БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВ ПРОЕКТ
НА ТЕМА:
Примерна стратегия за развитие
на дейността на отдел ИОТ
в Община Бургас
в периода 2011 – 2013 г.
РАЗРАБОТИЛ:ПРОВEРИЛ:
ГР. БУРГАС
2011 Г.
УВОД
Стратегическото планиране представлява поредица от свързани
стъпки, с които органите на управление и ръководните служители на
публичната организация определят какво трябва да се направи и как ще се
направи. То е приоритет и отговорност на висшето ръководство и има за
цел да повиши способността на една организация да мисли и действа
стратегически. Същевременно, за да се осигури последователно и
съгласувано приложение на стратегическото планиране е нужен един
организационен отдел, звено в организацията, което да действа като
контролно звено.
Необходимостта от стратегическо планиране се предопределя от
факта, че то включва елемента гъвкавост, т.е. способност да се отговаря
постоянно на променящите се условия. Стратегическото планиране има
конкурентен характер, отнася се до това отделните публични институции
или представителите на централната или местната власт да постигнат
желано предимство чрез различни сценарии и спрямо характеристиките на
средата.
Стратегическото планиране в публичната организация води до
редица ползи, като подобряване на процеса на вземане на решения,
повишаване на ефикасността, ефективността, подобряване на
адаптивността по отношение на ситуацията, респ. преодоляване на
негативните ефекти от световната икономическа криза и други видове
предизвикателства.
Разработването и реализацията на стратегията е най-важната
функция на ръководителите от висшето равнище на управление на
организацията. Стратегията формулира основните цели на организацията и
пътищата за тяхното постигане по начин, че да осигури единна насоченост
на действията на целия колектив. В рамките на стратегическото планиране
се решават множество въпроси на управлението на организацията в това
2
число: разработка на глобалната й стратегия; подготовка на стратегически
решения в отделните области на дейността на организацията; анализ на
конкурентната среда; определяне на основните цели на организацията;
управление на стратегически външни фактори на дейността на пазара;
формиране на маркетингова стратегия на пазара на отделните стоки;
изучаване жизнения цикъл на продукцията на пазара; управление на
поръчките; разкриване на стратегическите перспективи за финансиране на
инвестициите; формулиране на обща концепция за развитие на
организацията и анализ на перспективите в тази област.
Планирането, както е известно, е съставна част на стратегическото
управление протича в три етапа: първоначално се определят
дългосрочните перспективи на развитие на организацията и на нейните
основни подразделения; на етапа на реализация на плановете се
разработват мероприятия за осъществяване на фирмената стратегия; с
помощта на контрола се разкриват основните проблеми в областта на
реализацията на стратегията на организацията.
Стратегическото планиране определя характера на стратегическото
управление. Реализирането на стратегическите планове, стратегическият
контрол и установяването на възникващите проблеми се отнасят към
сферата на оперативното управление и за това не могат да се разглеждат
като чисто стратегически фактори.
Могат да бъдат посочени следните особености на стратегическото
планиране: то е ориентирано към дългосрочна перспектива;
стратегическите планове определят основните направления в развитието
на организацията; обозначените определени “ниши” на стопанската
дейност по-нататък подлежат на запълване със средствата на оперативното
планиране; основната цел на стратегическото планиране се заключава в
осигуряване на успешна дейност на организацията в бъдеще.
3
