Големина на текста:
Когнитивно развитие. Теорията на
Пиаже
Въпреки критиките, голям принос за изследването на когнитивното развитие на
децата има швейцарският учен Жан Пиаже. Той е биолог, но гледа на себе си като на
философ. Занимава се с въпросите на човешкото знание и търси отговори чрез емпиричен
материал. Така постепенно той започва да се занимава с психология. Пиаже не провежда
експерименти, а води подробен дневник, в който описва подробно всекидневните ситуации
от живота на трите си деца.
Пиаже е първият, който прави разработки в областта на когнитивното развитие. Той
е обучаван в среда, в която са се интересували от еволюцията и оцеляването. Затова основа
на неговата теория е, че хората се развиват по определен начин за да оцеляват. Но за да
оцелеят, те трябва непрекъснато да приемат, търсят и създават нова информация. Тя не
може да бъде радикално различна от старата.
Работейки в областта на психологията почти 60г., Жан Пиаже е написал повече от 50
книги и стотици статии. Неговите изследвания като психолог се характеризират с
многостранност и универсалност. Изучавал е онтогеничното развитие на логиката, също
елементарните физически и математически представи. Провел редица изследвания в
областта на биологията, философията, логиката. Интересувал се и от социология и история
на науката. За да се разбере как се развива човешкото познание, той изучавал развитието на
интелекта при децата – играта, подражанието, речта. Обект на внимание били мисленето,
възприятията, въображението, паметта, съзнанието, волята. В психологията той е търсел
отговор на глобални философски въпроси като познанието за света, произхода и развитието
на научните понятия. В логиката той е бил новатор, разработвал модели за интерпретация
на психологически факти. В биологията Пиаже също заемал прогресивни позиции,
разглеждайки поведението като фактор на еволюцията.
Първите му книги излизат през 20-те год. – “Реч и мислене на детето”, “Представите
на детето за света”, “Съждения и умозаключения при детето” и др.
По пътя от младенческата възраст до възрастния човек мисълта претърпява редица
качествени преобразования – стадии, всеки от които със собствена характеристика.
Опитвайки се да ги разбере, Пиаже се съсредоточава първо на детските изказвания. Като
метод приема свободните беседи с децата, стремейки се задаваните въпроси да бъдат
максимално близки и разбираеми за децата. Трудно е било в детските разкази, реплики,
преразкази да се намери обединяващо начало, което дава възможност да се разграничи това,
което само детето има от познавателната активност на възрастния човек. Той стигнал до
заключение, че малкото дете притежава своеобразен егоцентризъм, че то самото е един
несъзнаван център на собствения свят. Детето не може да заеме позицията на другия човек,
критично и отстрани да погледне на себе си, да разбере, че другите хора виждат нещата по
друг начин. Затова децата смесват обективно и субективо, въображаемо и реално. В
детското мислене той открива и друга особеност – с думи и жестове може да се въздейства
на външни предмети, анимизъм – всички предмети имат съзнание и воля, както и че всички
явления от околния свят са считани за направени от хората за своите цели и др. Всичко това
се отразява в детската реч. В присъствието на другите детето разсъждава на глас така, като
че ли е само. То не се интересува ще бъде ли разбрано от другите. Но с течение на времето
детската мисъл започва да се променя и да се доближава до тази на възрастните, както и да
се подчинява на логиката на възрастните. Върху този процес влияе социалната среда и
процеса на речевото общуване с други хора.
През 30-те год. в подхода на Пиаже за развитието настъпва прелом. С цел да опише
структурата на интелектуалните процеси, той разработва специална логико-математична
методика. По друг начин се разглеждат стадиите на развитие, тяхното съдържание и смисъл.
По друг начин се представя и насоката на развитие. Ако преди става въпрос за преход на
детето от собствената егоцентрична гледна точка към социализирано мислене, то сега
умственото развитие се подчинява на логико- математически структури. И не общуването с
други хора, не комуникацията с тях а операциите заемат ключова позиция в познавателната
активност на детето. Пиаже го нарича операционален период. По това време той издава две
книги, касаещи тази новаориентация – “Генезис на числата при детето”(1941г, съвместно с
Шемински) и “Развитие на количеството при детето”(1941г, съвместно с Инелдер).
Централно място във втората книга заема въпроса как детето открива постоянството на
някои свойства на обектите, как детското мислене усвоява принципа на запазване на теглото
и обема на предметите. Изяснява, че този принцип на запазване се формира постепенно. За
целта, смята Пиаже, детският ум трябва да изработи логически схеми, представляващи
стадия на конкретните операции. Те на свой ред имат своята предистория. Умственото
действие, възникващо от външно, предметно действие, още не е операция. За да стане
такава, то трябва да придобие някои черти. Операциите се отличават с обратимост и
координираност в система. На всяка операция съответства противоположна, или обратна на
нея, чрез която се възстановява изходното положение и се постига равновесие.
Взаимосвързаността на операциите създава подвижни, но устойчиви цялостни структури.
Постепенно у детето нараства способността към дедуктивни умозаключения и построяване
на хипотези. Мисленето на детето след 11г преминава в нов стадии – на формалните
операции, завъшващ към 15-та година.
Концепцията на Пиаже за операционалния интелект през 40.те год. е била подложена
на експериментална проверка и по-нататъшна теоретична разработка. Обобщението на тези
възгледи за когнитивното развитие са представени в неговия трактат “Психология на
интелекта”, издаден през 1946г.
Човешката психика се стреми да съхрани единна цялостна база знания. За Пиаже
схемите са вътрешно ментално представяне. Има и операции, които са начин за
манипулиране върху тези ментални структури. Схемите се базират върху действия, които
човек може да извършва в момента.
Съществуват два механизма на реализация на развитието – асимилация и
акомодация.
Асимилацията е процес, при който елемент от външната среда става част от
вътрешната среда, т.е. се асимилира. При акомодацията има нагаждане на човешката
система към външната. Или с други думи – вътрешната система се приспособява към
външната. Този механизъм е известен като равновесие.
Учените насочват интересите си в областта на мисленето, за което те предполагат,
че се развива, както и другите човешки дейности. Установено е, че децата разсъждават
ситуативно ( свързват понятието МАСА с действието ЯМ ), докато възрастните разсъждават
в категория ( свързват понятието МАСА с понятието СТОЛ ).
Пиаже въвежда няколко периода в развитието на мисленето при децата. Те са
качествено различни – има скокове в развитието. Границите между периодите са само за
ориентир, тъй като при всеки индивид те са строго индивидуални. Те са следните:
1.Сензорномоторен – от раждането до 2-годишна възраст.(С появяването на езика, или по-
точно с възможностите за неговото усвояване, приблизително от 1,5 до 2г., започва период,
който продължава до около 4г. и се характеризира с развитието на символното и
допонятииното мислене). Интелектът е свързан с външните действия.
2.Предоперационен – Като общо от 2 до 7 – 8 години. В периода от 4 до 7 –8 г. се образува,
основавайки се непосредствено на предшестващият го период, интуитивното, нагледно
мислене, което с прогресивните си връзки плътно довежда до операции.
3.Период на конкретните операции – от 7 - 8 до 11 – 12 години се формират конкретните
операции, т.е. операционалните групировки на мисленето, отнасящи се към обектите, които
могат да се манипулират или които могат да се схващат по интуиция.
2
4.Период на формалните операции – от 11 - 12 години, в течение на целия юношески период
се изработва формалното мислене, съставките на което характеризират зрелия рефлексивен
интелект. до края на живота.
По време на първия период бебетата се научават да координират сензорните и
моторните си функции ( възприятията и движенията ). Схемите са свързани с конкретните
физически действия, които децата могат да извършат. (Първоначално при бебето има само
една схема – на сукане. ) Операциите са по-скоро операции във външната реалност.
Бебетата не манипулират умствено, а физически. Те не могат да си представят движенията
на някакъв предмет, но могат да движат съответния предмет. През този период се усвоява
константността на обектите. До 8-месечна възраст децата мислят , че като не виждат един
предмет той престава да съществува. Малко по-късно децата си мислят, че обектите се
намират на постоянни места. На 11 месеца децата помнят последното място, на което е
поставен обекта, а на 18 месеца могат дори да предскажат траекторията на движението му.
През този период се усъвършенства контрола на движенията. През първия месец има
първични циклични реакции, едно и също действие се повтаря многократно. На около 3
месеца се появяват вторичните циклични реакции, на около 10м. има вече сложни циклични
реакции, а на около 1г.4м. е “началото на мисленето” (според Пиаже ) – децата започват
да извършват умствена манипулация върху умствени представяния. От последния стадии на
сенсо-моторния период децата са способни да имитират отделни думи и да им придават
значение, но систематичното овладяване на езика започва едва към края на втората година.
Образуването на символите може да бъде обяснено така: Отложената имитация,
т.е.акомодация, намираща продължение във фрагментните подражания, довежда до поява
на обозначения. Играта или интелекта ги прилагат към различни обекти и в съответствие с
тези способи има свободни или адаптирани асимилации, които характеризират различните
поведения. Следователно, както символичната игра винаги съдържа в себе си елемент на
имитация, която функционира като обозначение, точно така и интелекта в неговите начални
стадии използва образ в качеството на символ. Затова езикът, който също се научава по
пътят на имитацията детето го овладява през същият период, когато се образуват
символите. Може да се каже, че зараждащото се мислене се опира едновременно на
откриването на символите и знаците. Детето не може да решава задачи, които касаят
постоянство на обекта, които изискват вътрешно представяне на външното действие.
По време на втория период има вече статични перцептивни образи за обектите и
просто символно решаване на проблемите. Образите, които децата си представят са
статични и конкретни и те не могат ментално да изменят образа. В мисленето им има все
още много ограничения. Характерни за тях са необратимост ( ако попитат едно момченце “
имаш ли брат?”, то отговаря “да”. “А той има ли брат?” – “Не”), трансдуктивно разсъждение
( А причинява В, следователно В причинява А, което е грешно).Характерни са още
егоцентризъм и центрираност, с други думи на тази възраст децата могат да играят заедно,
но всяко си играе своята игра, не са в състояние да наблюдават (да се центрират) само
върху един фактор.
Преди тази възраст формите на мислене могат да се анализират само по пътя на
наблюдението – въпросите са безполезни, тъй като интелекта на малките деца е още
нестабилен. Но започвайки от четвъртата година, става възможно да се получават адекватни
отговори и да се проследява тяхната устойчивост.Този факт сам по себе си е показателен за
формиране на нова структура на мисленето. Дооперационалният интелект има някои, но не
всички определящи признаци на операционалния интелект. За разлика от детето в
сенсомоторния стадии, тук то може да решава задачи, които изискват вътрешно представяне
на външно действие. Но други ключови атрибути на операционален интелект отсъстват.
Пиаже твърди, че децата преминават в стадия на конкретните операции между 7 и 8г.
Отстоява мнението,че този преход трябва да се разглежда като решаваща и повратна точка в
когнитивното развитие. Много черти на зрелият интелект, които повечето от нас успешно
използват стават забележими за пръв път тук. По време на периода на конкретните
операции обектите вече могат да се манипулират умствено защото децата могат да си ги
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 май 2019 в 21:48 студент на 35 години от Кърджали - Филиал "Любен Каравелов" на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогика, специалност - Психология, випуск 2019
18 май 2019 в 17:51 потребител на 39 години
14 май 2019 в 09:12 ученик на 24 години от Добрич - СОУ "П. Р. Славейков", випуск 2013
12 май 2019 в 14:02 учител на 39 години от Ракитово - СОУ "Св. Климент Охридски", випуск 2020
10 май 2019 в 21:26 в момента не учи на 25 години
04 май 2019 в 08:46 в момента не учи на 31 години
01 май 2019 в 22:52 студент на 20 години от София - Нов български университет, факулетет - Психология, специалност - Психология, випуск 2018
16 апр 2019 в 11:35 ученик на 23 години от Гоце Делчев - НПГ "Димитър Талев", випуск 2015
12 апр 2019 в 16:38 студентка на 43 години от София - Медицински университет, факулетет - Медицински колеж - София, специалност - Масажист, випуск 2009
01 апр 2019 в 21:35 потребител
 
Подобни материали
 

Развитие на бебето и детето - когнитивно развитие

15 сеп 2010
·
135
·
6
·
1,390
·
176
·
4

Когнитивно развитие и процеси на социализация през периода на детството...
 

Проективни Методи

25 фев 2008
·
264
·
5
·
956
·
135
·
1

Материала е кратък преглед на проективните методики използвани в психологията.
 

Стратегии за развитие на критическото мислене

19 май 2008
·
148
·
8
·
1,315
·
120

Критическото мислене е мисловен процес на анализ или оценка на информацията. Тази информация може да е получена чрез наблюдение, опит,размишление или комуникация...
 

Логика (пищов)

19 юни 2008
·
228
·
4
·
1,467
·
76

Самият Аристотел обаче свързва предмета на логиката с доказателството. Според него то осначава силогизъм и то най-цялостно и същностно показва естесвото и функциите на нашето мислене.
 

Съвременният човек – пленник на обществото

20 юни 2008
·
73
·
2
·
502
·
72

Животът на един човек минава под влиянието на неговото семейство, приятели и още много различни фактори, които общо можем да наречем “общество”. Бихме могли да разделим различните хора на четири групи според това как те се влияят от него.
 
Онлайн тестове по Психология
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
43
1
2 мин
15.03.2015
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
242
2
1 мин
29.11.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

Когнитивно развитие. теорията на Пиаже.

Материал № 623962, от 21 фев 2011
Свален: 500 пъти
Прегледан: 753 пъти
Предмет: Психология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 4,326
Брой символи: 26,210

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Когнитивно развитие. теорията на Пиаже."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Генова
преподава по Психология
в град Пловдив
с опит от  15 години
9 3,624 481

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,931 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения