Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
Големина на текста:
Атина – градът на свободното слово
За около половин хилядолетие , от 8 в. До 4 в . пр.Хр. , в Древна Елада
се родила една от най- забележителните цивилизации на Античността .
Сравнявайки я с тази на Древния изток , ние ще оценим , че тя е била
коренно различна .Човекът в нея е бил гражданин , а не поданик .Той
е търсел истината , справедливостта , почитал боговете , но се
подчинявал на законите и най вече – задавал въпроси и говорил
свободно . Разцветът на елинската култура достигнала своя разцвет
през т.нар. класиеска епоха , която обхващала целия 5 в .пр. Хр.
Макар да може да се измери с годините на един човешки живот , това е
бил най – бляскавият полис намерил пример за подражание . В
политическото отношение това е било нейното демократично управление ,
което станало модел на почти всеки гръдски град . В интелектуално
отношение това била свободата , с която Атина дарила свойте творци .
В края на 8 в.пр.Хр. Атина успяла да обедини малките селски общини в
областта Атика под своята власт .Атинският плис се радвал на една
сравнително голяма за мащабите на Елада територия от 2500 кв.км , за
разлика от повечето градове , които заемали не повече от 80 кв.км . В
принципно отношение разлика обаче не съществувала , както всички
градове – държави и Атина включвала в пределите си освен града и селска
територия , но основата на полиса , т.нар. атиняни , били само
гражданите на Атина .
До края на 7 в.пр.Хр. управлението на града било в ръцете на знатните
семейства .Изпълнителната власт принадлежала на 9 архонти ,
избирани измежду аристократите за срок от една година .След
приключване на службата им те влизали в Съвета на аристокрацията
, наречен Ареопаг , който символизирал върховната власт на
родовитото малцинство . В края на века вълна от недоволство срещу
това олигархично управление заляла Елада . Засегната била и Атина .
Забогателите по време на Великата колонизация търговци и занятчии
желаели не само да отбраняват града , но и да участват в управлението му .
Изход от създалата се ситуация и атмосфера на нетърпимост между
аритокрацията и останалите граждани можел да посочи само закон ,
създаден от уважаван от всички мъдрец .
Първите записани атински закони били дело на легендарния Дракон .
Макар сурови и безмилостни , откъдето идва и до днес и нарицателното
„драконови мерки ” , те били еднакви за всички .Премахнато било личното
отмъщение и правораздаванетостанало отговорност на държавата . Кризата
обаче изисквала реформиране на цялата държавна уредба . С това дело се
нагърбил Солон – поет , плитик , търговец . Един от най – важните негови
закони би този за отмяна на дългото робство . Вече никой не можел да
бъде обявяван за роб поради неизплатени дългове , като с прилагането на
този закон Атина направила крачката към класическото робство , при
което робите се набявали от пленените по време на война . Реформите на
Солон били насочени срещу аристокрацията .Вече не благородният
произход имал значение в политическия живот , а именно
имуществения ценз * , който давал достъп до политическата власт и на
граждани от неблагородно потекло . Солоновите реформи поставили
основите на демократичния режим в Атина , но умереният им характер
давал надежда на аристократите за реванш .Необходима била твърда
ръка ,през 561 г.пр.Хр. енергичният и дързък Пизистрат взел властта в
Атина и установил тирания . Въпреки омразата на , която предизвиквала в
паметта на атиняните от класическата епоха , тиранията донесла донесла
значителни блага , като градът бил благоустроен което дало работа на
занаятчии , разширена била търговията , на безимотните били раздадени
земи . Пизистрат прекършил силата на аристокрацията , така че
когато през 510 г.пр.Хр. бил прогонен последния тиранин - синът на
Пизистрат - Хипий – за Клистен вече било възможно да продължи
делото на Солон .Реформата на Клистен създала модела на Атинската
демокрация . Той бил окончателно оформен през класиеската епоха с
реформите на Ефиалт и декретите на Перикъл ..
За първи път наистина било осъществено разделянето на
законодателната , изпълнителната и съдебната власт . Като
законодателната била в ръцете на Народното събрание , наречено еклесия
* . В него участвали всички граждани – мъже , като те предлагали ,
обсъждали и приемали решенията , отнасящи се до управлението на
полиса . Гласували с вдигане на ръка . Понеже еклесията не можела да
заседава ежедневно , един съвет с ограничен брой членове трябвало да
заседава и обсъжда текущите дела , наречен – Буле * . Създаден бил още от
Солон , но придобил истинския си облик след реформата на Клистен .
Оттогава наброявал 500 души , над 30 годишна възраст . Те били избирани
за срок от една година чрез жребии от гражданите на полиса .
Изпълнителната власт била съсредоточена в в съвета на архонтите , който
се състоя от 9 души . Те отговаряли за изпълнението на решенията , взети
от Народното събрание . По времето на Перикъл* техните функции били
ограничени до религиозни и юридически .Така например един от тях давал
името си на годината , уреждал календара , занимавал се с наследствата ,
ръководел религиозните празници . Оттогава решеваща роля започнала да
играе колегията на стратезите – военачалници , които били 10 на брой .
Най – важен сред тях бил първият . Няколко пъти Перикъл бил избиран за
първи стратег . По всяка вероятност мястото на стратезите в политическия
живот добило такова значение поради зачестилите войни . Съдебната власт
в Атина се представяла от Ареопага и Народния съд – Хелиеята * .
Перикъл ограничил влиянието на Ареопага за сметка на Хелиеята , в нея
влизали избирани по жребий граждани . Броят на съдиите за всяко дело
бил различен , в зависимост от важността му .
Атиняните намерили начин да остраняват от полиса онези политици ,
които заплашвали общото благо . Клистен въвел този начин , наречен
„остракизъм” . В еклесията гражданите записвали върху парче керамика –
остракон – името на политика , когото искали да осъдят на изгнание . То
продължавало 10 години , като много от държавните мъже изпитали на
свой гръб тази мярка .

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Атина – градът на свободното слово

За около половин хилядолетие, от 8 в. до 4 в . пр.хр., в древна Елада се родила една от най- забележителните цивилизации на античността . Сравнявайки я с тази на древния изток, ние ще оценим, че тя е била коренно различна...
Изпратен от:
Ицко
на 2011-02-26
Добавен в:
Уроци
по История
Статистика:
20 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
моляви ,спешно е ....
добавена от sneji.1998 10.03.2013
1
31
много е спешноооо!!!!
добавена от evity991 03.03.2013
2
27
 
Онлайн тестове по История
Входно ниво по история и цивилизации
входен тест по История за Ученици от 6 клас
Тестът е предназначен за ученици от 6. клас за проверка на знанията в началото на учебната година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
19
290
1
2 мин
03.08.2020
История и цивилизация за 7-ми клас
входен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за проверка на входното ниво на учениците в 7-ми клас, но може да се ползва и при проверка на изходното ниво в 6-ти клас. Включва въпроси от затворен тип, само с един верен отговор.
(Труден)
19
153
1
18.09.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Атина – градът на свободното слово

Материал № 628830, от 26 фев 2011
Свален: 20 пъти
Прегледан: 69 пъти
Предмет: История
Тип: Урок
Брой страници: 3
Брой думи: 820
Брой символи: 4,838

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Атина – градът на свободното слово"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
с опит от  2 години
143

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
183 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала