Големина на текста:
НГБ на Мексиканския залив е разположен в южната част на САЩ и
Мексико.Той има почти изометрична форма с диаметър около 1800км. и
е запълнен с мезозойски и кайнозойски отложения с дебелина до 15км.
На север е ограден от разкриващите се на повърхността палеозойски
отложения в Апалачите и Уошито.На северозапад се съединява с
Пермския.На изток границата на басейна навлиза чрез свода Окала в
южна Джорджия и Флорида,а западната и южната граница образува
система,отделяща го от ларамийското горно ограждение на Източна
Сиера-Мадре.
Акваторията на басейна включва шелфа,континенталния склон и
абисалната равнина с дълбочина до 4км.За него са характерни
проявленията на солната тектоника с ранноюрска и пермска възраст.
Басейна се отличава с твърде сложен тектонски строеж.В северната
си част той е усложнен от система сводови издигания,разположени в
посока изток-запад,почти успоредно на брега.От южната и от северната
си част тази система е ограничена от няколко,почти концентрично
разположени стъпаловидни разломни зони,като на места образува
тесни грабени,хорстове или флексури.Успоредно на
тях,непосредствено в крайбрежната и централната част на басейна,са
формирани няколко зони от солнокуполовидни структури,а в
мексиканската му част са установени десетки и стотици рифогенни
масиви,наредени в три почти успоредни ивици в посока север-юг.
В НГБ на Мексиканския залив са открити повече от 9000 находища на
нефт и газ,като повече от 200 са разположени в акваторията на
басейна,като неговата нефтоназоностност е свързана с отложенията на
миоцена, палеогена и кредата,в малка степен на плиоцена и
юрата.Колекторът се явява предимно кайнозойски пясъчници и кредни
варовици.На северозапад нефтоносни са също пясъчниците и
варовиците на карбона и ордовика.Голяма част от нефтените и
газовите находища са свързани с локални издигания от платформен
тип, солнокуполовидни структури с изклинени пясъчни отложения.В
мексиканската част на басейна са известни няколко нефтени находища,
привързани към антиклиналните линейни нагънатости и рифогенните
зони.Известни са няколко големи находища(нефтени-Ист-
Тексас,газови- Монро,Картидж и др.).Находищата са групирани в
НГЗ,отнасящи се към почти всички генетични типове.
Пример за разломен тип НГЗ е асоциацията от нефтени находища,
привързани към разломната зона Балконес-Мексия.Тя е разположена в
северозападната му част.Изградена е от голям брой, успоредно и
кулисовидно разположени разседи с обща дължина над 500км. и
амплитуда 300-400м.Усложнена е от вторично образувани приразломни
антиклинали с дължина 3-5 до 15км. и ширина 1-3км.Край разломната
зона са образувани множество локални структури,групирани във
валоподобни издигнатини от платформен тип.Най-големите нефтени и
газови находища са установени в понижените тектонски блокове откъм
страната на централната част на прилежащата падина.
Огромни запаси от нефт се съдържат в рифовите масиви на Мексико.
Част от тях формират т.нар. зона на Златния пояс.Тя се отнася към
атоловия риф Ел-Арба.Има форма на дъга с дължина на сушата около
145км. и ширина от 300 до 2300м.Успоредно на описаната зона се
разполага рифогенната зона Поса-Рика.В нея са разположени около 15
находища със запаси около 70 млн.т.Една част от атола е разположена
в континенталната част,а другата в акваторията на залива.Запасите от
нефт в рифогенните карбонатни наслаги на Мексико се оценяват на
около 5-7 млрд.т.(към 1987г.).
Към литолого-стратиграфския тип НГЗ се отнася НГЗ Ист-Тексас,
разположена в северната част на Мексиканския НГБ.Тя представлява
регионално изклиняване на моноклинално залягащите нефтогазоносни
пясъчници на горната креда в мястото на съчленяването на сводовото
издигане Сабин и падината Тейлър.Те имат дебелина до 300м. и са
покрити несъгласно с много млади непроницаеми скали.Пясъчната
съставяща на продуктивния хоризонт нараства от падината към свода
на издигането. Това съотношение на скалите в разреза показва,че през
време на отлагането на продуктивния хоризонт обширната територия
на падината е била увлечена в значително потъване,а централната
част на сводовото издигане е била суша,откъдето е бил пренесен
кластичен материал.Запасите на нефт в склона на свода Сабин до
1986г. са около 810млн.т.
Добивът на нефт в басейна на територията на Мексико е започнал в
началото на 20в.,а на територията на САЩ-през 20-те години на 20в.
Природният газ се добивал интензивно по време на ІІ световна война.
През 60-70-те години на 20в. в басейна започва подводно сондиране на
нефт и газ по крайбрежията на Тексас и Луизиана и запасът на нефт в
шелфа към 1969г. се оценява на 374млн.т.Запасите на природен газ на
територията на САЩ са разпръснати в малки находища,което
затруднява тяхната експлоатация.Басейнът дава 30% от нефтодобива
в САЩ и 100% от нефто- и газодобива в Мексико.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 мар 2014 в 17:29 потребител на 29 години от София
 
 
Онлайн тестове по Геодезия
Тест по навигация и геодезия
междинен тест по Геодезия за Студенти от 2 курс
Тест за проверка на знанията по навигация за студенти от Техническия университет във Варна, специалност корабоводене. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
15
42
1
1 мин
17.07.2012
» виж всички онлайн тестове по геодезия

Нефтогазоносен басейн - Мексикански залив

Материал № 63259, от 14 дек 2007
Свален: 38 пъти
Прегледан: 12 пъти
Качен от:
Предмет: Геодезия
Тип: Реферат
Брой страници: 3
Брой думи: 426
Брой символи: 3,799

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нефтогазоносен басейн - Мексикански залив"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения