Големина на текста:
Стратегическото управление в сферата на
публичния сектор.Държавно регионално и
местно управление.
1.Управление на общности и различен вид организации.
Възникването на регионалния мениджмънт е може би най-точният еквивалент на
промяната на структурата и функциите на държавната органицазия и регионалните
структури,който осъществяват най-интензивно всекидневните преходи между властта и
управлението,между политическата и административната организация.
Регионалния мениджмънт се характеризира с две особености: логическото
продължение на публичната власт и мястото му в системата на мениджмънта.
Първата специфика е свързана с изпълнително-разпоредителната дейност на
държавата и местните органи, т.е. функциониране съобразно действащите закони и
нормативни актове.
Втората е управленската, т.е структурата,начините на функциониране на комплекса
от организации и длъжности лица,изпълняващи различни роли в сложната йерархична
политическа и административна система.Ж.Гримо преставя управлението на
административната система като организация на дейности и счита за по-удобен
термина „административно управление”.
Публичната администрация е многопластова:държавни;местни и обществени.
Те се „занимават с публични дела, с неща, които представляват обществен интерес
за големи групи от население и включва управлението на съвкупност от
функции,присъщи за публичната сфера,като: административно обслужване на
населението,планиране,финансиране,паспортен режим,опазване на обществения
ред,борбата с престъпността,здравеопазване,образование, регулиране на движението по
пътищата,благоустройство,читалища и т.н.
Потребността от управление на публичните сектор се определя от няколко фактора:
Първо – обществото става все по-силно зависимо от публичните
организации,които все повече се специализират и увеличават степента на своята
сложност.
Второ – тези организации се направляват и управляват от решенията на един
или повече индивиди,назначени като изпълнители или ръководители.
Увеличаването на броя на публичните организации,нарастването на тяхното влияние
върху икономиката и социалния живот,въздействието върху жизнения стандарт на
гражданите е една нова социална реалност.
Управлението на публичните държави и местни административни организации има за
задача да разкрие целите и задачите на организации и начина на изпълнението.На езика
на кибернетиката това означава да разкрием „начините на тяхното поведение”.Като
най-общо наука за управлението и свръзка на биолочини,технически и социални
системи,кибернетиката в духа на Н.Винер е едновременно функционална и
биохеоверистична (поведенческа) наука.Това се отнася за тези системи,общо
различните по спецификация и сложност системи в публичната сфера.Именно
социалността в действието на различни по природа системи-държавни,местни и
граждански- е онова нещо в тяхното поведение което ги прави управляеми.Най-
разпространените теории и подходите в теорията за публичния мениджмънт .Тези
подходи вече се интегрирани следствие на еволюцията на управление на два основни
подхода - системен и алтернативен.
Управлението е „процес на координиране на групови успехи за постигане на
целите”.Класическият мениджмънт осветлява разглежда всеки цикъл на
управление,като три основни функции-планиране,организиране и контрол.
Планирането е органически свързан ос определяне на целите тяхното управление.
Планирането на публичния сектор (държавен и регионален) включва:
Формиране на общности, политика в транснационален ,национален и регионален
аспект;
Избор на стратегии за икономическо,социално и регионално развитие;
Определяне визията и мисията на регионалните органи;
Разработка на система от планове,проекти и програми в следните направления:
a)Комплексно социално-икономическо развитие;
b)Териториалноустройствени и градоустройствени планове;
c)Селищноустройствени планове;
d)Кадастрални планове;
e)Регионални финансови планове;
f)Административно-нормативни планове.
Освен това се разработват схеми за:
Структурно развитие на регионалната икономика.
Схеми за инфраструктурно изграждане на територията.
Схеми за териториално разположение на производителните сили.
Схеми за планово управление на процесите за защита на населението в
екстремни ситуации.
Схеми за възпроизводство и хармонично развитие на населението и
индивида: образование, култура, здравеопазване, спорт, туризъм и т.н.
Схеми за изграждане на хармонична среда в зоните на труд, обслужване,
обитаване, рекреация и т.н.
Държавата широко използва и метода за регулиране.
Организирането се свързва с публичната администрация осигурява
практическото приложение на плана и проекта и е органически свързано с
водачеството ( лидерството) и мотивацията.Работещите в публичните
организации имат специален статус и монополното право да управляват от
името на държавата или държавно-обществената организация.
Контролът е специфична дейност на мениджъра ,в която се включва измерване
на резултатите от дейността на организациите, преценката дали те се приемливи
и финансово обосновани и най-важното - да се извършва корекции,ако това е
необходимо.Контролът на качеството на работа се превръща в сърцевина на тази
функция.
Видове подходи.
Поведенческият подход пряко изследва управлението на хората чрез изполване
на социологията,психологията,антропологията и други науки на човешкото
поведение.Чрез тях се характеризират човешките отношения вътре в
организацията,концентрират с мотивацията,комуникациите,лидерството при
формиране на малки и големи групи,които правят мениджмънта модерен и
ефективен.Този подход има големи перспективи в управлението на публичните
организации.Публичната организация е сфера на различни тип човешки
взаимодействия и форма на общуване на гражданите с държавата,при която се
предлага персонални услуги.
Научният подход се определя като управление и производството и
организациите и в духа на П.Дракър се нарича институционален
(организационен) мениджмънт.Този подход използва математика и
статистиката и акцентира върху управленчески концепции и нови инструменти
на управлението,продукт на кибернетиката и електрониката.Този подход
навлиза в административната дейност и в публичния сектор и също предлага
възможности да се оптимизира дейността на този специфичен тип
организации,които са изключително сложни.
Най-новата тенденция в управлението в интеграция на подходите.Тази
интеграция обединява два подхода: системен и алтернативен.
Системният подход в практиката на управлението е свързан с алтернативния
подход.Оценката за това дали една управленска практика е подходяща ,зависи
от това дали тя се вписва в специфичната ситуация на организационната
система.
Основната идея на алтернативния подход е,че не съществува най-добър начин
на планиране,организиране,мотивация и контрол.Свободата на мениджъра да
избира един или друг подход е:границите на необходимостта да се избере
адекватен на ситуацията начин на управление, „различните ситуации изискват
различни видове знания и не човек,който ги притежава,става водач в този
момент”.
Алтернативната концепция за управлението се счита за най-подходяща и
значима ,защото отчита няколко нови момента в съвременната цивилизация,а
именно:
Нарастващата глобализация за частните организационни системи и
необходимостта от съюз между правителството и бизнеса за постигане на
конкурентоспособност;
Необходимостта от етично и социално отзивчиво ръководство на
организациите;
Промяната на демографската картина и новите изисквания за образование
и квалификация на работещите в организациите;
Непрекъснатото появяване на нови организационни структури от смесен
обществено-държавен характер,които следва бързо да се адаптират към
промяната;
Промяната на потребностите,предпочитанията и желанията за сигурна
работа,съпричастност и лична реализация.
2.Мениджмънта в условия на глобалната политико-
технологична революция и ориентацията към
регионалния подход.
Факторите,предизвикващи промяната и еволюция на управлението на
публичния сектор са:
Политико-технологична революция в съвременния свят;

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Стратегическото управление в сферата на публичния сектор. Държавно регионално и местно управление

Възникването на регионалния мениджмънт е може би най-точният еквивалент на промяната на структурата и функциите на държавната организация и регионалните структури, който осъществяват най-интензивно всекидневните преходи между властта и управлението...
Изпратен от:
васил
на 2011-03-05
Добавен в:
Реферати
по Регионално развитие
Статистика:
38 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Регионално развитие
Регионална икономика
изходен тест по Регионално развитие за Студенти от 4 курс
Предназначен за студенти от НБУ, дистанционно обучение...
(Труден)
30
201
1
28.12.2011
Тест по регионална икономика
изпитен тест по Регионално развитие за Студенти от 1 курс
Изпитен тест по регионална икономика, ВУАРР - В. Търново (дистанционно обучение). Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
120
1
31.05.2013
» виж всички онлайн тестове по регионално развитие

Стратегическото управление в сферата на публичния сектор. Държавно регионално и местно управление

Материал № 633005, от 05 мар 2011
Свален: 38 пъти
Прегледан: 54 пъти
Предмет: Регионално развитие
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 2,374
Брой символи: 16,776

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стратегическото управление в сферата на публичн ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марияна Митева
преподава по Регионално развитие
в град София
с опит от  17 години
1 372 87

виж още преподаватели...
Последно видяха материала