Големина на текста:
ДОКЛАД
НА ТЕМА:
КРЕДИТНА ПОЛИТИКА НА БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ 2009 ГОДИНА
Изготвил:
Александрина
Александрова
фак. номер
081132
СВИЩОВ
2010
Изтеклата 2009 година беше изпълнена със сътресения в световната икономика и
в частност във финансовия сектор, предизвикани от световната икономическа криза.
Противно на очакванията банковият сектор в България оцеля. Независимо от
враждебната обстановка, в която кредитните институции работиха през 2009-а, нито
една от тях нямаше проблеми с редовното плащане на задълженията към своите
клиенти. Нещо повече, за една година те успяха да увеличат своя капитал и от 7.93
млрд. лв. в края на 2008-а през декември 2009-а той достигна 9.47 млрд. лева. Вярно е,
че печалбата на банките за 2009 г. - 780.10 млн. лв. е по-малка (с 44%) от тази, която са
отчели за 2008 г. - 1.39 млрд. лева. Но за това си има съвсем логични причини.
Под сериозния натиск на кризата поръчките за българските фирми рязко
намаляха и много от тях изпитаха първите финансови затруднения още преди края на
март 2009-а. В началото на есента фирмите бяха подложени на допълнителен натиск,
тъй като за да свие разходите и да прекрати безконтролното изтичане на средства от
бюджета, правителството на Бойко Борисов рязко ограничи плащанията по
задълженията на държавата към частните компании. Става дума за суми по сключени
договори за строителство, доставка на стоки и услуги или за връщане на ДДС.
Политика на затягане на колана допълнително оряза паричните постъпления на
компаниите.
Всичко това доведе до увеличаване на обема на нередовно обслужваните
кредити, което натовари банките с допълнителни, и то много сериозни разходи за
провизии (с тях те са длъжни да покриват загубите си от лоши кредити). Данните на
БНБ показват, че разходите за провизии през 2009-а - малко над 1 млрд. лв., са три пъти
повече от тези за 2008-а, при това след като режимът, по който се заделят те, бе
чувствително облекчен. Според някои експерти, ако се прилагаха правилата за
провизии от 2008-а, сега банковата система нямаше да е на печалба, а на минимум
половин милиард загуба.
Другата обезпокояваща новина е, че коефициентът на покритие на проблемните
кредити с провизии постепенно започна да намалява. През март миналата година той е
бил 145%, през юни - 143%, през септември - 131%, а през декември - 83 процента.
Вярно е, че в края на годината БНБ е променила критерия за отчитане на покритието.
До септември тя правеше този отчет за заемите с просрочие над 180 дни. А при
представянето на данните за годината е включила към тях и кредитите с просрочие над
90 дни. Тази промяна обаче също показва, че финансовите резерви на кредитните
институции постепенно се топят и възможността им да поемат загубите от нови
необслужвани заеми постепенно намалява. Известно спокойствие внася фактът, че
изискванията за провизиране на проблемните вземания все още са много по-строги,
отколкото в останалите държави от ЕС, а коефициентите на покритие у нас са по-
високи.
Повечето банкови клиенти едва ли се вълнуват от тези данни, но хората, които
имат спестявания, би трябвало да се интересуват дали кредитните институции са
стабилни. А тези коефициенти отразяват именно стабилността. Колкото по-високи са
те, толкова по-защитена е банковата система от ударите на кризата. През 2009-а тя
понесе и още един удар. Той дойде именно от чуждестранните им собственици на
българските кредитни институции. Притиснати от липсата на ликвидност в собствените
им държави банките майки буквално спряха да наливат пари у нас, с които да
стимулират кредитирането. Директивата към българските им дъщери беше да отпускат
нови заеми само с парите, които са получили от погасяването на старите и с
нарасналите привлечени средства от граждани и фирми (ако има такива). Реверансът на
чуждестранните банки бе, че не изтеглиха дивидентите си от българските им дъщерни
институции, натрупани от минали години. Нещо повече, всички те спазиха
подписаното споразумение с БНБ през 2009-а да не разпределят дивидент.
Емпорики банк обаче направи изключение и продължи да разширява позициите
си на нашия пазар с подкрепата на френския банков гигант Креди Агрикол, който
притежава гръцката Емпорики банк.
Общо взето, картината на банковия пазар през 2009-а може да се опише с
кратката фраза Пари няма, действайте!. И българските банки действаха, опитвайки се
да привлекат свободните пари на гражданите и фирмите срещу по-високи лихви по
депозитите. Това вкара банковата система и бизнеса в спиралата на високите лихвени
равнища, от която те трудно могат да излязат. Гражданите пък бяха ударени най-
болезнено заради ползваните потребителски и ипотечни кредити, взети при лихвени
равнища от 6 до 8% годишно, които през 2009-а се вдигнаха до 11-12% за ипотечните
заеми и 16 до 18% за потребителските. Ситуацията се усложни допълнително, защото
точно през 2009-а приключи промоционалният период на много потребителски и
жилищни заеми, получени през 2008-а, и по тях започнаха да се начисляват по-
високите лихвени проценти.
Накратко казано, през цялата 2009-а българските банки и техните клиенти
плащаха цената на стабилността в ситуация на криза тя е доста висока. Както винаги,
имаше и институции, които се справиха по-добре в сравнение с останалите. Това се
вижда и от традиционната класация на в. Банкеръ за най-добра банка. Нея изготвяме на
всеки три месеца - по пет критерия. Това са обем на активите, собствен капитал,
печалба, възвръщаемост на активите и възвръщаемост на капитала. В групата на най-
добрите попадат само банките, които са сред първите десет и по петте критерия.
Активите показват значимостта на всяка банка за сектора, а останалите четири
показателя отразяват именно стабилността на кредитните институции. Веднага обаче
трябва да направим една уговорка. Според експерти много кредитни институции, за да
отчетат печалба, не заделят достатъчно провизии, както изискват наредбите на БНБ.
Дали това е вярно и кои са нарушителите, не може да стане категорично ясно от
публикуваните данни на Централната банка. Вероятно темата ще бъде коментирана в
годишния отчет на БНБ, но той ще се появи едва след три-четири месеца и в него едва
ли ще има нещо ексклузивно.
На базата на споменатите пет показателя в елитната група на най-добрите банки
за 2009-а попадат три кредитни институции. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК и
Корпоративна банка. По своята същност това са институции с напълно различни бизнес
приоритети, корпоративна история и пазарно поведение. Явно обаче - независимо от
тези различия, и трите банки се справят много добре с пазарните предизвикателства.
Може да се каже, УниКредит Булбанк извлече от кризата повече ползи,
отколкото загуби. За разлика от другите банки в първата десятка по размер на активите,
УниКредит Булбанк никога не е проявявала прекалено голяма агресивност при
отпускането на нови кредити. Дори и в годините на най-голям ръст на финансовите
пазари у нас - 2006-а, 2007-а и 2008-а, предоставените заеми са заемали между 65 и 70%

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 окт 2021 в 01:40 потребител
 
Домашни по темата на материала
Ликвидност на Юробанк И ЕФ Джи България АД
добавена от mfly 23.04.2012
1
24
Подобни материали
 

Банкова система

31 май 2009
·
396
·
6
·
1,533
·
317
·
5
·
1

емисионна банка, централна банка, двузвенна банкова система...
 

Банкова система

28 юни 2011
·
308
·
38
·
1,837
·
516

Презентация за банкова система. Централна банка. Търговски банки. Развитие на банките в България...
 

Анализ и профилиране на УниКредит Булбанк като основен конкурент на Банка ДСК

13 май 2009
·
291
·
11
·
2,270
·
333

През 2007 г. нетните преки чуждестранни инвестиции достигнаха 20.5% от БВП и покриват над 100% дефицита общо по текущата и по капиталовата сметка...
 

Банки и банкова система

16 мар 2011
·
192
·
62
·
10,970
·
267

Първата и основна операция на всяка банка е формирането на собствения капитал. В позиция ”собствен капитал” се включват три подгрупи: капитал, печалба и резерви...
 

Преддипломен стаж

02 юли 2013
·
82
·
14
·
1,396
·
158
·
2

Презентация за преддипломен стаж в банка...
1 2 3 4 5 » 6
 
Онлайн тестове по Банково дело
Тест по банково дело за студенти
междинен тест по Банково дело за Студенти
Тестът съдържа 10 въпроса за междинно изпитване на студенти от специалност Банково дело. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
10
52
1
1 мин
12.09.2014
Банково дело
изпитен тест по Банково дело за Студенти от 2 курс
Тест по банково дело, подходящ за изпит, специалност финанси. Всички въпроси са само с един верен отговор.
(За отличници)
41
4
1
5 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по банково дело

Кредитна политика на банките в България през 2009

Материал № 636760, от 09 мар 2011
Свален: 78 пъти
Прегледан: 96 пъти
Предмет: Банково дело
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 1,949
Брой символи: 11,117

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Кредитна политика на банките в България през 2009"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала