Приятелството e общуване между духовно равни хора
Приятелството е неповторимо нещо. Истинското приятелство най-често се
заражда между момчета. Момичетата си завиждат, мразят се, клюкарстват се
и така приятелството им се разпада. Не че и момчетата не правят някои от
тези неща, но по-малко. Кой човек наричаме най-добър приятел?
Богатият и заможен човек, който има лаптоп, голяма къща,
готина кола и т.н. Не. Най-добрият приятел не може да се купи с пари или с
каквото и да било друго.
Обикновенно най-добри приятели стават деца, които са израснали заедно и са
си помагали през годините.
Има случаи, когато двама непознати хора се срещат и след пет минути стават
най-добри приятели. Но е трудно да намериш случайно своята сродна душа и
точно затова такива случаи са много малко.
Приятелството не значи просто събиране заедно, излизане, забавление.
Приятелството е подкрепа, когато имаш приятел знаеш, че дори и да изгубиш
всичко, там, някъде от мрака винаги ще има една протегната ръка за теб,
която ще ти помогне отново да стъпиш на крака след голяма загуба или
психически срив.
Приятелството е едно от малкото истински неща на тази земя. Когато имаш
истински приятел, знаеш, че никога не можеш да останеш сам или да се
загубиш. Ще има кой да те изведе от вечният лабиринт, в който си попаднал и
отново да видиш дневна светлина.
Трябва да имаме много приятели. Многото приятели сочат, че човекът
притежава добър характер и е приятен за компания, за разговори, споделяне.
Но не трябва да допускаме грешката, в търсенето на нови приятели, да
изгубим старите и верни другари, които сме имали.
Не стига само да помагаме на приятелите си материално. Трябва да ги
подкрепяме духовно и да могат да споделят с нас проблемите си, радостите,
болката, щастието. Да умеем да отстъпваме и да се поставяме в положението
на приятеля ни.
Верните приятели си вярват, а вярата в приятелството е толкова важна,
колкото вярата в любовта.
Приятелството е съществувало, съществува и ще съществува, докато има
добри и готови да помoгнат във всеки момент хора.
Приятелството
Приятелството е едно от най-важните отношения между хората. Приятелят е
човекът, с който можеш да споделяш, да играеш, да му помагаш и той да ти
помага също. Приятелството е да те уважават и приемат такъв, какъвто си и
ти да ги приемаш така... Приятелите са хората около нас, с които имаме
сходни интереси и разбирания. Приятелството изпълва дните ни с щастие,
хубави моменти и радост и затова приятелството е най-важното за мен.
Приятелче малко,
приятелче сладко...
Ела да си поиграем
и заедно света да опознаем,
защото с приятел до теб
животът е по-забавен и лек...
Приятелите
Човек може да изживее своя живот без много неща, но без приятели,
той е като "дърво без корен". Може да си беден, да не си красив, но в този
труден свят приятелите са важни, а имаш ли такива, ти си богат.
Приятелството ни прави по-мъдри, по-издръжливи и добри.
Хубаво е да имаш приятел, на когото можеш да се довериш и опреш в
трудна минута, да има една приятелска ръка, която е готова да се протегне
към теб, ако заплачеш. Животът ни би бил празен и безсмислен без любими
хора и приятели. Но в този свят и в морето от хора е толкова трудно да
откриеш човечността, приятелството и верността.
Но за да имаме приятели, ние самите трябва да бъдем такива. И
колко хубаво би било, ако всички хора носеха в гърдите си топло, приятелско
сърце и поне един от многото ти подаде ръка и каже: "Аз съм приятелят,
когото чакаш! Довери ми се, вярвай в мен!" Няма нужда от повече думи, само
това е достатъчно да разбереш, че това е приятел, който ще ти помогне в
нужда. А това е обикновеният земен човек, когото може би ще търсим, ще
намираме и ще губим през целия си труден път.
Има ли истинско приятелство днес?
Е С Е
Приятелството е най-ценното, най-прекрасното, най-красивото нещо в
човешкия живот. Приятелите са безценно богатство, което нищо не е в
състояние да замени. То няма еквивалент, няма цена, а има само вътрешна
стойност.
Според Аристотел има три вида приятелства. Първото е това, което се
създава заради радостта от съвместните удоволствия. Второто се заражда
заради взаимната изгода, а третото е приятелството заради самото
приятелство. То е истинското, защото е безкористно по характер.
Не съм съгласен с това мнение на Аристотел,защото според мен нито
първото,нито второто могат да бъдат наречени приятелство.Приятелство за
мен е налице тогава,когато човек дарява любов,загриженост,добронамереност
без да очаква каквото и да било в замяна.
Истинското приятелство се гради на взаимното доверие и безкористност. То
се доказва! То съществува! То се ражда в моменти на изпитание, радост,
разочарование.
Приятелството е загриженост и безрезервна отдаденост. За него няма граници,
защото домът му е навсякъде. Има органичност и равнопоставеност, защото за
приятели можем да имаме хора на различна възраст, с различни от нашите
интереси и възгледи.
Дълбоко вярвам в силната магия на приятелската връзка, защото
приятелството е пътя към превъзмогване на егоизма, лицемерието, завистта и
целия натрупан у съвременните хора негативизъм и безморалност.
Вярвам, че истинското, безкористно приятелство ще промени и докосне
ледените сърца и стопявайки ледовете, ще възцари щастие, радост и
безгранична любов в съвременния забързан свят!
567
