Големина на текста:
Революционният национализъм в идеята за българско
национално обединение
Принуден да се подчини на решенията на Берлинския конгрес,
българският народ не се отказва от идеята за национално обединение. В
периода 1881 – 1883 г. усложненията във вътрешнополитическия живот на
Княжество България и неблагоприятната международна обстановка
изместват на по-заден план съединистката идея. Въпреки това
пропагандата за съединение, макар и по-слаба, продължава. В началото на
1884 г. агитацията за съединението пламва отново в Източна Румелия. Тя е
свързана с изборните борби между двете южнобългарски партии. Цяла
Южна България е залята от митинги, на които се настоява за обединението
на областта със свободното Княжество.
Сведенията за засилването на терора над християнското население в
Европейска Турция в края на 1884 г. предизвикват в Княжеството силно
обществено движение в защита на Македония и Одринска Тракия. Начело
застават Д. Петков, Д. Ризов, кап. Коста Паница и др. В него се включва и
източнорумелийската общественост. В редица градове отново се
провеждат митинги. Чрез печата в двете български области се настоява за
въвеждането на реформите, предвидени от Берлинския договор. В София
се създава македонско дружество, наречено „Македонски глас”. Със своята
програма дружеството се обявява за бързо прилагане на реформите и за
облекчаване на положението на българите. В Пловдив е основан комитет,
наречен „Македонско дружество”. Правителството в областта обаче го
насочва към благотворителна дейност. Намесата на властите в движението
довежда до създаване в началото на 1885 г. на комитет за борба за
освобождение на Македония от османско робство. Комитетът постепенно
трансформира първоначалната си цел в движение за съединение на
областта с Княжеството.
На 10 февруари 1885 г. в Пловдив група националреволюционери
основават Таен комитет. В началото организацията носи различни
наименования. През април тя е наречена окончателно Български таен
централен революционен комитет (БТЦРК). Председател на комитета е
Захари Стоянов – виден революционер, талантлив публицист и
историограф на националнореволюционното движение.
Програмата и Уставът на комитета приличат на Програмата и Устава
на БРЦК в Букурещ. Със своята Програма БТЦРК се обявява за пълно
национално освобождение и обединение на българския народ. В документа
се подчертават миролюбивите стремежи на българите и се очертават
перспективите за развитие на балканските народи: „… българский народ
трябва да живее задружно със сичките съседи на Балканский полуостров и
желае да си състави с тях една федерация от свободни земи, защото само в
такъв случай, като може да се противостои на секи външен натиск, ще има
истинска свобода.” Създаден от активни участници в
националнореволюционните борби, комитетът в Източна Румелия в
сравнение с македонските организации в Княжеството е организация с по-
мащабна програма – разрешаване на националния въпрос на Балканите.
БТЦРК развива активна организационна дейност. Главни действащи
лица са бившите опълченци, националреволюционери и дейци на
гимнастическо-стрелковите дружества, учители, чиновници и др.
Комитетът установява тесни връзки с най-изявените дейци на
македонските дружества в Княжеството – Д. Ризов, Д. Петков и др. За
кратко време организацията обхваща цяла Южна България. Движението за
освобождаване на Македония и присъединяване на Източна Румелия
постепенно придобива масов характер. Издават се възвания, организират
се демонстрации срещу „лъжесъединисткото” правителство, въоръжават
се чети за Македония. Ръководителите на комитета разбират, че е трудно
едновременно да се решават и двете задачи и ограничават движението до
обединение на Княжеството с Източна Румелия. Като ограничава целите на
движението, комитетът проявява реализъм, основан на добра преценка на
собствените сили и международната обстановка. Въпреки че насочват
усилията си към подготовка на съединението, създателите на тайния
комитет продължават и дейността си в защита на поробеното население.
Тази дейност служи за упражняване на натиск върху Великите сили и
Турция.
Националното движение се активизира, когато под редакцията на
Захари Стоянов започва да излиза в. „Борба”. Още в първия си брой
печатният орган на БТЦРК обявява, че ще се бори за „истинската свобода
и независимост на тая страна, която се нарича България и която е
разделена на три части”. „Борба” разглежда тежкото икономическо,
политическо и административно положение на изкуствено създадената
област и доказва безперспективното и бъдеще.
В Княжеството задачите на в. „Борба” изпълнява в. „Македонски
глас”, който съгласува политическата си линия с източнорумелийското
движение и поставя в услуга на БТЦРК.
Успоредно с подготовката на съединението чрез своите активни
участници Ив. Стоянович, д-р Г. Странски, Димитър Куртев и Михаил
Георгиев БТЦРК установява контакти с П. Каравелов. Целта е да се
съгласуват бъдещите революционни действия с либералното правителство
в Княжеството. Министър-председателят обаче се обявява против
съединистката акция, тъй като я смята за несвоевременна и
безперспективна. Честен и талантлив държавник, водачът на Либералната
партия е чужд на политическата авантюра. Макар че желае съединението,
той се страхува от подобни рисковани акции, които биха могли да срутят
трудно издигнатата държавна сграда. Каравелов смята, че при слабите

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Революционният национализъм в идеята за национално обединение

Принуден да се подчини на решенията на берлинския конгрес, българският народ не се отказва от идеята за национално обединение. В периода 1881 – 1883 г. усложненията във вътрешнополитическия живот на княжество България...
Изпратен от:
Даниела
на 2011-02-24
Добавен в:
Курсови работи
по История на България
Статистика:
22 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
За Източна Румелия - помощ
добавена от bibia_abv_bg 04.02.2012
1
11
 
Онлайн тестове по История на България
Първо българско царство 681-1018 г.
класно тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е предназначен за проверка на знанията на учениците и обхваща периодът от 681 г. до 1018 г. - хан Кардам, хан Омуртаг, хан Маламир, хан Пресиан, княз Борис. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
26
4
1
9 мин
23.07.2019
Тест по История и цивилизация за 11-ти клас
входен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е от най-ниска трудност. Съдържа само въпроси със затворен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас. Подходящ е за входно ниво. 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
12
1
2 мин
26.07.2018
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Революционният национализъм в идеята за национално обединение

Материал № 627576, от 24 фев 2011
Свален: 22 пъти
Прегледан: 29 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 1,055
Брой символи: 6,884

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Революционният национализъм в идеята за национа ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
22


виж още преподаватели...
Последно видяха материала