Големина на текста:
Едно от най-прекрасните чувства на света е
именно чувството - да бъдеш част от света,
част от другите.А това може да се осъществи
като споделяме част от себе си с останалите хора.
Начинът да го постигнем е като общуваме с другите.
И определено общуването е прекрасно нещо,
но…когато знаем как да го правим!!!
На основата на съвременни изследвания в психологията се обясняват някои често срещани
феномени в комуникацията между хората – прояви на субективност, типове бариери в общуването,
влиянието на индивидуалните различия и др. В практически упражнения, казуси и игрови ситуации се
стимулира овладяването на умения и конкретни техники за диалогично общуване, ефективно излъчване на
информация и за изграждане на отношения на доверие и позитивно възприемане в процеса на общуване.
Освен на вербалната комуникация специално внимание се обръща и на влиянието на езика на тялото и
ролята на невербалната комуникация за постигане на по-добро общуване, както в неформалните
отношения, така и в ситуации на делово общуване. Акцентира се на рефлексията върху собствения опит,
модифицирането на поведението и усвояването на ефективни модели за убеждаваща и неагресивна
комуникация.
В света живеят безброй същества.И все пак едно от тези същества се отличава от останалите-това е
човекът.А това,с което той се отличава от останалите същества е фактът,че той може да говори.
Общуването е начин за неговото съществуване,част от животът му...
В основата на общуването стои непосредственият, или директен, контакт между хората.
Психологическите проблеми във връзка с него имат пряко практическо значение. Всеки, който иска да
усъвършенства уменията си за общуване, рано или късно се изправя пред необходимостта да навлезе в
механизмите на взаимодействие. Както повечето важни неща в живота, никой не може да ни замества, да
осъществява общуване вместо нас и по-добре от нас. Наше право и задължение е да търсим, откриваме, да
се учим и развиваме своите способности за общуване.Комуникацията не е конфликтното, обхващащо
различни гледни точки разменяне на думи, било то от типа "истината се ражда в спора", а напротив -
протичането на такъв процес, при който мисълта на едната страна е способна във всеки един момент да
продължи, допълвайки я, мисълта на другата страна.
Понякога човек си мисли,че не му е нужно да общува с други хора,че може и без това.Но с времето
осъзнава,че общуването е просто част от начина на съществуване,и че не е възможно човек да оцелее без
да споделя мислите си,чувствата си,преживяванията си с други хора.А това той прави само и единствено
чрез общуването.И именно това е целта му-да споделя част от живота си.
Дали само хората могат да общуват?И само с думи ли се осъществява това?Дали само ние можем
да правим това, единствено хората ли са съществата,които използват членоразделната реч. Определено не
само тя е начинът да се общува.Езикът на тялото е също част от общуването-всички погледи, жестове,
движение-те са част от начина на комуникация.И замисляйки се затова-целият ни живот се върти около
общуването.Това е още едно доказателство,че човек не може да съществува без да комуникира с
останалите.
Общуването несъмнено е взаимодействие между хората, насочено към обединяване и съгласуване
на техните усилия за достигане на общ резултат. То е процес на обмяна на необходима и полезна
информация помежду им- ценна както сама за себе си, така и с оглед регулирането на съвместните им
действия. Общуването е процес на съпреживяване и взаимно разбиране, постигане на събитие, чрез което
хората откриват и утвърждават своята ценност в съвместното си съществуване. Общуването и дейността
са тясно свързани - чрез общуването дейността се формира, организира и развива. Руският психолог
Журавльов доказва, че общителността като качество на личността се характеризира с лекотата, с която
човек влиза в контакт с други хора, проявява се в отсъствието на затвореност, изолираност.
Общителността може да се опише и оцени количествено по няколко емпирично измерими показатели:
1.Броят на контактите, които осъществява човекът за определен период от време;
2.Емоционалният „тон” на тези контакти- той може да бъде положителен, неутрален или
отрицателен.
За това Журавльов разграничава качествата общителност и контактност. Общителността винаги
трябва да се придружава с положителен емоционален тон на комуникативните връзки и се характеризира с
определена дълбочина на контактите, която се проявява в ефекта от взаимодействието. Самоцелно и
безполезно бъбрене е признак на контактност, но не и на общителност. В сложния социално-
психологически феномен общуване психолозите разграничават няколко компонента. Това са:
1.Комуникацията е обмяна на всякакъв вид полезна и безполезна информация- мисли и
чувства, дълбоки идеи и повърхностни наставления, предаване на настроения, нагласи и мотиви.
2.Интеракцията е обмяна на действия, тяхното обединяване, съгласуване, допълване,
уточняване, изменение и т.н., при което дейността на хората става не просто съвместна, но и истински
обща. Общуването като интеракция се проявява в замислянето на общи проекти, планирането,
регулирането, коригирането, съвместният анализ и оценка на обединените действия на партньорите.
Пристъпвайки към всеки комуникативен акт с непознати, ние- съзнателно или не- се ръководим
поне от две регулативни стратегии, от два смислови центъра за управление на поведението:
1.От некомуникативния си замисъл- какво искаме да постигнем с и в комуникацията, което
насочва и определя съдържанието на нашето поведение. Редно е този център да е водещ и определящ.
2.От съпътстващата, помощна стратегия, регулираща самия комуникативен процес:
опознаване на партньора, на неговите особености, регулирането на собственото комуникативно поведение
и привеждането му в съответствие с всички тези обстоятелства.
Възприятието на човек от човека е осмислено. Всяко човешко възприятие е „акт на категоризация”-
подчертава американския психолог Джероум Брунър. Възприемайки предмета, ние го отнасяме към
някакъв клас, понятие, категория, а това от своя страна, улеснява забелязването и осмислянето на редица
негови детайли и подробности.
Особено голямо значение за възникването на нагласата има социално-професионалната роля, в
която даден човек се изправя пред тези, които го възприемат и преценяват. Социалната прихология е
изключително богата на разнообразни и остроумни изследвания, потвърждаващи тази закономерност. Ето
някои от тях:
Руският прихолог Алексей Бодальов показва на различни групи изследвани една и съща
фотография (на млад мъж на видима възраст 27 -28 години, небрежно облечен, небръснат, с известна
напрегнатост в изражението). Преди да се покаже снимката, изследваните от една група се
предупреждават, че ще видят портрет на престъпник и след като го разгледат, те трябва да му направят
подробно словесно описание; на другата група се съобщава , че на снимката е изобразен млад герой.
Получените отговори показват, че повече от 1/3 от изследваните силно са се повлияли от предварителната
нагласа и техните „словесни портрети” отразяват по-скоро очаквани, ролево-присъщи качества, отколкото
реално притежаваните черти на човека на снимката.
Американските психолози Барон и Бърн са установили, че когато един човек ни е представен като
експерт, неговите съобщения и послания се възприемат като по-достоверни, а аргументите му имат по-
голяма тежест. Източникът с по-висок социално-ролеви авторитет предизвиква повече доверие и към това,
което казва и към това, което прави.
Във всички тези случаи се проявява знаменитият „ефект на Пигмалион”. Очакванията на хората
насочват тяхното поведение така, че то да допринесе тяхното очакване да се реализира; от друга страна
нагласите, очакванията и мненията на хората „филтрират” и избирателно подбират житейската
информация така, че тя започва да потвърждава техните очаквания и пророчества.
Голяма част от хората се поддават на влиянието на предварителната си нагласа в общуването с
даден човек.
Първото впечатление е сложен психологически феномен и в него освен сетивната информация,
мигновено получена чрез сетивата, се включват мисловни и емоционални компоненти – оценки, симпатия
– антипатия и т. н.
От цялостния външен вид на човека много важна роля за цялостното впечатление от пръв поглед
играе физическата му привлекателност.
Редица експирименти са потвърдили, че хората харесват миловидните и красиви хора повече от
некрасивите и им приписват най-различни качества.
Руският психолог А. Бодальов е анкетирал голяма група хора на различна възраст и с различни
професии и занимания и ги канел да посочват примери за връзката между чертите на външността и
психичните качества. Оказало се, че хората наистина правят подобни връзки. У някои хора тези възгледи
могат да започнат да действат като стереотипи. При първата среща с непознат човек хората са склонни да
си създават цялостна представа за него въз основа на единични, откъслечни и непълни данни от всякакъв
вид.
Стереотипът е приписване на еднакви особености на всеки човек, принадлежащ към дадена група,
без да се отчитат действителните индивидуални различия между членовете на тази общност. Най-често
стереотипите са национални или расови, също религиозни, полово-ролеви и т.н. Но в стереотип може да се
превърне всеки конкретен, външен признак, което може сериозно да опрости, примитивизира тази важна
страна на общуването – възприемането на човек от човека. Към външния вид, който създава впечатлението
от пръв поглед, се отнася и облеклото на човека.
И накрая – още един, по-различен аспект на влиянието на първото впечатление. Става дума за
ефекта от първопостъпилата и последнопостъпилата информация за някого. Повечето хора очевидно
вярват както на първоначалното сетивно впечатление от първата среща с някого, така и на първите
сведения и оценки, получени за него.
Деловото общуване е процес, при който страните трябва да стигнат до „да” – до съгласие, или поне
да избегнат враждебността и конфронтацията. А бизнесът е „зареден” с конкуренция, с пресичане на
интереси и нерядко индуцира противопоставяне вместо сближаване.
В зависимост от нивото на общуване съществува манипулативно, примитивно и висше. В
зависимост от целта ние познаваме биологично или социално. В зависимост от съдържанието стиловете
общуване са материален, когнитивно-познавателен, кондиционен, мотивационен и дейностен стил на
общуване. Според средствата на общуване стиловете са непосредствен, опосредствен, пряк и косвен. В
теорията се познават три страни на общуване- комуникативна, интерактивна и перцептивна.
Комуникативната функция представлява по своята същност процес на обмяна на информация. Има две
нива на комуникация- действителна и метакомуникация. Ако може да се илюстрира един модел на
комуникация, то той би изглеждал така:
Кой предава съобщението?-Комуникатор;

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Общуването - социален феномен

На основата на съвременни изследвания в психологията се обясняват някои често срещани феномени в комуникацията между хората – прояви на субективност, типове бариери в общуването, влиянието на индивидуалните различия...
Изпратен от:
Силвия Георгиева
на 2011-02-20
Добавен в:
Доклади
по Психология
Статистика:
217 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Бариери в общуването

16 окт 2008
·
1,039
·
6
·
1,170
·
747
·
5

Мислите, ценностите, вярванията, емоциите с които преживявам моето присъствие в другия се превръщат в бариери за общуването. Мислите които имаме за дадена ситуация и другия могат да се преварнат в бариера за общуването...
 

Психични елементи на страха

23 окт 2006
·
1,470
·
11
·
1,808
·
199
·
2

Всеки от нас познава страха и се справя с него по свой си начин. Страхът може да бъде натоварващ,вредящ, ограничаващ, измъчващ-страхът сам по себе си обаче не винаги се нуждае от лечение.
 

Бариери пред ефективната комуникация

25 май 2008
·
368
·
8
·
1,173
·
172

Процесът на комуникацията – изпращането, приемането и тълкуването на съобщението- е умение на хората да разбират и да бъдат разбрани. Това е процес при който се обменят мисли, чувства, нагласи и т.н. свързани със съвместната им дейност...
 

Общуването - базова социалнопсихологическа категория

26 авг 2008
·
167
·
11
·
2,505
·
74

Общуването е основно средство за координация на взаимодействието, респективно за осъществяване на съвместна дейност. То представлява обмен на информация, чиято цел е регулация на взаимодействието в контекста на сложните си отношения.
 

Бариери на общуването

14 ное 2008
·
316
·
3
·
612
·
133
·
2

Общуването е един от смислите на съществуване. Бариерите, които си поставяме в него, макар и несъзнателно, обикновено ни водят до осъкатяваща вина, страх, омраза и гняв...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,185
1
20.07.2012
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
620
2
16.07.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Общуването - социален феномен

Материал № 623067, от 20 фев 2011
Свален: 217 пъти
Прегледан: 325 пъти
Предмет: Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 10
Брой думи: 4,213
Брой символи: 27,418

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Общуването - социален феномен"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения