Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
                                 ИВАН ВАЗОВ
Името на Иван Вазов в историческото и духовното ни развитие се превръща в 
символ на една вечно будна гражданска и творческа традиция,във 
въплъщение на безкористния патриотизъм и вродената демократична 
нагласа.Основни тематични аспекти в идейно­естетическите търсения на 
поета са :образът на родината,историческото и духовно битие на 
народа,богатството и красотата на родната природа.
Родината като свръхценност заема  централно място във Вазовия поетически 
свят.В поезията  му тя се  назовава  чрез 
синонимите:”отечество”,”татковиначрез директното наименование­България и 
чрез   редица   нейни   превъплъщения,едно   от   които   е   българският 
език.Защитата на езика като общонационална ценност всъщност е защита на 
всичко   родно,мило,на   българското.За   творческата   ангажираност   на   Вазов 
към   родното   слово   свидетелстват   редица   творби,посветени   на 
езика.Искрената убеденост на поета в превъзходните качества на речта се 
разкриват в думите му:”Хубав ли е нашият език?Хубав е.Звучен ли е?Да...Той е 
гъвкав,преливен,ярък в звуковете си,разнообразен в интонацията,бих казал­
мъжествен...и е способен за най­музиикален стих”.В епохата преди 
Освобождението речта е един от основните крепители на народния дух,извор 
на нац.самочувствие  и самоувереност.Силата  и значимостта  на езика са 
разкрити в одата „Бр.Миладинови”:/и Господ познава нашият език/,а 
звучността,красотата и изяществото му стават обект на изображение в творби 
катоРодна реч” иБългарският език”.
Несъстоятелните  твърдения  за  грубост   ,немузикалност  на   родния  език  се 
превръщат в стимул за появата на една от най­значимите полемични творби на 
Вазов­„Българският   езикЦентрално   място  в   творбата   заема   чувството   на 
възхищение  и  преклонение  пред  красотата  и   мелодичността на  словото  и 
гняв,негодувание срещу неговите ругатели.
Заглавието  на  стихотворението  има  двойствено  значение­от  една  страна 
насочва към понятиетоезиккато маркер за национално достойнство и 
независимост,а от друга страна членуваната форма / като знак за 
определеност,познатост/представлява указание за принадлежността на 
лир.говорител към българския народ.Условно стихотворението се разделя на 
смислови  части:познавателно утвърждаваща,негативно  изобличителна  и 
оптимистично програмна.Творбата е представена в изповеда 
форма,началните стихове  представляват обръщение  към родния  език:/Език 
свещен ...роди.../Анафората създава усещане за празнично,химническо 
начало,което   се  подсилва   и   от  прославата   на  словото.Езикът   е 
персонифициран,представен е като нещо живо.Образът му е 
сакрализиран,откъдето  идва  и   идеята   за  светостта  на  родината.Словото 
според библейския архетип е изначално свещено,то притежава съзидателна 
силаНачалото бе Словото,Словото беше Бог,Бог беше словото”.В друго свое 
стихотворение  Вазов   казва:/На  теб,Българийо   свещена,покланям  песни   си 
сега.../,което означава   ,че  за  поета  език  и  родина  съществуват  като  едно 
цяло.Уточнениетона моите  дедивизира  древността на  езика.За 
съществуващия от векове български народ ,намиращ се под робство,словото 
изиграва   важна   роля   за   укрепване  на   нац.дух.Нещо   повече­езикът   е   бил 
единствен свидетел на мъките и страданията на българите:/език на 
мъки,стонове вековни/.Епитетът е употребен,за да напомни за историята на 
народа,да покаже неговото нравствено и физическо оцеляване,въпреки 
адските мъки,през които е преминалОТтук идва и синовното преклонение на 
лирическия  говорител  пред  словото.Едновременно  с  одухотворяването  на 
езика поетът осъществява и персонификация на родината,която се 
припокрива с образа на майката:/език на тая дето ни роди.../,а лирговорител 
се  изживява   като един  от  нейните  синове,готови  да  я  защитят  от   хули и 
обиди.Според  архетипните  представи майката е   стожер на дома,затова и 
одухотвореният образ на  родината се възприема като пазител на 
националния дух.Мотивът за изстрадалата майка родина е твърде устойчив 
във възрожденската ни поетична традиция.В последния стих на 1­ва строфа 
ярко личи негодуванието на поета срещу хулителите на българското 
слово.Предполагаемото щастие от раждането на потомството е заменено със 
страданието,болката на родината от  това,че чедата й се отричат от 
нея.”Ядовете” са „отровни”,те я нараняват и бавно я погубват.
Изключителната красота и съвършенство на словото са обект на изображение 
във втора строфа на творбата.Качествата на езика са разкрити чрез 
поредица от риторични въпроси:/Вслушал ли се някой...сладки/.Възходящата 
градация и инверсията са използвани,за да се внуши идеята за красотата и 
могъществото  на   родния  език,а   чрез  метафоритехубост”,”мощ  се   постига 
внушение за богатството на словото.Едновременно с възхищението прозира и 
болката от опетняването на словото,което в действителност е изключително 
благозвучно и мелодично.Затова въпросите представляват своеобразен 
призив на поета към отрицателите на езика да отворят очите си за неговата 
истинска  същност   и  едновременно  с  това изразяват  преклонението  пред 
неговата красота  и  сила:/от  руйни тонове...жива/.Сравнението на словото с 
водата,отпраща към митологичната представа за „живата вода”.Словото носи 
символичния смисъл на „река на живота”­както водата е нужна за 
съществуванието,така и речта е нужна,за да бъде съхранена духовността.Тук 
ярко изпъкват основни качества на словото ни­
гъвкавост,звънливост,плавност,мелодичност.Категоричният,изпълнен с болка 
отговор на тези въпроси е представен четвърта строфа на творбата:/Нe,ти 
падна под общия позор...кални/”Падането” на езика е своеобразно смъкване 
по   вертикала  на   пространството,принизяване,очерняне,отричане   на 
божествената му същност.Словото е стъпкано,смазано,предлогътподот 
словосъчетаниетопод общия позорсъздава представата,че е отречен 
всякакъв полет нагоре ,към божественото начало.Езикът е хулен и от 
чужденци,и от свои.Поетът негодува не толкова от чуждите ругатели,колкото 
от българските хулители,които,стремейки се да подражават на модни 
тенденции ,опозоряват и опетняват родината.”Модное синоним на преходно и 
временно,а  езикът,съхранил  българщината,е вечен.Отричането  от  езика  се 
възприема като отказ от национална принадлежност.Мотивът за сливането 
на чуждите и нашите е познат още от Паисиевата „История 
славянобългарска”,както  и от  Елегия „ на Ботев.Израз на болката поради 
трагичната съдба на езика са драматичният вопълО”,както и 
определениетоезик  страдални”.Срамно  е  поведението на  ругателите   на 
бълг.слово, защото ги класифицира като родоотстъпници.Характеристиката 
на речта,която правят,е коренно противоположна на качествата,които 
лир.говорител изтъква.Тезата на клеветниците води до отричане на правото 
на българския народ да създава култура на своя език.Лирическият говорител 
съзнателно използва преизказни глаголни форми,за да  отхвърли 
неоснователните нападки и да се дистанцира от родоотстъпниците.На първо 
място   е  поставено   обвинението,че  езикът   е  безсмислен:/не   си  можал   да 
въплътиш...мисъл/,а неговият създател е невеж и безпросветен човек:/геният 
ти слеп/Следва обвинението в немузикалност,грубост и неразбираемост,което 
Вазов   на  няколко пъти отхвърля:/мелодията  на твойте звуци сладки;речта 
ти...звънлива;руйни тонове/.Трагичният тон се подсилва и от констатацията за 
протяжността   на   ругателствата   във   времето:/се  туй...клевета/.Трикратното 
повторениесевнушава отегчението и досадата от неоснователните 
обвиненияЗатова поетът се заема с великата задача да покаже на бъдните 
поколения езика в цялата му красота и великолепие:/О,аз ще те обриша от 
калта и в твоя чистий бляск ще те покажа...накажа/.За твореца словото е част 
от  свещеното   пространство на  българския  национален   дух,той   е убеден  в 
творческата му сила и мощ и е готов да го брани от хулите и клеветите на 
наши” и „чужди”.Затова думите му звучат като обет към божество,пред което 
се прекланя.В това обещание се крият дълбокият патриотизъм,чувството за 
нац.чест и достойнство,с които е пропито цялото стихотворение.В последните 
две строфи е открито заявена личната позиция за разлика от предходните 
куплети,където  се среща  форма  на  множественост:”ни”,”нашите”.С   особено 
значение в текста присъства контрастътсветло­тъмно”,”кал­чистота”.Черното 
пулсира със значение за смърт,хаос,зло,то се асоциира със силите на 

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Стихотворенията на Иван Вазов

Името на Иван Вазов в историческото и духовното ни развитие се превръща в символ на една вечно будна гражданска и творческа традиция, във въплъщение на безкористния патриотизъм и вродената демократична нагласа...
Изпратен от:
Teodora
на 2011-03-01
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
607 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Да напишем есе ако си убеден в своята правота трябва ли да налагаш мнението си на другите
добавена от teodora.peneva_2132 23.04.2019
0
8
ако си убеден в своята правота трябва ли да налагаш мнението си на другите бокачо
добавена от tzolov2003 29.04.2018
0
22
Анализ по литература..Трябва ми анализ на следните фрагменти на Сафо
добавена от alimil_2002 13.01.2018
0
3
Кой е създал нашите букви
добавена от tatiana.tabakova 10.09.2018
3
5
главатарят които искал да плени месечината
добавена от ronaldino400 03.05.2018
1
12
Подобни материали
 

Единството между модерното и фолклорното начало в “Ралица”

29 мар 2006
·
3,494
·
1
·
457
·
574
·
2

Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението.
 

Смъртта в творчеството на Дебелянов

28 фев 2006
·
542
·
2
·
856
·
217

ЛИС за ролята на смъртта в творчеството на Дебелянов.
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
634
·
7
·
1,379
·
489
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Критически реализъм във Франция. Балзак

06 юни 2007
·
477
·
16
·
3,436
·
327

За Балзак бъдещият цикъл е епопея на съвременния му свят, разбирана в опозиция на "Божествена комедия" от Данте.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,834
·
2
·
267
·
1,090

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по Литература за 11-ти клас върху лириката на Ботев
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията след изучаване на творчеството на Ботев, както и за подготовка за ДЗИ. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
44
1
2 мин
06.08.2018
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
11
2
1
5 мин
20.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Стихотворенията на Иван Вазов

Материал № 630629, от 01 мар 2011
Свален: 607 пъти
Прегледан: 2,106 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 49
Брой думи: 19,963
Брой символи: 122,405

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стихотворенията на Иван Вазов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
56

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения