Големина на текста:
Археологическа култура - комплекс от археологически паметници, които
характеризират развитието на даден географски район в определен период от време.
Типологията на всяка археологическа култура се определя от група признаци,
носители на етно-културна информация: формата и орнамента на керамиката и
накитите, стилистичните особености на идолната пластика, данните за облеклото на
населението, погребалните обичаи, и в отделни случаи - от някои структурни
особености на икономиката. Разпадането или дълбоките трансформации в дадена
археологическа култура бележат нейния край. Археологическите култури носят
имената на най-типичните си паметници, на селището или местността, където за първи
път са открити съответните находки (напр. култура Езеро - открита при с. Езеро,
Сливенска област). Като се проследи възникването и изчезването на дадена
археологическа култура, могат да се разкрият и изучат съответните исторически
процеси, явленията и взаимоотношенията между отделните етнически групи особено в
случаите, когато липсват писмени исторически извори за тях
Някои от разкритите археологически култури в България са:
Караново I-II (ранен неолит) - Караново I (Горна Тракия и Югозападна
България); Караново II (Нова Загора в Горна Тракия),
Кремиковци - Чавдар (ранен неолит) - Западна България
Овчарово (ранен неолит) – Североизточна България
Цонево (ранен неолит) - Черноморското крайбрежие
Копривец (ранене неолит) - Североизточна България
Веселиново (Караново III) - среден неолит - Горна Тракия,
Усое (среден и късен неолит) - Черноморското крайбрежие
Калояновец (Караново IV) - късен неолит - Тракия
Курило (късен неолит) - Западна България
Хотница (късен неолит)
Самоводене (късен неолит) - Северна Централна България
ранна Хаманджия (късен неолит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна
България
Хаманджия (ранен халколит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна България
Боян (ранен халколит) - Muntenia, Централна Северна България
Градешница (ранен и среден халколит) - Западна България
Марица (ранен и среден халколит) – Горна Тракия,
Поляница (ранен и среден халколит) - Североизточна България (без
Черноморието)
Сава (ранен и среден халколит) - Черноморското крайбрежие,
Караново VI (среден халколит) - Горна Тракия, Европейска Турция
Варна (късен халколит) - Черноморското крайбрежие,
Черна вода I (късен халколит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна България
Salcuta IV-Телиш IV (късен халколит) - Северозападна България, Oltenia
Ягодина (късен халколит) - Родопи планина
Коларово (късен халколит) - Югозападна България
Черна вода II-III (ранна бронзова епоха) - Долния Дунавски басейн
Юнаците I-II-III (ранна бронзова епоха) - Горна Западна Тракия
Езеро I-II-III (ранна бронзова епоха) - Горна Източна Тракия
Перник I-II-III - Югозападна България
Ямна култура (ранна бронзова епоха) - Долния Дунавски басейн, Източна
Горна Тракия
Згалево (ранна бронзова епоха III) - Северозападна България
Гълъбово (средна бронзова епоха) - Източна Горна Тракия
Ново село - Кърна - Жуто бърдо (късна бронзова епоха) - Западна България
Пловдив (късна бронзова епоха) - Горна Тракия
Култура инкрустирана керамика (късна бронзова епоха) – Западната част на
Долния Дунавски басейн
Пшеничево (ранна желязна епоха) - Тракия
Прабългарска култура
Славянска култура
Бронзова епоха - дели се на ранна (РБЕ), средна (СБЕ) и късна (КБЕ).
Ранната бронзова епоха се дели на три етапа :
РБЕ 1- Езеро: 3600/3500 - 3000 г. пр. н. е. – селищна могила при с. Езеро, Сливенска
област,
РБЕ 2 - Михалич: 3000 – 2500/2400 г. пр. н. е. – укрепено селище Михалич, Хасковска
област
РБЕ 3 - Св. Кирилово: 2500/2400 - 2000 г. пр. н. е. – селищна могила при с. Свети
Кирилово, Старозагорска област
За началото на РБЕ има следните научни мнения :
1. 2500г. пр. н. е. определя за началото й Васил Миков през 1971г.
2. 2750г. пр. н. е. определя за началото й Румен Катинчаров през 1975г.
3. 3500 ( 3200 ( 3000г. пр. н. е. според Иван Панайотов, който постепенно изтегля
датата назад във времето през 1981г.
За край на РБЕ: 2000/1900 г. пр. н. е.
За СБЕ има единодушно мнение:
1. от 2000/1900 до 1600/1500г. пр. н. е.
За КБЕ също единодушно:
1. от 1600/1500 до 1200/1100г. пр. н. е
Появява се бронза – сплав от мед и калай, развиват се металургични и
металообработващи центрове, започват да се оформят специализирани производства,
появява се и се утвърждава колесния транспорт. Задължително се извършва укрепване
на селищата, поради поява на племенни и общински стълкновения. Създават се и
функционират постоянни, интензивни културни и търговски връзки.
„ВАРНА” - къснохалколитна археологическа култура. Поселенията й са открити
единствено по Черноморското крайбрежие. Срещат се наколни селища - във
Варненското и Белославското езеро и в селищни могили. В селищната могила на
Големия о-в край с. Дуранкулак, Добричка област, е констатирана най-ранната за
Европа каменна архитектура. В района ок. Варненското и Белославското езеро през
този период вероятно е съществувал голям металургичен център и се е развивала
морската търговия с метални изделия, в резултат на което Черноморският ареал
изпреварва в обществено-икономическото си развитие останалата част на днешните
български земи. Богатите некрополи на култура Варна край Девня и във Варненското
и Белославското езеро показват дълбоко социално разслоение сред населението, което
свидетелства за разложение на родово-общинните отношения. Погребалният обичай е
биритуален (мъжете се погребват в изпънато положение, жените – в свито положение
(хокер) надясно). В гробовете са поставяни керамика, мед и злато. Керамиката има
черен цвят и е украсена с врязан, бяло и червено инкрустиран орнамент или с пестелива
графитна украса. Култура Варна е идентифицирана през 1975г. от археолозите -
праисторици Хенриета Тодорова и Горанка Тончева.
„ВЕСЕЛИНОВО (KAPАHOBO - III)” - среднонеолитна археологическа култура.
Получава името си от селищната могила при с. Веселиново, Ямболска област. Следи от
селищата се разкриват в селищни могили и вън от тях. Строителствотовото е
земеделско-скотовъдно, земята се обработва с каменни, кремъчни и костени оръдия на
труда. Керамичните съдове най-често са черни и сивочерни, почти без украса, с
цилиндрични дръжки, горният край на които завършва с цилиндричен израстък или
широка пъпка и съдове, които имат по четири цилиндрични крачета. Рядко се срещат
канелюри и набоден орнамент. Грубата керамика има леко биконични форми, украсена
е с насечки. Идолната пластина е силно стилизирана. Културата е идентифицирана през
1942г. от американския археолог Джеймс Гол, а хронологията й е определена през
1959г. от праисторика Георги Георгиев.
„ГРАДЕШНИЦА” - ранно и среднохалколитна археологическа култура в
Северозападна България. Получава името си от праисторическото селището край с.
Градешница, Врачанска област. Селищата на култура Градешница са разположени
върху плата и не образуват селищни могили. Състоят се от наземни постройки.
Основният им поминък е земеделие и скотовъдство, лов и риболов. Наред с каменните,
кремъчните и костените оръдия на труда се срещат и първите медни шила. Керамиката
е дебелостенна, изготвена от тесто с пясъчни примеси; украсена е с врязан орнамент,
по-рядко и с рисуван графитен орнамент. Често се срещат антропо- и зооморфни
детайли - дръжки, пъпки и израстъци. Разнообразната идолна пластика е украсена с
врязан орнамент. Върху плочки и пинтадери се срещат ранни пиктографски знаци,
които се смятат за начало на най-старата писменост в Европа. Култура Градешница е
идентифицирана през 1974г. от археолога Богдан Николов.
Грифон (гр. griffon) - Митическо четириного животно с глава и крила на орел, а с тяло
и крака на лъв. Мотив за скулптурна или живописна украса.
„ЕЗЕРО” - археологическа култура от ранната бронзова епоха в Тракия. Среща се в
горните пластове на някои селищни могили. Получава името си от селищната могила
при с. Езеро, Сливенска област. В развитието си култура Езеро преминава през
няколко фази, обозначени АI, АII и ВI, ВII. Начинът на изграждане на сградите следва
по-старата неолитно-халколитна традиция; в археологическия инвентар тя личи твърде
слабо поради дългия период от време, който дели халколита от бронзовата епоха.
Металургията си служи със сплав от мед и арсен. Стопанството е земеделско-
скотовъдно. Керамиката е монохромна, почти без украса, но с разнообразни форми;
срещат се кани, чаши, паници с тунелести дръжки и др. Идолната пластика е изчезнала
напълно. Редица керамични форми са напълно идентични с формите на източното
Средиземноморие и Троя, поради което култура Езеро се смята за северна периферия
на Троянския културен кръг. Идентифицирана през 1961-1971г. от съветския археолог
професор Н. Я. Мерперт и от праисторика Георги Георгиев.
„КАЛОЯНОВЕЦ (КАРАНОВО IV)” - къснонеолитна археологическа култура в
Тракия; продължение на култура Веселиново (Караново III). Получава името си от
селищната могила при с. Калояновец, Старозагорска област, и Карановската селищна

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Археологическа култура

Археологически термини, археологически култури, Карановската селищна могила...
Изпратен от:
Елвира Петкова
на 2011-02-26
Добавен в:
Лекции
по Археология
Статистика:
278 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Тракийските гробници

27 май 2008
·
355
·
12
·
2,739
·
276

Тракийските гробници са единствените почти изцяло запазени до днес представители на монументалната култова архитектура в Тракия през периода 5-3в.пр.н.е.Проблемите на тракийската гробнична архитектура обхващат редица въпроси,при чието решаване...
 

Микенски куполни гробници

22 юли 2008
·
115
·
9
·
1,625
·
83

Географски параметри и местонахождение на толосните гробници. Хронология .....
 

Траките

20 окт 2008
·
369
·
14
·
3,108
·
254

Тракийският етнос и неговата култура са се формирали в днешните български земи и по-точно в областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. През различните периоди траките се разселват и обхващат още земите от Карпатите до...
 

Тракийският град Севтополис

29 ное 2008
·
244
·
10
·
1,415
·
182

В земите на днешна България 1500г. пр. Хр. възниква Тракийската цивилизация, прочута в света с великолепните царски гробници и съкровища. Около царските резиденции започнали да се създават първите градове...
 

Ранна класика в Древна Гърция

10 дек 2008
·
176
·
21
·
4,742
·
202

В статуарната скулптора през 5 в. пр. Хр. новото се проявява не само в разширение на жанровите и сюжетните мотиви, но и в едно ново разбиране на образното съдържание на изкуството. Друго яче казано в нови пластични решения...
1 2 3 »
 

Археологическа култура

Материал № 628776, от 26 фев 2011
Свален: 278 пъти
Прегледан: 431 пъти
Предмет: Археология
Тип: Лекция
Брой страници: 37
Брой думи: 6,596
Брой символи: 42,711

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Археологическа култура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала