка насъбраното от Петровица и Божаница озлобление и неприязън се излива
върху беззащитната жена. Завистта и егоизмът доминират в поведението на двете
снахи на стария Герак. Ненавистта им се прехвърля и върху малкия Захаринчо, сина
на Павел и Елка. В поведението на стария Герак, когато остава сам, ключова дума е
мисленето. Занимава го временното, случайното, а то се превръща в трайно,
невъзвратимо. Дядо Йордан е научен, че доброто е “господар на човешкото сърце”, а
сам става свидетел на това, как то бяга от хората. Тревога нахлува в сърцето на
стареца: “Той знаеше, че доброто и злото се излюпват в човека, както пиленцата се
излюпват из яйцето, но той не знаеше защо именно злото трябваше да се излюпва в
душите на неговите деца.” Това, което става в дома на дядо Йордан, се случва
навсякъде. В него се състои и мъчителната драма на българското селячество.
Обобщението, което писателят изрича чрез стария Герак прозвучава с изключителна
сила: “Така е тръгнало и така ще върви, …няма да стане по-добре. Любовта бяга от
човешките сърца. Хората не са вече братя.Прерязват се много човешки връзки. Дядо
Йордан напразно се опитва да осмисли причините за раздорите в семейството.
Неговото патриархално възпитание не му позволява да осъзнае “новото”, което все
повече и повече се налага. Ставащото не може да се вмести в натрупания му житейски
опит. Сред разбитата вече идилия в изтерзаната душа на дядо Йордан и снаха му Елка
се прокрадва плаха надежда, че с връщането на Павел ще се възстанови и топлата
домашна обстановка.
Най-малкият син на Герака е дълбоко и непоправимо отчужден от своя дом. Той
се откъсва от селското битие и разрушава връзките със света, в които е израснал, с
най-близките си, със семейството си, като става причина за страданието на Елка.
Павел е покварен от живота, който води в града. Заедно с отдалечаването му от
корена, за него е престанала да бъде ценност и висшата човешка добродетел – труда.
Повестта “Гераците” е изображение на сблъсъка между два свята. Преломните епохи
винаги раждат и издигат вечни проблеми. Онова, което битува като общочовешка идея
в Елин-Пелиновата творба е изгубването на връзката с труда, със земята, с корена.
Вечен е и проблемът за отчуждението – резултат от смяната на една ценностна
система с друга.
254
36
