Коперник
14731543
Хелиоцентрична система
Въведение
•Човешкият вид винаги е би запленен от нощното небе и от движенията на
Слънцето, Луната и другите обекти, наречени от гърците plantai(“скитници”) и
които ние наричаме планети. Слънцето и Луната са били важни за определяне
на календара или за навигация. Планетите от своя страна са жизненоважни за
астрологията, т.е. за вярата, обхванала целият античен свят – че по позицията
на планетите в небето могат да се предсказват важни събития.
За древните системи
•Всъщност тогава са били познати само седем небесни тела:Слънцето, Луната,
Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Първият модел на Слънчевата
система е бил очертан от гръцкия философ Еудоксас от Крит. Според този
модел Слънцето, Луната и всички останали планети обикалят около Земята, а
тя е неподвижна и не се върти. Орбитите са били подредени по следния
начин: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, като Луната е
найблизо до Земята. Този модел приема орбитите им за кръгли, понеже
тогава кръгът се е смятал за найправилната фигура. Получава името
геоцентричен.
•Втори гръцки философ(Аристотел от Самос) предложил друг модел, според
който Слънцето е в центъра и е неподвижно, а планетите обикалят около
него. Луната се върти около Земята, а тя се върти ежедневно около Северно
Южна ос. Другите орбити са както следва Меркурий, Венера, Земя, Марс,
Юпитер,Сатурн и Меркурий е найблизо до Слънцето. Този модел става
известен като хелиоцентричен.
За теорията на Птоломей
•Теорията, който Птоломей излага в неговата прочута книга, известна ни сега
като Алманах, остава основна за повече от хилядолетие. Но тя се различава от
теорията на Еудоксас. Птоломей я модифицира по няколко начина.
•Първо да въведем малко терминология. Деферент(deferants) е големият кръг
около Земята, а епицикъл(epicyles) са малките кръгове, които се движат
около периферията на деферента.
•Първа модификация – вместо да се движат около деферента, планетите се
движат по периферията на епициклите, а те вече по периферията на
деферента.
•Втора модификация – Земята не в центъра на деферента, а е леко наляво от
него.
•Освен това Птоломей приема, че телата се въртят еднакво около
въображаема точка(equant),която е изместена в противоположна посока на
Земята от центъра на деферента. С други думи той приема, че ЕР се върти
винаги поточно от СР.
•Освен това , движенията на “долните планети”(Меркурий и Венера), са
еднакви с движението на Слънцето. Всъщност, центровете на епициклите им
се движат върху мислената линия, свързваща Слънцето и Земята.
•Освен това , радиусните вектори, свързващи “горните планети”(Марс, Юпитер
и Сатурн), са винаги успоредни на същата линия.
•Забележете , че всички небесни тела се движат по посока на часовниковата
стелка за период от един ден. В заключение – има епицикли в епициклите на
диаграмата. Всъщност някои планети се нуждаят от повече от 28 епецекъла,
за да се сметнат движенията им. Това доказва колко е неточна теорията на
Птоломей.
•Но, въпреки че е изключително неточна, Птоломеевата система е спасена от
църквата. Тя я използва като средство за доказване правотата на библията,
че Слънцето се движи, а Земята не(евангелие на Йоан 10:1213). Тази система
остава цяло хилядолетие, докато Николай Коперник не написва своят труд “За
въртенето”.
НИКОЛАЙ КОПЕРНИК (14731543)
•Николай Коперник е роден в гр.Торун Полша в семейството на богат
търговец. Учи в Карковсия университет, изучва гръцки, дори превежда книга,
получава образование на медик, но през целия си живот се интересува и
работи по своята гениална идея.
•Вдъхновен от работите на древногръцкия философ Аристрах Самоски(ІІІв. Пр.
Хр.), Коперник започва да развива теорията си и работи над нея 40 години.
Коперник не издава труда си веднага, чувствайки слабостите на своята
система.
•Георг Ретик, професор по математика във Витенбергския университет, се
запознава с теорията на Коперник и една година покъсно пише книга за нея.
Успява да убеди Коперник да издаде книгата си и така през май 1543г. “За
въртенето” бива издадена. Коперник успява да получи първото издание на
творбата си минути преди да издъхне. Това го спасява от гоненията на
теорията му и презрението, което тя получава първоначално.
•Кеплер установил, че предговорът на книгата е анонимно написан от
лютеранския свещеник Осиандер(той съблюдавал печатането на книгата),
който я представя като удобна математическа хипотеза, а не като теория за
строежа на Вселената. Това донякъде обяснява защо през първите години
църквата няма нищо против книгата. Католишката реакция подлага на гонения
последователите на Коперник едва след като разбира, че неговата система
опровергава научно светото писание за устройството на света и подлага на
съмнение цялата християнска религиозна догма.
Хелиоцентрична система
•Като епиграф на книгата “За въртенето” е написано “Нека не влиза никой,
незнаещ геометрия”.Това е пишело на входа на Академията на Платон. В
цялата книга на Коперник проличава огромното влияние на древногръцките
автори върху него. Коперник приема света за сферичен,”защото тази форма е
найсъвършена от всички”.
•В първата книга от своето съчинение той отрича централното положени на
Земята. Той казва:”Повечето от авторите са съгласни с това, че Земята се
намира в центъра на света. Всяко противоположно мнение те смятат за
недопустимо, даже смешно. Ако размислим внимателно, ще се окаже, че този
въпрос не е решен окончателно и за това не можа де се пренебрегне или да се
остави неразгледан”.
•Покъсно той прилага принципа на относителността на денонощното въртене
на небесната сфера. Земята се завърта около своята ос за 24 часа, а обикаля
около Слънцето за една година. С това движение се обяснява годишното
движение на Слънцето всред съзвездията, т.е. смяната на годишните
времена. “Ние виждаме, че се върти целия свят с изключение на Земята и
онова, което я обкръжава непосредствено. А ако допуснем,че небето няма
такова движение, а се движи Земята от запад на изток, то всеки, който
сериозно помисли над това, ще се съгласи, че всички видими изгреви и
залези на Слънцето и Луната се дължат именно на това.” Коперник
отхвърля аргумента за неподвижността на Земята, че центробежните сили, ще
я разрушат.
•“Защо все пак не допускат това в още поголяма степен за Вселената,
движението на която трябва да е толкова пъти поголямо от Земята. Поскоро
е необходимо да се предположи, че подвижността на Земята съвсем
естествено съответства на нейната форма, отколкото да се мисли, че се
движи целия свят, границите на който са неизвестни и необходими.” Това е
първата успешна крачка към хелиоцентризма.
•След това Коперник отхвърля централното положение на Земята и поставя
Слънцето в центъра на света. “Следователно, дори и Земята да извършва
други движения, например да обикаля около някакъв център, то тези
движения трябва да бъдат такива, каквито ние виждаме при другите планети
и трябва да се проявяват в онези многообразни явления, по които ние съдим
265
15
