Големина на текста:
ЕРИХ ФРОМ
(ERICH FROMM)
1900 –1980
Роден във Франкфурт. Следва философия и психология, завършва Берлинския
психоаналитичен институт. Емиграция в САЩ през 1934. През 1941 – първата
книга “Бягство от свободата” довела до разрив с ортодоксалната
психоаналитична общност. През 1943 напуска и института на К. Хорни заради
липсата на медицинско образование. Преподава в различни университети на
САЩ и в Мексико, умира в Швейцария.
Приема представата за несъзнаваното и защитните механизми.
“Човек, дори да е субективно искрен, често може да действа под натиска на
мотив, различен от този, според който сам той смята, че действа... Революцията
на Фройд се състои в разкриването на несъзнаваната страна на психиката, на
енергията, с която човек потиска нежелани желания. Той ни показа, че добрите
намерения не значат нищо, ако прикриват несъзнавани намерения. Само ако
използва концепцията за несъзнаваното, психологията може да разкрие
измамните рационализации, с които се сблъскваме както на равнище индивид,
така и на равнище общество”.
Органични и неорганични нагони
Органичните служат на себесъхранението.
Уникално за човека: разум, въображение, самосъзнание, съзнание за смъртта.
Проблеми: тревога, несигурност, самота, скука, страх от смъртта. Оттук –
специфично човешки, неорганични нагони. Няма вродена програма,
осигуряваща тяхното задоволяване.
1.Потребност от други хора
Заради чувството за изолация и слабостта пред природните сили. “Слабостта
на човека пред природата е условието за цивилизацията”
2.Преодоляване (transcendence)
Преодоляване на пасивната животинска природа, активност, съзидателност.
3.Потребност от корени
Да се чувстваш част от света и общността.
4.Идентичност
Независимост, самоопределение, ценност на собствената личност.
5.Ориентация /преданост (frame of orientation/devotion)
Система от разбирания, които да са опора в живота. Посвещаване на нещо
или някого (висши цели, бог).
Основен проблем: псевдозадоволяването на неорганичните нагони, водещо
до нещастливост или патология. Задоволяването на неорганичните нагони
зависи от особеностите на обществото.
“Бягство от свободата” (1941):
Засилване на проблемите с разпадането на средновековното общество и
развитието на капитализма. Социална мобилност, разхлабени връзки,
конкуренция свобода тревожност и несигурност. (Аналогично
въздействие: напускането на семейството).
Форми на бягство:
1.Авторитаризъм: бягство в отношенията на власт и подчинение
(означават свързаност, симбиоза с друг). Прояви – садизъм и мазохизъм
(в по-общ смисъл). Садизъм: използване на другия, причиняване на
страдания, ограничаването му. Мазохизъм: освобождаване от
собствената индивидуалност, обезличаване чрез подчиняване на по-
висша сила. Често съчетание в садомазохизъм = авторитарен характер.
Прояви: от родителски и партньорски отношения до фашисткото
общество. При соц.кризи се разпространява и става причина за появата
на фашизма. (и комунизма? – в Русия идва след разпадането на
средновековното общество.)
2.Деструктивност: Реакция с/у заплашващия свят – освобождаване от
него чрез разрушение. Може да бъде и автодеструкция (заболяване или
самоубийство). Разликата със садизма – разрушаване на обекта, а не
сливане с него. Стимулира се от скования начин на живот и
невъзможността за себереализация. (алтернатива на Фройдовото
обяснение на безсмислената деструктивност).
3.Автоматично подчинение: Характерно за демократичното,
благоденстващо общество. Следване на обществени образци в
поведението и мисленето (“псевдомислене”). Предпочитан начин от
повечето нормални хора. Рекламата го засилва. Проблемът за
нормалното: “Лицето, приемано за нормално според критерия за добра
адаптация, често е по-зле от невротичното от гледна точка на критерия за
човешките ценности”. Или моделите на собствената среда, семейството.
Същевременно: човек става свободен да действа и мисли самостоятелно, да
бъде господар на живота си. Позитивната свобода: спонтанна активност, не е
принудителна, не е подражание. Възможно, ако човек не потиска
съществени страни на своята личност. Примери за спонтанност: хората на
изкуството, децата. “Животът има само един смисъл – неговото
непосредствено изживяване”.
Други варианти на псевдозадоволяване – “Човекът за себе си” (1947) –
Непродуктивни ориентации:
1.Възприемателна (рецептивна): консумативна: всичко ценно се получава
от другите. Стремеж към добри отношения – да бъдат обичани, не да
обичат. Много чувствителни към отхвърляне, стремеж да се харесват,
трудно казват “не”. Чревоугодници. Позитивно: могат да бъдат
оптимисти и идеалисти.
2.Експлоататорска: ценното пак е външно, но се взема насила. Стремеж да
отнемат и да изместват. Враждебност и подозрителност към другите.
Позитивно: самоувереност, чувство за собствено достойнство,
импулсивност.
3.Събирателска: Сигурност в натрупването и съхраняването. Харченето,
даването се възприемат като заплаха. Ред, чистота, педантизъм.
Позитивно: предвидливост, лоялност, сдържаност.
4.Пазарна: Отношение към себе си като към стока (от гл. точка на
господстващите ценности)- произход, образование, външен вид, връзки,
постижения. Болезнен стремеж към успех. Несигурност, защото
себеуважението зависи от много фактори извън контрола. Позитивно:
откритост, любознателност, щедрост.
Продуктивната ориентация: способност да използваш възможностите си,
творческо отношение – търсене и създаване на нови неща; реалистично
възприемане на света и себе си. Продуктивна любов – взаимно разбиране и
стимулиране. (с.67)
Други проблеми:
Нарцисизъм – зряла любов
Нарцисизмът: липса на интерес към света, концентриране върху себе си и
собствената група (род, нация); условие за пораждането му е материалната и
духовната бедност.
Всеки има предпоставката да обича, но осъществяването на този потенциал
е много трудно. Когато започваме живота си, сме изцяло егоцентрични
(първичен нарцисизъм, по Фройд). Необходим за да се грижим за себе си.
Но: може би най-важната цел на развитието е да преодолеем и
минимизираме този нарцисизъм.
Зрялата любов (“Изкуството да обичаш”): способност да се грижиш за
другите, разбиране на техните нужди и чувства, зачитане на правото им да
се развиват, чувство за отговорност пред всички хора.
“Любовта не е връзка с конкретен човек; тя е ... настройка на характера,
която определя отношението на човека към света като цяло... Ако обичам
истински един човек, аз обичам всички, обичам света, обичам живота.”

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ерих Фром - биография

Роден във Франкфурт. Следва философия и психология, завършва Берлинския психоаналитичен институт.
Изпратен от:
a
a на 2007-12-13
Добавен в:
Биографии
по Педагогическа психология
Статистика:
186 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
75
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Ерих Фром - биография

Материал № 62684, от 13 дек 2007
Свален: 186 пъти
Прегледан: 70 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Биография
Брой страници: 6
Брой думи: 1,016
Брой символи: 8,926

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ерих Фром - биография"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения