Големина на текста:
1: Стоп. ист. като наука.
Стоп. ист. възниква през втората пол на 19-ти век в резултат на вътрешното
развитие на историческата и стоп. наука. Ист престава да се разбира само като
полит. ист.,а стоп. ист. престава да се разбира само като полит икономия и то в
нейния класически вид. Представителите на класическата полит икономия считали,
че стопанството не се променяло във времето, че стопанските закони са вечни,
еднакви за всички времена и всички народи. Ето защо те считали, че не е
необходимо да се изучава миналото, ист на стопанството. Възникването на стоп.
ист. е свързано с появата на така наречената немска историческа школа на
политическата икономия. През първата половина на 19-ти век -> стара историческа
школа, а през втората -> новата историческа школа. Именно представителите на
тази школа са първите които въвеждат историческия метод в изучаване на
стопанството. Те считат че стопанските закони не са вечни, не са абстрактни, чисто
теоретически, а те могат да бъдат разкрити само чрез конкретни емпирически
изследвания. Те поставят основите на науката за ист на стоп. Стоп. наука, като ист
наука започва да се развива от 20-те год на 20век. Тогава започва да се преподава и
в Бълг.
Три етапа на развитие на стоп. ист. Първи етап – от 20-30-те до края на 50-те
год на 20век. Период на традиционната стоп ист.; повече внимание се отделя на
изучаване на икономическите институции, отколкото на икономическите процеси.
Вторият етап е от края на 50-те до края на 70-те год на 20-ти век. Това е период на
новата стопанска ист.. Тя се сближава повече с икономическите науки, с матем.,
статистиката. Трети етап след 70-те, това е период на пост нова стоп ист.; търси се
баланс между ист и иконом науки.
Стоп ист е интердисциплинарна наука. Тя принадлежи към историческите и
икономически науки. Kато част от иконом науки, стоп. ист. си служи със
абстрактно-теоретическия метод, метода на икономическия анализ и математико-
статистически методи. Като част от историческите науки тя използва конкретно
исторически метод. Придържа се към хронологическа последнователност в
изложението.
"Стоп. Ист. изучава стоп. действителност, в нейната индивидуалност и
особенност, както е дадена в историята.”
Определение: предметът на стоп. история е икономическото развитие на
икономическата база на обществата – производствените отношения и тяхната
специфика в различните страни и периоди. Тя изучава историята на отделните
отрасли, на финансите, банковото дело, социалните и демографски проблеми.
2. Периодизация на стоп-ист процес.
Да се направи периодизация означава да се обособят отделни епохи в ист
развитие. Различните периодизации се дължат на това, че историците приемат
различни критерии за обособяването на отделните епохи. Някой считат че най-
важния определеящ елемент е господстващия отрасъл; други – формата на размяна;
трети – развитието на производителните сили. Независимо обаче от цялото
разнообразие се прилагат два подхода – формационен и цивилизационен. Основата
на първият подход стои развитието на начина на производство. В основата на
формационния подход лежи разбирането на Маркс, че историческите общества се
1
различават не по това какво произвеждат, а как го произвеждат. Привържениците на
този подхот разделят обществено икономическото развитие на 5 формации: 1)
първобитно общинно общество ; 2) робовладелска формация; 3) феодална
формация; 4) капитализъм; 5) социализъм.
Цивилизационен подход- съществува в два варианта. 1) общоцивилизационен – при
него периодите се определят взависимост от еволюцията на някаква
~1
отделна съставка на производствените отношения. Например–натурално стоп,
парична размяна, формиране на кредитна дейност. Един от първите стоп историци
на Германия – Фридрих Лист определя 5 периода: 1) диво състояние(въбирателска
дейност); 2) опитомяване на домашни животни; 3) поява на земеделие; 4)
съчетаване на земеделие с промишлена дейност; 5) наличие на земеделие
промишленост и търговия.
Според други развитието на техниката може да се постави в основата на
периодизацията. Алвин Тофлер (третата вълна): 1вълна(период)- аграрни
цивилизации (няколко хил до буржоазните революции);2вълна – ИР (няколко
столетия);3 вълна–инф. oбщ. (на нови индустриални технологии които променят
образованието и целия начин на живот на хората).
Цикличния характер на развитието – то може да се разглежда като отделни
цивилизации които се зараждали независимо една от друга и са загивали, за да
започне всичко от начало. Според някой от историците се отличават 8 човешки
цивилизации: индийска, китайска, древноегипетска, вавилонска, антична, арабска,
руска, западно европейска. Всяка от тези цивилизации е преминала през 3 етапа: 1)
зараждане; 2) период на развитие; 3) период на стареене, упадък и изчезване на
цивилизацията.
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 ное 2014 в 16:09 студент на 25 години от София - Университет за национално и световно стопанство, факулетет - Факултет "Общоикономически", специалност - Икономика на човешките ресурси, випуск 2014
 
Подобни материали
 

Лекции по стопанска история

08 апр 2008
·
503
·
11
·
2,255
·
273

Обективните трудности за стопанска и търговска дейност в Империята не са в състояние да спрат новите тенденции, които особено силно се изявяват в отделни по-големи селища и райони.
 

Възлови моменти в световната стопанска история. Първа икономическа революция

23 мар 2006
·
386
·
40
·
7,283
·
94

Един от основните изводи на предходната лекция е, че неокласическата икономическа теория има известен проблем с разказването на стопанската история.
 

Стопанска История - Първа Леция

28 сеп 2009
·
81
·
2
·
315
·
160

Първа лекция от курс по стопанска история в УНСС. Преподавател доцент Костов...
 

Показатели на кризата 1929-1933г. и антикризисната политика на правителствата в САЩ и Англия

16 фев 2007
·
352
·
9
·
1,233
·
82
·
1

През 20-те и 30-те години на XX век настъпили значителни промени в международната търговия, паричното обръщение и социалната политика.
 

Стопанска история - теми

24 юли 2007
·
763
·
10
·
2,552
·
448
·
1

Начало и развитие на стопанската история като наука. Предмет, методи и задачи. Стопанство и феодални отношения в Европа и Азия през средните векове. Българското стопанство и феодалните отношения през Средновековието...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Стопанска история
Тест по стопанска история
тематичен тест по Стопанска история за Студенти от 2 курс
Тест по стопанска история при доц. Л. Велева в УНСС. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
40
56
1
1 мин
02.09.2013
Стопанска история
тематичен тест по Стопанска история за Студенти от 1 курс
Най-често давания вариант на тест по стопанска история в Тракийски университет - Стара Загора. Има въпроси от затворен тип - само с един верен отговор, но и такива с много верни отговори.
(Труден)
25
2
1
6 мин
30.07.2019
» виж всички онлайн тестове по стопанска история

Стопанската история като наука

Материал № 63671, от 15 дек 2007
Свален: 124 пъти
Прегледан: 39 пъти
Качен от:
Предмет: Стопанска история, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 434
Брой символи: 3,821

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стопанската история като наука"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения