Големина на текста:
"ИЛИАДА"
Богдан Богданов
Според древните "Илиада" е младенческото дело на Омир. Понеже нейният свят
действително изглежда по-архаичен, тази теза се възприема и от някои съвременни учени.
Както показва името, широката тема на "Илиада" е съдбата на град Илион. Но епопеята не
предава всички събития на десетгодишната война при Троя, а само това, което се случва в
петдесет и един ден в последната десета година (според други изчисления дните са
петдесет или четиридесет и девет).
Този факт има навярно художествено основание. Още Аристотел забелязва в двадесет и
трета глава на "Поетиката":"... и тук Омир в сравнение с други поети би изглеждал
божествен, тъй като дори войната, която има начало и край, не се заел да изобрази изцяло.
В противен случай фабулата щеше да бъде много голяма и необозрима... Омир обаче е
взел една част от събитията и си служи с много техни епизоди..."[1]
Според Аристотел първата заслуга на поета е, че описвайки Троянската война, той
стеснява с избор на някакъв момент нейните граници; втората заслуга - че Омировият
разказ за подвизите на много герои, за делата на народната маса, в "Илиада" е подчинен на
единно действие. След тия две забележки очакваме извод в какво точно се изразява
тематичната единност на произведението. За съжаление, Аристотел не довършва
наблюдението си върху художествената структура на "Илиада" и въпросът, който у него
остава открит, продължава да се дискутира и до днес. Изясняването му е свързано с не
малка трудност. Тъй като не познаваме литературни текстове преди Омир, можем да
работим единствено с догадки за това какъв изходен материал от художествени
произведения и вече готови теми е използвал поетът, за да достигне до своята оригинална
сюжетна концепция.
МИТЪТ ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА - ШИРОКАТА ТЕМА НА "ИЛИАДА"
Оригиналността на Омировата сюжетна разработка се проявява най-напред в това, че
поетът пропуска прекалено известните моменти от Троянското сказание. Причината за
войната, например, историята със златната ябълка и обстоятелствата на открадването на
Елена липсват в "Илиада".
На второ място оригиналността на Омировата трактовка се проявява в по-свободното
използване на старинните митологически мотиви, в по-реалното тълкуване на наследения
от традицията митологически сюжет. Впрочем с Троянския мит Омир върши в "Илиада"
това, което става в този мит преди Омир с по-древните митологически мотиви. Те се
очовечават, превръщат се от митически истории в художествени сюжети. В този смисъл
Омир върви в посоката на традицията.
В гнева на Хера и Атина, например, задето Парис не отсъжда на тях златната ябълка,
откриваме старинния мотив за отвъргнатата обич на божеството в т.нар. календарен мит,
за което то отмъщава, като убива своя любимец. Тъй и Парис бива убит в един от
митовете, разработен в циклическа поема. Само че у Омир, а може би още преди него,
култовият смисъл на мотива престава да се помни. Останал без този смисъл, мотивът
започва да се възприема чисто сюжетно и се подчинява на нова смислова концепция.
Друг старинен мотив се преплита в Троянското сказание чрез образа на Елена. Макар и
очовечена, у Омир все още се помни божественият и произход. Неин баща е Зевс и не е
обикновена измислица това, че се родила от яйце. Също като финикийската Афродита-
Астарта, родена от яйце, паднало от луната, и карийско-лелегската Артемида,
изобразявана като блатна патица, Елена е първоначално богиня-птица, божество на
вегетацията [2] и пролетното тайнство, явило се някъде в Мала Азия и по-късно поселено
в Спарта. Отначало тя има функциите на Афродита, а когато двете божества се срещат в
полето на едно вярване, Елена отстъпва и става човешки заместител на богинята. Оттам тя
се сдобива с изключителната си красота. Източният й произход бива забравен. Остават
само приказките, че посещавала чужди земи. Те са достигнали и до Омир, който казва, че
двамата с Парис ходили във Финикия. Откриваме следите й също в Египет.
Открадването на Елена не е създадено от фантазията на аед преди Омир. Да се краде
бъдещата съпруга е първобитен обичай. Но не само тази практика лежи в основата на
мотива. В дълбока древност вярват, че плодородието е свързано с магическите ритуали.
Затова племето зорко пази изображението на своята вегетална богиня. Случвало се друго
племе да открадне това изображение, за да привлече по този начин урожая от чуждата
земя в своята. Сюжетният мотив за отвеждането на Елена от Спарта възниква от
историята за ритуалната кражба на вегеталната богиня и за войната, която води племето с
похитителите, за да си я върне. Митът за открадването и връщането на съпругата е
известен още от критско време. Разпространен е в други епоси. В угаритския епос,
например, се разказва за Керет, който обсажда град Удум, за да си върне съпругата от
похитителя цар Пебел. Това дава основание на един учен[3] да смята, че в "Илиада"
мотивът е зает именно от епоса за Керет
Но всичко това е само остатък, сюжетен мотив без митологически съдържание. Поетът и
аудиторията му не усещат старинната смислова основа. И точно това налага събитията да
се преосмислят у аедите, то е причина и Омир да твори нова смислова версия, а ведно с
това и нов сюжет.
Една от особеностите на този нов сюжет е, че в широката тема, в мита за Троянската
война, в "Илиада" се усеща една още по-широка тема- темата за войната изобщо. Не може
да бъде сигурно, че това скрито разширение се дължи пряко на Омир. Тенденция на мита
за Троянската война още преди Омир е навярно това да се включват сказания за
действителни военни действия, които да предават по-реален характер на митологическото
предание.
Възможно е поредицата единоборства, щурмуването на вала да са ставали някъде в
Пелопонес, а по-късно някой аед да ги е пренесъл върху сказанието за Троя. Не са ли
етикети на древна песенна техника въоръжаването за бой, летежът на копие, грубо
отсечената глава? С Троянската война се изразява като че ли темата за войната изобщо. По
време на битките в "Илиада" се чуват откровени гласове за причините на войната.
Ахейците воюват за Елена, за опетнената чест, но се надяват и на плячка. Войната е
разбойническо дело и разбойниците, укрити в ахейските герои, понякога спорят по
разбойнически.
Има една гледна точка, от която войната в "Илиада" е като че ли нещо самоцелно. Когато
следи стълкновенията в епопеята, читателят усеща един вътрешен баланс. Надмощието и
слабостта са съчетани така, щото никоя от двете страни да не достига до поражение. И
понеже Омир си служи с типически средства за израз, войните и на двете страни показват
подобна храброст, както и подобна жестокост. Балансът се поддържа с различни средства.
Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и
жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват.
Антагонизмът в лагера на боговете също регулира развоя на събитията. Разделени на
елинофили и троянофили, интересите им са така сплетени, щото винаги да се постига
равновесие.
Както във връзка с темата за войната изобщо, така и по темата за Троянската война е
трудно да се отговори на въпроса дали са съществували поеми с подобен сюжет,
послужили като образец на Омир за "Илиада". И въпреки че този въпрос остава открит,
има известно основание да се вярва,че съществувала поема за Троянската война преди
Омир, ако се вземе пред вид, че в "Илиада" има места, на които историята за Троянската
война се усеща в чист вид, незасегната от темата за Ахил.
В началото на втората песен се казва изрично, че събитията стават в десетата година на
войната. Но в средата на същата песен след ново обръщение над Музата следва в
тържествен тон каталог на воюващите при Троя ахейци, а подготовката за предстоящия
бой прилича на самото откриване на войната. В началото на трета песен, когато войските
вече се смесват, Парис предлага изходът на войната да се реши в двубой между него и
Менелай. Предложението се приема и двамата излизат един срещу друг. Не е ли било
редно този двубой да стане в началото на войната, а не чак в десетата година?
Всъщност от една гледна точка това е именно началото на войната. И други неща в трета
песен стават така, все едно че до този момент не са протекли събития. Когато Елена се
появява на градската стена сред троянските старейшини, те се удивяват на красотата й все
едно че я виждат за пръв път. Поканена да седне, тя представя на Приам ахейските
вождове, все едно че до тоя момент той не е имал случай да ги види. След двубоя на
Парис и Менелай започва битка, но няма и следа от намерението на Зевс да даде
надмощие на троянците в угода на Ахил. Бойният ден, представен във втора песен, е една
Троянска война в миниатюр. Това е основата, която действа скрито и в останалите бойни
дни. Гледано аналитически, "Илиада" има две начала - освен в първа песен тя започва и в
средата на втора песен, където се открива като че ли един епос за Троянската война в
чиста форма.
ТЕМАТА ЗА АХИЛ - ЗА НЕГОВИЯ ГНЯВ И ЗА ОТМЪЩЕНИЕТО
И все пак не е без значение, че поемата започва фактически със събитията в първа песен,
със свадата на Ахил и Агамемнон. Не само началото, но и цялата поема е организирана от
историята, чийто център е личността и съдбата на Ахил. Това дава основание да се смята,
че Омир е имал като образец при създаването на своето произведение някаква поема за
Ахил, от която е взел по-тясната сюжетна линия, за да я проицира върху темата за
Троянската война.
Ако в Тесалия наистина е съществувала древна митологическа поема за Ахил, нейният
герой навярно е бил все още божество. По-късно божественото начало се ограничава,
Омир не споменава събитията от ранния етап в развитието на мита. Древната основа се
напомня само доколкото служи на сюжета на поемата. Това става причина гибелта на
Ахил да остане извън времетраенето на "Илиада".
Предполага се, че циклическата поема "Етиопида", която се занимавала с гибелта на Ахил,
продължавала някои сюжетни мотиви от древната "Ахидеида". Понеже познаваме
съдържанието на "Етиопида", по него може да се разбере как Омир се отнасял към
предходните поеми и как заемал от тях сюжетни мотиви. Предполага се, например, че
спасяването на Нестор от Диомед в осма песен на "Илиада" има за образец подобно
спасяване в по-ранна поема, запазено в "Етиопида", където Нестор бива спасен от сина си
Антилох. В тази поема се показвала още смъртта на Антилох, който паднал убит от
Мемнон. Отмъщавайки за него, Ахил убивал Мемнон, както в "Илиада" при много
подобни обстоятелства убива Хектор. И в двете поеми убийството на друг герой е
предвестник на края на Ахил. Това не може да бъде случайно. Омир очевидно си служи в
"Илиада" с по-древни сюжетни образци.
Това, за което се спори, е дали тия образци се намирали в "Ахилеида" или в някоя още по-
древна "Етиопида".
Говори се за още една предходна поема, послужила на Омир като изходен материал - за
"Патроклия", песен за живота и подвизите на Патрокъл. Ако наистина е съществувала
отделно, тя е имала подобно развитие като "Ахилеида" - първоначално е възникнала като
митологическа поема, а по-късно е придобила героически характер, като включила в себе
си сказания за действителни исторически събития.
Когато Ахил и Патрокъл влезли в едно общо сказание, били свързани в приятелство. В
произхода си, там, дето възниква като мотив, приятелството е сюжетно средство за
свързване на две героини съдби в една обща история. Застанал до Ахил, Патрокъл става
нещо като негов двойник. Когато облича доспехите му, троянците го мислят за Ахил. Бие

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 дек 2019 в 22:22 студент на 27 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Начална училищна педагогика и чужд език, випуск 2016
28 ное 2019 в 11:58 ученичка на 14 години от Бургас - СОУ "Димчо Дебелянов", випуск 2025
25 ное 2019 в 10:01 в момента не учи
21 ное 2019 в 15:06 в момента не учи на 25 години
 
Подобни материали
 

„Оправданието на Агамемнон” – Едуард Додс


ПО ДИСЦИПЛИНАТА: „АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА” НА ТЕМА: „ОПРАВДАНИЕТО НА АГАМЕМНОН” – ЕДУАРД ДОДС...
 

Нравствената сила на Антигона

13 май 2008
·
267
·
1
·
207
·
543

В трагедията на Софокъл „Антигона” главната героиня,която носи същото име – Антигона е дъщеря на Едип, който според мита е убил баща си и се е оженил за майка си. Антигона се явява дете на едно кръвосмешение. Но въпреки това тя не загива като потомка...
 

Човекът и войнът разкрити в образите на Ахил и Хектор

17 апр 2006
·
3,572
·
3
·
444
·
526
·
15
·

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.
 

Ахил и Хектор - двете лица на героизма


Образите и на двамата герои са взети от митолотията.ахил е син на Пелей и морската ббогиня Тетида.Силата му е подарена от боговете.Съдбата му е предопределила да достигне изключителна слава,но да загине твърде млад...
 

Гневът или помирението

01 апр 2008
·
467
·
3
·
570
·
461
·
1
·
4

Това е ЛИС, написано върху произведението „Илиада” от Омир.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Старогръцка литература
Илиада
изпитен тест по Старогръцка литература за Ученици от 9 клас
Тестът е апробиран и съдържа 20 затворени въпроса, свързани с художественото съдържание на "Илиада",с нейния социокултурен контекст и с използеаните тропи и фигури на езика. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
21
40
1
2 мин
21.01.2015
Тест по Български и литература за 8-ми клас върху Старогръцка литература - Омир, Есхил
тематичен тест по Старогръцка литература за Ученици от 8 клас
Тестът съдържа 12 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Фокусът е върху изучаваните произведения на Омир и Есхил в 8-ми клас.
(Лесен)
12
12
1
1 мин
07.10.2016
» виж всички онлайн тестове по старогръцка литература

Илиада- анализ

Материал № 6393, от 23 окт 2006
Свален: 2,515 пъти
Прегледан: 2,147 пъти
Качен от:
Предмет: Старогръцка литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 20
Брой думи: 7,359
Брой символи: 58,475

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Илиада- анализ"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения