ПЛАНИРАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ
Тема1. Планирането и прогнозирането в системата на управлението.
Процеса на управление на организацията обхваща редица функции, основно от които
са: организиране, ръководене, контрол и др. Всички управленски функции еднозначно
насочени към достигане на целите на организацията, планирането стои в основата на
управлението. Трябва да се прави разграничение между планиране и прогнозиране. Чрез
функцията планиране се изработват целите, задачите на организацията и се определя начина
на реализация на плановете, а прогнозирането предшества планирането и се определя като
научно предвиждане на оптималното развитие на организацията. Някой автори дори
разглеждат прогнозирането като под функция на планирането. Във всяка организация
планирането се реализира на базата на непълни данни, това е следствие от факта, че някой
аспекти от функционирането на икономическите системи не се поддават на количествена
оценка, например действие на конкурентите и др. Това обуславя вероятностния характер на
планирането. Качествата на плановите решения зависят в голяма степен от компетентността
и професионалното равнище на плановите работници, следователно системата се
структурира по такъв начин, че да се използват пълноценно и управленските инструменти, и
опита, и знанията на сътрудниците. Процеса на планиране се характеризира с някой
специфични черти като I място планирането има: социално икономическа и организационно
техническа. Първо е свързана с обществените условия, а второ зависи от равнището на
развитие на методите и средствата на планиране. Същността на планирането винаги се
разглежда от тези две гледни точки, в противен случай част от причинноследствените връзки
и взаимозавръзки ще останат неуточнени. Планирането има информационен характер, тоест е
целенасочен процес, който изисква използването на точно определена информация, а не на
произволна база данни. Планирането помага на организациите да се справят с
неопределеността на външната среда като дава възможност на мениджърите да дадат отговор
на три ключови въпроса, а именно: къде се намира организацията в настоящия момент, или
това е текущото състояние; на къде се движи организацията, или това е желаното състояние;
как и с помощта на какви ресурси могат да бъдат постигнати поставените цели, или това е
най-ефективния начин. Изработването на планови решения винаги е свързано с използване
на ресурси и точно ресурсите се явяват основен предмет на планиране с цел оптимизация на
тяхното използване. Класификацията на ресурсите е различна като в практиката на планиране
се разграничават следните основни ресурси: I трудови ресурси-те имат количествена и
качествена оценка, количествената се изразява чрез показателите на численост на трудовите
ресурси, а качествения състав се характеризира със степен на здравен статус, възрастова
структура и др. Планирането на трудовите ресурси е един от най-сложните процеси, тъй като
изисква анализ и отчитане на личностни качества, индивидуални особености,
психологически предпочитания и др. В предприятието предмет на трудови ресурси могат да
бъдат: численост и структура, производителност на труда, заплащане на трудовата норма на
време, на изработка и др. II основен ресурс-производствени фондове – средствата на труда
съвместно с предметите на труда образуват средствата за производство изразени стойностно,
те представляват производни фондове на организацията. Разграничават се на основни и
оборотни фондове в зависимост от: I място функционирането им в процеса на производство,
II място от начина на пренасяне на стойността на втория продукт, III място от характера
възпроизводство. Основните производствени фондове участват продължително време като
съхраняват своята първична натурална форма. Стойността им се пренася в стойността на
готовия продукт постепенно и на части според степента им на използване. Основните
производствени фондове съставляват материално техническа база на организацията и са
особено важен обект за планирането. От техния размер зависи производствената мощност и
технологичното равнище на производствените процеси. Предмет на планиране на основните
производствени фондове са: размер и структура, използване на фондовете, производствена
мощност на предприятието, въвеждане и извеждане и др. Оборотните фондове са
необходими заедно с основните за осъществяване на производството процеси. Определя се
като част от производствените фондове, която се употребява изцяло във всеки производствен
цикъл и то, променяйки своята материално веществена форма. Стойността им се пренася
изцяло в себестойността на готовия продукт в продължение на един производствен цикъл.
Оборотните фондове представляват интерес за планирането от гледна точка на следните
показатели: номенклатура и размер на запасите, ефективност на използването на материални
ресурси, потребност от оборотни средства и др. III основен ресурс са инвестициите.
Основен интерес за планирането са три типа инвестиции: материални, финансови и
интелектуални. Възможностите за планиране в организацията до голяма степен зависят от
нейните мащаби като правила в състава на големите организации влизат специални планови
разделения. Големите организации имат по-сериозни финансови възможности, а в работата
им присъстват значими научни и проектни разработки и притежават и са в състояние да
привличат висококвалифициран персонал. По-малките организации трудно осъществяват
широко мащабна планова работа, за тях е по-характерно да използват само някой форми на
планиране като оперативно планиране и да възприемат готови методи за стратегии.
Планирането като функция на управление се състои в стремежа своевременно да се отчитат
максимален брой вътрешни и външни фактори, имащи отношение към развитието и
функционирането на организацията и на тази база да се разработват комплекс от
мероприятия водещи до последователно достигане на конкретни цели с отчитане на
възможно най-ефективното използване на ресурсите.
