Големина на текста:
ТЕМА 8: СЕИТБООБРАЩЕНИЯ ПРИ РАЗЛИЧНИ СИСТЕМИ НА
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Същност на системата на земеделие. Класифициране на системата на земеделие –
примитивна, екстензивна и интензивна.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЕИТБООБРАЩЕНИЯТА. Полски сеитбообращения за
поливни и неполивни площи. Фуражни сеитбообращения. Сеитбообращения за
наклонени терени. Особености на специалните сеитбообращения
1.Същност на системата на земеделие
В миналото в понятието “система на земеделие” различните автори са влагали различно
съдържание. Така А.В.Советов пише, че различните форми, с които се изразява
земеползването, е прието да се наричат система на земеделие. Под система на земеделие
А.С.Ермолов е разбирал начинът на използване на територията за производство на
растителни продукти. Основни признаци на различните системи според него са начинът
на поддържане или възстановяване на производителната сила на земята и
съотношението между зърнени, технически и фуражни култури. Според Д.И.Мевделеев
и К.А.Тимирязев важен признак на системата на земеделие е торенето, особено с
минерални торове. В.Р.Вилямс стеснява понятието система на земеделие, като под него
разбира системата за възстановяване на почвеното плодородие – подобряване почвената
структура.
Сега под понятието система на земеделие се разбира начинът на използване на земята и
методи за поддържане и повишаване плодородието на почвата, т.е. системата на
земеделие представлява система от агрономически, организационни и стопански
мероприятия, които целят да се осигури максимално количество продукция от
единица площ при минимален разход на труд и средства, чрез рационално
използване на земята и увеличаване плодородието на почвата.
По-важните от тези мероприятия са следните:
1.Организация на територията със съответстващи на специализацията на стопанството
съотношения между културните видове и структурата на посевната площ;
2.Рационални сеитбообращения, осигуряващи реализирането на посевния план;
3..Диференцирана обработка на почвата, съобразена с почвените и теренните условия,
биологичните особености на културите и метеорологичните условия;
4.Торене с органични, минерални и бактериални торове, при което се държи сметка за
торопотребността на почвата, действието и последействието на предшествениците и
изискванията на следващите след тях култури;
5.Правилно напояване и отводняване на почвата;
6.Системна борба с водната и ветрова ерозия на почвата
7.Комплексна механизация при отглеждане на културите;
8.Системна борба с болестите, неприятелите и плевелите по културните растения;
9Правилна организация на семепроизводството и др.
Подборът и прилагането на изброените мероприятия става в зависимост от природните и
икономически условия на отделните райони на страната.
Правилната система на земеделие наред с успешното развитие на земеделието осигурява
условия и за успешно развитие на всички отрасли на стопанството според неговата
специализация.
Историята на развитието на системите на земеделие показва, че те отразяват различните
фази на интензивност на използване на земята и нивото на прилаганата агротехника при
отглеждането на културите. Повишаването на нивото на агротехниката (химизация,
механизация, напояване и др.) и промените в начините за повишаване на плодородието на
почвата създават условия за разширяване на площите на по-взискателните и с по-големи
продуктивни възможности култури, а това води до съществени промени в структурата на
посевните площи. Промяната в структурата на посевните площи в полза на по-
взискателните култури налага по-висока агротехника и въвеждането на нови технологии за
отглеждане на културните растения.
При полското земеделие са известните следните по-широко прилагани системи на
земеделие:
- залежна ; преложна; угарна; плодосменна; тревополна и окопна.
При класифицирането на системите на земеделие -
1. Залежната и преложната се отнасят към примитивните;
2. Угарната и тревополната – към екстензивните; а
3. Плодосменната и окопната система – към интензивните.
Всяка от споменатите системи се отличава и със специфично за нея сеитбообращение.
Възникването и смяната на системите на земеделие са неразривно свързани с развитието на
производителните сили и производствените отношения на обществото и особено с
развитието на промишленото производство (техниката) и научно-техническия процес.
1.1. Залежна система на земеделие
Залежната система на земеделие е прилагана в най-ранните периоди от развитието на
човешкото общество (първобитнообщинния строй), когато още не е съществувала
частната собственост върху земята и е преобладавало “чергарството”(подвижното)
земеделие.
В степните райони при тази система са разоравани и използвани за земеделски цели
девствени, целинни земи, т.е. земи, които не са обработвани никога. Върху тях се
отглеждат зърнени житни култури, докато получаваните добиви са задоволявали
нуждите от храна. След това тези площи се изоставяли и се разоравали нови площи от
целините. Разораните целини се използват сравнително кратко време (3-8 г.), понеже са
засявани безсменно само житни култури. Обработката на почвата е била примитивна и
са липсвали ефикасни средства за борба с плевелната растителност и в резултат на това
посевите силно се заплевелявали и добивите бързо се понижавали.
В горските и горско-степните райони залежната система е прилагана под формата на
т.нар. огнена система. При нея, за да стане земята годна за отглеждане на полски
култури, се прибягвало към изгаряне на гората, храстите или чима. Разширяването на
земеделските площи за сметка на горите и целините е съпроводено със силно развитие
на ерозията на наклонените площи.
От казаното се вижда, че при залежната система житните култури, отглеждани като
монокултура, не са полагани грижи за поддържане на ефективно почвено плодородие, а
е използвано само естественото плодородие на почвата и възстановяването й също
ставало по естествен път под влияние на естествената растителност.
1.2. Преложна система на земеделие
През време на робовладелческия обществен строй, когато възниква
частната собственост върху земята, залежната система на земеделие била заменена
постепенно с преложната. При тази система даден участък се обработвал и засявал
предимно със зърнени култури дотогава, докато давал задоволителни добиви, след което се
оставял в почивка (прелог), т.е. по естествен път да възстанови плодородието си. Понеже
площите на отделния стопанин са ограничени, той не е можел да избира свободно местата за
обработване и се е налагало след известно време отново да се връща на вече обработван и
използван преди това участък.
И при тази система на земеделие периодът на използване на даден участък е бил
кратък (няколко години) поради засяването предимно на зърнени житни култури,
примитивна агротехника и масовото разпространение на плевели, болести и неприятели.
При типичната преложна система почивката на почвата (прелогът) е била няколко десетки
години, т.е. напълно достатъчен период за възстановяване на структурата, обогатяване с
хранителни вещества и превръщането й в годна за земеделски цели.
В горските райони тази система е прилагана под формата на огнена (сечна) преложна
система. Гората най-напред се изсичала, ценният дървен материал се използвал, а
останалата част се изгаряла, след което почвата се обработвала. В степните райони се
прилагала степната форма на преложната система. Тази система на земеделие се е прилагала
и в нашата страна до 1910 г.
1.3. Угарна система на земеделие
С развитието на средствата за производство и увеличаването на
населението нараства нуждата от растениевъдни продукти, респект. от обработваема земя.
Тази нужда най-лесно се е задоволявала с разширяване на обработваемата площ чрез
съкращаване на прелога. Постепенно почивката (прелогът) се намалила до 1 година, при
което почвата не се изоставя, а се обработва. Тези площи, които се изоставят 1 година в
почивка и се обработват, без да се засяват, се наричат угари. Скъсяването на периода на
прелога наложило и съответно скъсяване на периода, през който земята се използва за
отглеждане на културни растения, и същевременно ограничило избора на растения. По този
начин преложната система постепенно изчезнала и на нейно място, също така постепенно се
появила угарната система на земеделие.
При тази система на земеделие участъкът след едногодишна почивка във вид на угар се
засявал 1-2 години със зърнени житни култури. Така си оформя за първи път новият белег
на системата на земеделие – сеитбообращението – и се прави първият опит за
възстановяване на почвеното плодородие по изкуствен път.
Различават се 2 форми на угарната система на земеделие:
-угарна система с неторена угар и
-угарна система с торена угар
Всяка от тези форми се характеризира главно с 2-е типични сеитбообращения – двуполно и
триполно.
При двуполното сеитбообращение половината от обработваемата площ
на стопанина се обработва 1 година като угар, а другата половина се засява със зърнени
житни култури(пшеница, ръж, ечемик). На другата година, обратно, там където е била
угарта, се засява зърнено житните култури, а другата половина се оставя като угар.
При триполното сеитбообращение 1/
3
от площта се оставя в угар, 1/
3
се засява със зимна
житна(пшеница, ръж) и 1/
3
– с пролетна житна култура(пролетна пшеница, пролетен ечемик,
овес).
Двуполните сеитбообращения са възникнали по-рано от 3-риполните.
Угарната система на земеделие е по-прогресивна в сравнение със залежната и преложната,
защото при нея по-пълно се използва обработваемата земя, а с постепенното въвеждане на
плуга, браната и някои други оръдия се забелязва подобрение в обработката на почвата.
В типичните угарни сеитбообращения обаче са застъпени само житни култури със слята
повърхност, което води до понижаване на добивите. Причина за това са – все още
примитивната обработка на почвата, масовото заплевеляване и нападението на посевите от
болести и неприятели. С въвеждането на угърта възстановяване на почвеното плодородие не
се е постигало, защото угарта се е обработвала най-често като селска угар, т.е. след жътвата
се е използвала за паша, а едва през май-юни на следващата година се е обработвала.
За компенсация на понижените добиви от житните култури при този начин на
използване на земята се пристъпва към разораване на голяма част от горите, пасищата и
ливадите, а това води до съкращаване на естествените фуражни площи, които са били
основен източник на фураж за животните и настъпва упадък на животновъдството.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Сеитбообращения при различни системи на земеделие

В миналото в понятието “система на земеделие” различните автори са влагали различно съдържание. Така А.В.Советов пише, че различните форми, с които се изразява земеползването, е прието да се наричат система на земеделие...
Изпратен от:
Mimeto
на 2011-03-05
Добавен в:
Лекции
по Земеделие
Статистика:
154 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Сеитбообращения при различни системи на земеделие

Материал № 632968, от 05 мар 2011
Свален: 154 пъти
Прегледан: 267 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Лекция
Брой страници: 14
Брой думи: 5,917
Брой символи: 38,388

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сеитбообращения при различни системи на земеделие"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала