Големина на текста:
ТЕМА № 1
ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕЗУРСИ.
1.Еволюция на идеите.
Ръководството на хората, управлението на персонала има стара
традиция. Управлението на хората като дейност съществува от момента, в
който те обединяват усилията си за постигане на общата цел.В теоретичен
план, като научна дисциплина, управлението на човешките ресурси /УЧР/ се
разработва сравнително от скоро. Разглеждана исторически като
специализирана управленска функция и като съставна част от общото
управление тя е неотменно свързана с общата теория на мениджмънта.
а/ Школа на научното управление или научния мениджмънт.
Основоположник на тази школа е Фредерик Тейлър, който в своя труд
„Принципи на научното управление“ /1911 год./ извежда основните си идеи
за научен мениджмънт като:
­Човекът е икономически рационално същество и реагира. предимно
на парите като стимул, т.е. икономически човек.
­Необходимост от наука за всеки елемент от работата.
­Човекът е като машината – от работника не се иска да мисли, а да
изпълнява стриктно разпорежданията на ръководството.
­Хармония между работодател и работници.
Разделението на труда, икономическата рационалност и контролът
са в същността на т.нар. тейларизъм.
Последователи на Тейлър, които доразвиват неговите идеи са Франк
и Лилиан Гилбърт, Хайнрих Емерсън и др.
б/ Класическа /аминистративна/ школа.
Неин основоположник е Анри Файол. Той формулира основните
функции на управление, които са според него планиране, организиране,
командване, координиране и контрол. Извежда и четиринадесет основни
принципа за ефективна дейност, които са:
­Разделение на труда;
­Авторитет и отговорност на ръководителя;
­Дисциплина /трудова/;
­Единство на командването;
­Подчинение на индивидуалните интереси на общите интереси на
организацията;
­Справедливо възнаграждение;
­Ред /порядък/;
­Справедливост;
­Стабилност на персонала;
­Инициатива;
­Корпоративен дух;
Анри Файол формулира и най-важните изисквания към управленския
персонал.
Друг представител на тази школа е Макс Вебер, известен със своята
Теория за бюрокрацията“.
в/ Школата човешки отношения.
Представителите й изцяло се фокусират върху човека като най-
ценен ресурс на организацията. Може да се твърди, че тази школа поставя
основите на теорията за управление на човешките ресурси.
Основоположникът на тази школа Елтън Мейо чрез поредица от изследвания
и преди всичко с така известния „Хоторнов експеримент“ доказва, че човекът
е социално същество. В концепцията „социален човек“ за разлика от
„икономическия човек“ на Тейлър, работникът, а не работните задължения
стават фокус на управленска дейност. Друг представител на тази школа е
Мери Фолет. Според нея основната цел на всяко управление е постигане на
интеграционно единство.
Друг представител е Оливър Шелдън. За първи път той поставя
въпроса за социалната отговорност на бизнеса, т.е. за осигуряване на
минимално заплащане, достатъчно почивки, уважение към индивидуалността
на всеки, добри взаимоотношения в организацията. Следващ представител на
тази школа е Абрахам Маслоу, разработва теорията за трудовата мотивация
известна като „йяерархия на потребностите“ или „пирамида на
потребностите“.
Върху развитието на теорията за управление на човешките
ресурси принос има школата „Организационно поведение“. Нейни
представители са Дъглас Макгрегър, Крис Аргирис, Ренсис Лейкърт,
Фредерик Херцберг, Честър Бърнард и др. Всички те доразвиват идеите за
управлението на хората в организацията, като с приоритет се анализират
различни аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, ролята на
властта и авторитета, комуникациите в организацията, лидерството,
конфликтите, качеството на трудовия живот и други.
ТЕОРИЯТА Z неин автор е Уилям Оучи. Тази теория визира
японския мениджмънт и според този модел на управление на хората се гледа
като на основен ресурс и национално богатство.
2. Развитие на практиката по УЧР.
С появата на класическото капиталистическо предприятие се
поражда необходимостта от управлението на хората. Основна цел била те да
бъдат принудени с административни, икономически и организационни
средства да работят ефективно и да осигуряват печалба на роботодателя.
Масово се прилага метода на „морковчето и тоягата“, т.е. ритникът – шутът –
ако не ицзпълняваш своите задължения биваш изгонен. Социалното
недоволство, стачките и честите сблъсъци между работодатели и работници
подтикват управляващите да търсят и други подходи и да отделят внимание

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Формиране и развитие на теорията за управление на човешки ресурси

Ръководството на хората, управлението на персонала има стара традиция. Управлението на хората като дейност съществува от момента, в който те обединяват усилията си за постигане на общата цел...
Изпратен от:
nana_1998
на 2011-03-10
Добавен в:
Лекции
по Социология
Статистика:
51 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Формиране и развитие на теорията за управление на човешки ресурси

Материал № 637165, от 10 мар 2011
Свален: 51 пъти
Прегледан: 52 пъти
Предмет: Социология
Тип: Лекция
Брой страници: 15
Брой думи: 2,491
Брой символи: 16,551

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Формиране и развитие на теорията за управление  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения