Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Страданието на народа в ранната поезия на Яворов
Пейо К Яворов е изключително явление в нашата литература, създател на непреходни духовни
ценности, творец на безсмъртни произведения — шедьоври не само на българската, но и на
световната художествена мисъл. Страстен воин за красота и правда, борец с перо и оръжие за свобода
и независимост на национално потиснати и поробени народи, неспокойна натура и метежен дух. той е
същевременно личност, вглъбена в своите духовни търсения и човешки тревоги.
Художник-новатор от голям мащаб, Яворов внася в нашата поезия дълбокия философски размисъл,
психологическата вглъбеност, самоанализа, достигащ до драматизъм, безкрайната тревога от
„свръхземни-те въпроси", безизходния кръг на страданието. От съкровищницата на българския език
той извайва поетически образи, в които въп-лъщава богатството на човешката и народната душевност
и силата на националния ни дух. Заради този негов висок принос в българската литература Пенчо
Славейков го нарича наследник на Ботев, а Гео Милев го определя като „втора еманация на расовия
гении"
Страданието е основна психологическа и идейно-духовна характеристика на цялото творчество на
Яворов, което дава основание да бъде назовавай „поет на страданието". Народ, родина, настояще,
бъдеще, любов, красота, копнеж по доброто, спомени, мечти — всички образи и мотиви в Яворовата
поезия са обгърнати от емоционалната атмосфера на страданието. Поетът изживява драматично
несъвършенствата на света, грозните страни на живота, воден от своя нравствено-естетически идеал,
което поражда трагичната тоналност на поезията му. А страданието в нея притежава две лица —
страдание на народа, на човешката общност (ранната поезия на твореца) и страдание на личността, на
Аза (зрялото му творчество).
В ранната лирика на Яворов погледът на поета е насочен към външния свят, към обществената
действителност с нейните социални и национални проблеми. Център на вниманието му са болките,
мъките, теглилата, страданието на социално и национално поробения народ. Той е главният
лирически герой, а страданието на народа — централен смислово-емоционален мотив. Това страдание
е обрисувано не обективистично, а с дълбоко вживяване и съпричастие на автора.
За Яворов народът не е тълпата, която „пъпли по стъгдите", а селянинът, който „след ралото си
ходи,/ над калната мотика, измъчен се привежда", т. е. отруденият и изтерзан селски народ. Към
него той изпитва дълбока обич и силно синовно чувство: „Такъв го аз обичам; обичам го, не
крия,/тъй както може само синът баща да люби" — „Не е за него дума." В стихотворението
„Сизиф" народът е представен чрез образа на митичния герой, обречен да понася мълчаливо и
героично страданието си без надежда за спасение. Поетът обаче трансформира този образ, давайки му
романтична трактовка и го превръща в символ на борческия дух. Лирическият говорител отправя
предупреждение към потисниците — Сизиф е надигнал камъка и може да го запрати към Олимп.
Като голям художник, демократ и хуманист, който с най-сърдечно съчувствие рисува страдалческото
битие на народа (не само българския), Яворов се изявява най-ярко в стихотворенията „На нивата",
„Градушка", „Арменци", „Заточеници" и др., които са ненадминати художествени паметници на
народното страдание.
„На нивата" е лирическа творба, която разкрива най-непосредствено социалната трагедия на селския
народ. Поетът рисува пластично един ден от живота на селянина, но този отрязък от време отразява
цялото битие на бедните труженици — под знака на непосилен труд, мизерия и социално потис-
ничество. От ранни зори до късна вечер, в пек, изнемощял и гладен селянинът върви неспирно след
своето рало — тегли нескончаемо хомота на своя живот без капчица радост и облекчение.
Стихотворението е изградено чрез монолога на лирическия герой. Богата образна система предава
различните модулации на неговото душевно състояние —- досада, безразличие, трагична самои-
рония, ненавист, негодувание, протест, чийто източник е един — безмерно и безизходно страдание,
изразено картинно чрез метафората: „В гърдите нещо така заяло,/че кръв застива в сърцето
страдно..." Поетът деестетизира във възприятието на селянина природната картина: „Настанеутро,
гори небето...", чрез пародиране (ритмично и отчасти лексикално) на Ботевата строфа „Настане
вечер..." (пеят „пилци", а не птици, цветята „миришат", а не ухаят и пр., за да покаже убийствената
сила на страдалчес-кия живот в друг, духовен план — как той унищожава естествения човешки усет
за красивото в живота. Като връх на тежестта на този живот е посещението на царския бирник в дома
на бедняците, дошъл да смъкне и последната риза от гърба им. Единствената утеха за тях остава само
механата.
Стиховете в първата редакция на стихотворението „На нивата", озаглавено „Пролетната жалба на
орача": „Когато Бог ти не дари,/ що можеш с две ръце стори?", заедно със заглавието изразяват
примирение и социален фатализъм. Във втората редакция на творбата тези стихове се заменят с
други, които сочат промяна в нейната идейна насока: „Като няма прокопсия,/плюл съм в тая
орисия!"— трикратно повторен лайтмотив, който превръща „жалбата"в протест срещу социалната
неправда. Тази идейна насока се подкрепя както от езиковата драс тичност в стихотворението
(използване на „груби" думи като „халосаш", „кратуна", вм глава, „въшки", „краста"и др.), така и от
речевия жест „их, опустяло", които освен ролята си на средство за речева характеристика, подсилват
протестното начало в творбата — протест и на селянина, и на лирическия говорител, вживял се
изцяло в съдбата на социално онеправдания народ
„Градушка" е блестящ пример за високата роля на страстното съпреживяване и вжи-вяване на
твореца в болката на своите герои. (Сам Яворов признава пред проф Михаил Арнаудов, че е чувствал
тази болка като своя и е искал „тоя своеобразен род страда-ниеда остане у читателя". („Към
психогра-фията на П. К. Яворов").
„Градушка" е Яворова творба-шедьовър, която според Пенчо Славейков няма равна не само в
нашата, но и в световната литература. Тя звучи като драматична симфония на народното страдание,
чиито отделни части имат различни емоционални тоналности, подчинени на основен трагичен патос.
Трагичният тон на поемата произтича не само от драмата на селяните, сплотени от унищожителната
сила на градушката, но и от внушението за „вечното зло", което тегне над тях. Идеята за
безкрайността на народното страдание се загатва и в иначе жизнерадостно звучащото стихотворение
„Май": „Все пак злото няма край!"
Мисълта за обречеността на селяните се внушава не само по лексикален път („вечно зло ги носи'), но
и чрез композицията на стихотворението „Градушка", състояща се от шест части. Първата, в която
се изреждат минали беди, завършва с многоточие: „в земята зърно се опече...", както завършва и
последната част, съдържаща образа на пожънати те „ безредно" „ цвят-надежди" (сложните
съществителни са характерни за Яво ровия поетически език; други примери: „уте-шителка-
надежда", „брилянт-сълза'). Чрез апосиопезата се постига внушение за без-конечността на
народното страдание.
Една след друга се сменят картините в поемата на горестния спомен за минали беди, на трепетната
надежда за успех и щастие след изтичането на зимата, на радостното оживление в селския двор при
подготовката за жътва, на предчувствието за нова беда, за да се стигне до изключителната като
художествено достижение картина на трагичното събитие — градушката. В тази картина бурята е
изобразена като апокалиптично чудовище (чрез метафоричния образ на облака), като адска сила,
която разтърсва земята, за да отнеме от човека надеждата му за живот. Драматичното напрежение е
предадено чрез богата система от елементи на поетическия език — елиптични безглаголни изречения
с многоточия и удивителни, действени съществителни в римова позиция: „блясък"— „трясък",
анжам-бмани и ярки метафори: „земя трепери", „свода мътен, продран запалва се", звукова
символика — алитерации с имитативно съдържание („г", „р", „д") и пр. Картината поражда
асоциация за вселенска катастрофа.
Лирическото пространство в четвъртата част — „небо", „и дълго гледа към небо-то", 5 централната
си част (картината на градушката) се разширява чрез трансформация на думата в старинен стил —
„небеса" („в небесата тъмней зловещо'), като по този начин се създава представата за нео-бятност и
безконечност. Сякаш небесният простор става (по думите на проф. Никола Георгиев) „сцена, на
която ще се разиграе още един епизод от многовековната трагедия на човека" Така се постига и
обобщаващият характер на творбата, нейната свързаност не само с конкретния исторически момент
— трагичната съдба на селяните в миналото, но и с по-широки общочовешки идеи — за отношенията
човек — природа и човек-живот.
Развитието на лирично-драматичното повествование се движи по линията на непрекъснатото
сгъстяване на времето. Докато първата част визира продължителност от три години, във втората и
третата част времето започва да се сгъстява — свежда се до сезони и до денонощие (като
предизвестие за настъпващото драматично събитие), за да се концентрира в четвъртата и петата част
— в трагичните минути преди и по време на самата стихия — в една, лишена като че ли от
времевиизмере-ния точка. Накрая, в последната част, времето отново се разрежда, връща се към
началната проточеност (графически отразена чрез апосиопезата). Чрез тази аритмия във времето в
друг план се внушава идеята за вечното страдание на селяните, мисълта, че техните терзания, мъки и
неволи са без начало и без край.
Модерното естетическо съзнание на поета се проявява и в движението на говорната позиция в
поемата — непрекъснато пулсиране от лирическия Аз към лирическия герой, за да се стигне в най-
драматичния момент до тяхното сливане чрез трагичния вопъл:
Спри... Недей...
Труд кървав, Боже, пожалей!
Това сливане е върховен израз на вътрешното съпричастие на поета към нещастната съдба на селския
народ.
Демократичната и хуманната същност на ЯВоров се проявява и в сърдечните му чувства и топла
отзивчивост към страданието на национално поробените народи. Националното робство и зависимост
на един народ са несъвместими с идеала на поета за народ, който трябва свободно да твори своя
живот. Оттук е както негативното му отношение към всички, които му отнемат това право,
проявявайки насилия и издевателства, така и възхищението му от борците, които са посветили живота
си на борбата за освобождението на народа си и които търпят мъки и лишения в името на любовта си
към него.
Израз на тези дълбокохуманни чувства на Яворов е стихотворението „Арменци", в което е отразено
страданието на арменските патриоти, прокудени от своята родина след жестоките кланета от турците
в страната им през 1894 г. Конкретен повод за създаване на това стихотворение са непосредствените
му впечатления от арменските бежанци, „пиещи и пеещи"в своята мъка на гара Скобелево.
Поетът изгражда обобщен образ както на арменците страдалци (без исторически и други конкретни
пояснения):„изгнанициклети", „дечица на майкаробинятревожна", „жертви на подвиг чутовно
велик", така и на турските мъчители, сочейки тяхната жестокост: „тиранин беснеещ, кръвник
безпоща-ден". Тази обобщеност придава общочовешки смисъл на творбата, визирайки трагедията на
всички национално потиснати и угне-тени народи по света.
Към образа на изгнаниците има допълнителни щрихи, които показват тяхното страдание и сочат
трагичната им участ — „оставили в кърви нещастна родина,/оставили в пламък и бащин си кът", те
ходят „немили-недраги в далечна чужбина" „кат гонено стадо от някой звяр гладен". Голямата им
болка е загатната чрез метафоричния образ: „а тънат сърцата им в рани."
Мотивът за страданието се разгръща в два плана: страдание, търсещо забрава („ Те пият. В пиянство
щат лесно забрави'), и страдание, което прелива в желание за отмъщение, в протест и бунт: Те
пеят. ..И дива е тяхната песен, че рани разяждат ранени сърца, че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица... Че злъчка препълня сърца угнетени, че огън в главите разсъдък
суши, че молния свети в очи накървени, че мъст, мъсткръвнишка жадуват души. Елегичното чувство
преминава в бунтовен патос чрез образите на песента и бурята, които сливат своите гласове в
грандиозна музика на бунта, разнесла се „широко в света". Разширяването на лирическото
пространство засилва обобщителния характер на творбата, развивайки в още по-голяма степен
нейната общочовешка идея.
Яворов проявява изключителна виртуоз-ност при изграждане на лирическия текст, съчетавайки с
недостижимо умение най-разнообразни елементи на поетическия език. Анафоричните повторения в
четвърта и пета строфа („че"и ,,и') създават задъхано-възходяща градация на емоционалните вълни на
омразата, внушена и чрез алитерира-щите съскави съгласни „с"и „з", и чрез зву-кописа „рани
разяждат ранени сърца", както и на протеста-бунт, подсилен чрез градира-ните също във възходящ
ред синонимни глаголи „приглася", „бучи", „завива", „подема", „издига", „разнася", предаващи
титаничната музика на зимната буря. Думи, наситени с отрицателни емоционални чувства, „злоба",
„злъчка", „мъст", се сплитат с метафорични образи с висока изразителна и изобразителна сила:
„мълния свети в очи накървени", „огън В главите разсъдък суши". Патосът на творбата се поддържа и
от тържествения ритъм на амфибрахия с кръстосаните рими, както и от осемстишните строфи и
музикалните репризи с глаголите „пият"и „пеят". Поетическите особености на стихотворението
изпълняват блестящо художествената задача — да изразят въздействащо страданието и бунтовния
дух на изгнаниците, както и непримиримостта на поета с националното потисничество и насилие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Страданието на народа в ранната поезия на Яворов

Анализира се ранната лирика на Яворов и акцент се поставя на страданието /социално и национално/като част т човешкото битие....
Изпратен от:
Иван Василев
на 2011-03-13
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
58 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
СПЕШНО ЗА ДНЕС !!! Заточеници
добавена от ilove1dforever 11.04.2013
0
7
Трябва ми ЛИС на тема "Страданието като основен мотив в Яворовата поезия"
добавена от djachkata 25.03.2013
0
14
Защо съдбата на заточениците е трагична? Моля ви помогнете спешно е за утре първа смяна съм!!!
добавена от roksitu_11 11.03.2013
0
14
Песен за човека - престъплението , страданието и прераждането на личността ЛИС , спешно!
добавена от roberto.markov.52 04.06.2015
1
7
литератъра 7 клас моля ви за ътре е
добавена от llubo0mirr 17.03.2013
2
12
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за 5-ти клас - класна работа
класно тест по Литература за Ученици от 5 клас
Класната работа е предназначена за петокласниците и включва двата предмета - Български език и литература. Разработена е според новата учебна програма за 5 клас. Съдържа 13 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
13
28
1
5 мин
06.08.2018
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
32
1
1
4 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Страданието на народа в ранната поезия на Яворов

Материал № 638916, от 13 мар 2011
Свален: 58 пъти
Прегледан: 219 пъти
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 4
Брой думи: 2,114
Брой символи: 12,939

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Страданието на народа в ранната поезия на Яворов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
56

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения