Големина на текста:
1.Кратка характеристика на същността и целите на предприсъединителните инструменти на
Европейския съюз – ИСПА, ФАР и САПАРД.
Програма ФАР
С приемането на България в ЕС на 1.01.2007 г. страната се превърна е пълноправен член на ЕС и
финансовата помощ, която може да получава, е по линията на структурните фондове и Кохезионния фонд.
Така, от 2007 г. програмирането по ФАР като предприсъединителен инструмент се преустановява, но
изпълнението и управлението на неприключилите за 2005 г. и 2006 г. проекти продължава до тяхното
финализиране.
Преходният финансов инструмент представлява продължение на програма ФАР в условията на членство на
България в ЕС, който предоставя финансова подкрепа за изграждане и укрепване на административния и
съдебен капацитет в области, в които не могат да се финансират дейности от структурните и земеделските
фондове.
Общата тенденция по предприсъединителните инструменти е на забавяне на договарянето и изпълнението
на програмите, както и съответното изплащане.
Например, по програма ФАР 2005 г. общият бюджет, включително и с националното съфинансиране, е
295 755 млн.евро, договорени са 237 600 млн. евро, а са разплатени 123 922 млн. евро. Реално всъщност са
договорени 80.34% от средствата, предоставяни от ЕС, а са разплатени 52.79% от договорените (т.е. около
40,5% от средствата), преди всичко поради недостатъчен административен капацитет.
Реалното усвояване на средствата по отделните годишни финансови споразумения започва със средно
закъснение от над 2 и половина години. Към днешна дата са приключили изпълненията по ФАР 1998, ФАР
1999 и ФАР 2000.
Програма ИСПА (Инструмент за структурни политики за предприсъединяване)
Изключително тревожно е забавянето при изпълнението на проектите и усвояването на средствата по
програма ИСПА, която е насочена към подобряване на транспортната инфраструктура и инфраструктурата
в околната среда. Безвъзмездната помощ покрива до 75% от стойността на проекта (изключения – до 85%).
След разширяването на ЕС през 2004 г., България запази достъпа си до ИСПА, като дела на финансовите
средства, които можеше да се ползват, нарастваше с около 10% годишно или за периода 2004-2006 г., това
са общо 440,5 млн.евро.
Към 30 септември 2008 г. общият бюджет по финансов меморандум в млн. евро е 1529, от които 880
млн.евро безвъзмездна помощ, 282 млн. евро национално съфинансиране и 367 млн.евро от международни
финансови институции. Договорената сума е 1132 млн.евро или 73% от бюджета, а разплатена – само 426
млн. евро или 38% от договорената.
Най-слаба е подготовката и изпълнението по проектите за изграждане на магистрала Люлин
Околовръстно шосе София – Даскалово (изплатени са 18% от договорените средства), както и за
подобряване на водния сектор в София (договорени 0% от 58,500 млн.евро), Сливен (договорени 0% от
21,200 млн.лева), Кюстендил (договорени 0% от 21,200 млн.лева), Варна (договорени 32%, а разплатени –
9% от договорените), Шумен (договорени 40%, а разплатени 18% от договорените средства) и др.
Закъснява и модернизацията на жп-линията по направление на общоевропейските транспортни коридори
(TEN-T) в България (договорени 33% от общо 9 млн.лв., а разплатени – 10% от договорените).
Първенство по изпълнение и разплащане (по 100%) държат проекти, които не са свързани с изграждането
на обекти – за „Техническа помощ за организиране на семинар в България по ОВОС” и „Помощ за
организиране на Комитет за наблюдение”. На 93% е изпълнен и пакет от 5 регионални сметища за
отпадъчни продукти, разположени в Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол. На 94% е изпълнен и
проект за изграждане на регионална пречиствателна станция за отпадъчни води в Горна Оряховица.
Драматичното изоставане в подготовката, договарянето и провеждането на тръжни процедури за
изпълнение на проектите по програма ИСПА, водят до все по-реалната опасност от неполучаване на
безвъзмездното финансиране. Критичeн в това отношение е периодът до края на 2008 г.
Програма САПАРД (Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони)
От старта през 2001 г. на програма САПАРД до 30 септември 2008 г. са сключени около 3500 договора на
инвестиционна стойност 2.8 млрд.лв. и субсидия 1.4 млрд.лв., а заявените и платени проекти по
предприсъединителната програма са 2000 бр. Около 53% от проектните предложения са разработени
самостоятелно от кандидатстващите бенефициенти.
САПАРД финансира 50% от разходите по одобрените проекти (от които 75% се финансират от
Европейския съюз, а 25% - от националния бюджет на България).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Регионална икономика

Въпреки съществуващите сходства между пред присъединителните и структурните фондове, трябва да се отбележи, че те не представляват едни и същи инструменти. Натрупаният опит в тази област преди присъединяването на България...
Изпратен от:
HeliosBay
на 2011-03-11
Добавен в:
Доклади
по Регионално развитие
Статистика:
21 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Регионално развитие
Тест по организационно изграждане и развитие на териториална единица
изходен тест по Регионално развитие за Студенти от 4 курс
Тест по организационно изграждане на териториалната единица за студенти по публична администрация. Повечето от въпросите са с няколко верни отговора, които трябва да отбележите.
(Лесен)
35
10
1
6 мин
04.10.2012
Тест по регионална икономика
изпитен тест по Регионално развитие за Студенти от 1 курс
Изпитен тест по регионална икономика, ВУАРР - В. Търново (дистанционно обучение). Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
120
1
31.05.2013
» виж всички онлайн тестове по регионално развитие

Регионална икономика

Материал № 638097, от 11 мар 2011
Свален: 21 пъти
Прегледан: 25 пъти
Предмет: Регионално развитие
Тип: Доклад
Брой страници: 11
Брой думи: 1,964
Брой символи: 12,532

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Регионална икономика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марияна Митева
преподава по Регионално развитие
в град София
с опит от  17 години
1 372 87

виж още преподаватели...
Последно видяха материала