Основни школи в „щандортните” теории
Теорията за пространственото разположение (локация) възниква успоредно с
необходимостта да се въздейства върху общия процес на разполагане както на
промишлени, така и на селскостопански обекти.
Първите представители на хора, полагащи основите на това направление, са
немските учени Векер – създател на промишления щандорт и Тюнен – баща на т.нар.
учение за селскостопанския щандарт.
Есенцията на усилията в тези две направления се свежда до опит да се внесе по-
голяма устойчивост срещу характерното за икономиките циклично развитие. С
излизането на „Изолираната държава и земеделието” се полагат основите на
традиционно-локализационно направление в политическата икономия. Основен акцент
пада върху проблемите за разполагане и самите разстояния на земните участъци от
града или пазарите. Използвайки тази схема Тюнен се стреми да докаже, че в условията
на пазарно стопанство териториалното разположение възниква закономерно и по тази
причина съществуват различия в начина на ръководене на отделните стопанства.
Стопанската структура на тази изолирана държава се обуславя най-вече, но не само, от
транспортните разходи и цените на селскостопанските продукти и от поземлената
рента.
Август Льош през 1943г. с появата на „Пространствен порядък на стопанството”
вкарва в теорията локализацията не само на определени отрасли, а се стреми да
обоснове локализационните процеси на цялата икономика.
Самата локализация той определя и обвързва както с икономическите райони,
така и с процесите на външната търговия, с данъчната система, с НТП. В тези опити А.
Льош прибягва до алгебрични и геометрични решения, с които избягва недостатъците
на схемите на Тюнен. Когато разработва абстрактния си модел той възприема само
икономическите ограничения, влияещи върху локализацията на съответните обекти:
• съществува икономика със специфична концентрация
• транспортните разходи
Към тези 2 ограничения се прибавят и съображения, породени от естественото
месторазположение на използваните природни ресурси. С помощта на хексагонална
структура той с известна степен преодолява недостатъците на тези концентрични
мрежи на Тюнен.
